Правителството видя заплаха за "Южен поток", но не каза дали ще подкрепи санкции срещу Русия

Проблеми с доставката на газ и ядрено гориво, риск от временно затрудняване на работата на Лукойл Нефтохим и засилен миграционен натиск са основните заплахи за националната сигурност на страната, произтичащи от ситуацията в Украйна. Това съобщи вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев след заседанието на Съвета по сигурността към Министерския съвет във вторник, но не каза какво е решил Съветът по отношение на евентуални европейски санкции срещу Русия, каквато бе предварително обявената му тема. Той отчете и риск за трайно влошаване на отношенията Русия – ЕС. "При едно такова развитие за някои от големите инфраструктурни проекти като "Южен поток" рискува да се затрудни тяхната реализация", заяви Йовчев. Той съобщи, че ще бъде създаден национален щаб, който да наблюдава процесите в Украйна и да планира мерки, които да минимизират евентуалните щети за България. Ще бъдат актуализирани всички планове за доставките на газ, нефт и нефтопродукти, обсъдени възможности за търсене на алтернативни решения и готовността на предприятията да преминат на друг режим на работа. "Ще бъдат прегледани и подготовката на защитата при възникване и промяна на радиационната обстановка в Украйна. Тук не трябва да пренебрегваме макар и малко вероятни, но съществуващи рискове от нарушаване на нормалното функциониране на четири ядрени централи, които са на територията на Украйна с 15 реактора, както предвид възможностите от възникване на въоръжен конфликт, така и предвид диверсии или пък в резултат на тежката икономическа криза в Украйна нормалното им функциониране може да бъде нарушено“, каза още Йовчев. Съветът по сигурността се събра, за да изработи единна позиция на България за събитията в Украйна преди извънредното заседание на лидерите на ЕС заради напрежението в Крим, но след заседанието не стана ясно дали България ще подкрепи евентуални икономически санкции срещу Русия. В същото време външният министър Кристиан Вигенин е в Киев, където се срещна с новите украински лидери и предложи помощта на София за европейската перспектива на страната. По-рано президентът Росен Плевнелиев обяви, че е готов да свика заседание на Консултативния съвет по национална сигурност заради Украйна. Във вторник Плевнелиев се срещна с министъра на отбраната Ангел Найденов, с когото са обсъдили осигуряването на доставките на газ и енергийната сигурност на България и са набелязали мерки за по-активната позиция на България в НАТО. Вигенин подкрепи в Киев новите управляващи "Подкрепяме суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Украйна и очакваме новото правителство заедно с международната общност да създаде необходимите условия за деескалация на напрежението и трайна стабилизация на страната", заявил външният министър Кристиан Вигенин по време на срещата си с изпълняващия длъжността президент на Украйна Олександър Турчинов. Вигенин е посочил, че е важно правителството на Украйна да предприеме мерки, с които да ангажира всички граждани независимо от тяхната етническа принадлежност и е изразил "удовлетворение" от отказа на Турчинов да подпише решението на Върховната рада за отмяна на Закона за държавната езикова политика в Украйна. Според Вигенин това е много важен знак към българите в Украйна, защото "сигналите, които бяха изпратени от българска страна и други страни членки бяха чути". Законът дава статут на регионален език не само на руския, но и на българския език в районите с малцинствено население от над 10 процента. Българският външен министър е обсъдил с украинския си колега Андрий Дешчица съдействието от страна от България за реализиране на европейските аспирации на Украйна. "От особено значение е осъществяването на възможностите, които ни дава подписаният през ноември 2013 г. в Киев Меморандум за сътрудничество между министерствата на външните работи на нашите страни в областта на европейската интеграция и в рамките на Комисията НАТО - Украйна", заявил Вигенин. Той е поканил своя колега да участва в Съвета на външните министри на страните членки на Черноморското икономическо сътрудничество, който ще се проведе във Варна през юни. В хода на разговора беше обсъден също въпросът за изпращане в Украйна на наблюдателска мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за установяване на фактите. Българската делегация е поднесла и цветя на площад "Независимост" в памет на загиналите от двете страни по време на събитията. Вигенин обяви готовността на България да приеме децата на загиналите за ваканция през лятото. Българският външен министър е разговарял и с вицепремиера Володимир Гройсман, председателя на партия УДАР Виталий Кличко и депутата във Върховната рада и специален пратеник на Украйна за Автономна република Крим Борис Тарасюк. Лидерът на европейските социалисти и БСП Сергей Станишев от своя страна заяви, че ЕС трябва да осигури незабавна финансова и техническа помощ на правителството на Украйна и да бъдат положени всички необходими усилия, за да бъдат защитени отношенията ЕС - Украйна и ЕС – Русия. "Правителството в Киев трябва да направи всичко възможно, за да бъде по-приобщаващо, като диалогът с източните и южните събеседници трябва да бъде приоритет. Призоваваме за намирането на балансирано решение, зачитащо териториалната цялост и интегритет на Украйна. Всички опасения, които има Русия по отношение на ситуацията със сигурността и правата на човека в Украйна, могат да бъдат решени чрез преговори или международен мониторинг", заяви Станишев, цитиран от пресцентъра БСП. В същото време от "Атака" внесоха в парламента своя проектодекларация за позицията на България към събитията в Украйна, в която не се признава за легитимна новата власт, взета с "преврат", и се посочва, че София ще е неутрална, а депутатите са срещу "предоставянето на бази и пряко или косвено военно участие на страната ни в подобни конфликти". Реформаторският блок: България закъсня с изготвянето на кризисен план Според Реформаторския блок пък случващото се в Украйна е ясен сигнал, че България има нужда от кризисен план, но такъв не е бил приет. От Реформаторския блок предупредиха, че е възможно намаляване или спиране на газовите доставки от Русия, подобно на ситуацията през 2009 година. Според Мартин Димитров първа точка, която трябва да разгледа следващият КСНС, е срокът за изготвяне на такъв антикризисен план, както и срокове за изграждане на алтернативните газови връзки. "Крайно време е основните договори, включително бъдещи, които засягат доставките на газ за България, да станат прозрачни", посочи Димитров.

Прочети цялата новина

Свързани новини: