САЩ предложи преки преговори между Москва и Киев

Западът и Русия показаха, че предпочитат кризата в Украйна да бъде решена чрез диалог въпреки сериозните различия помежду им. Дипломатическите преговори продължават и в сряда на фона на продължаващото напрежение в Крим. Външните министри на САЩ, Украйна и Великобритания заявиха, че преки преговори между Киев и Москва са от решаващо значение за успокояване на напрежението и призоваха за незабавно разполагане на международни наблюдатели. "САЩ, Великобритания и Украйна са съгласни, че преки преговори между Украйна и Русия, с посредничество на представители на международната общност, са от основно значение за решаване на сегашната ситуация. Те също така са единодушни, че международни наблюдатели трябва да се разположат незабавно в Украйна, особено в Източна Украйна и Крим", се посочва в общо изявление на тримата дипломати. По-рано стана ясно, че президентът на САЩ Барак Обама е предложил на Владимир Путин изход от украинската криза чрез изпращането на наблюдатели на Кримския полуостров, които да следят за спазването на правата на рускоезичното население. Условието е руските войски да се върнат в базите си в Крим, съобщи високопоставен представител на американската администрация, цитиран от Ройтерс. Очаква се американският държавен секретар Джон Кери и руският външен министър Сергей Лавров също да разговарят по темата в опит да намалят напрежението около Украйна. Въпреки различията и двете страни намекнаха, че предпочитат да започнат диалог, отбелязва ББС. Обама е обсъждал и в едночасов телефонен разговор с германския канцлер Ангела Меркел евентуалното излизане от кризата в Украйна и чрез включването на руснаци в новото правителство в Киев. Френският външен министър Лоран Фабиюс пък съобщи, че Париж и Берлин са изготвили проектопредложение за план за излизане от кризата в Украйна, но все още не е ясно кога планът ще бъде предложен за обсъждане. На този фон Русия дефакто контролира южния автономен регион на Украйна. Няма данни за насилие в Крим. Според Интерфакс обаче руски сили са превзели два украински батальона за противоракетна отбрана (ПРО) в Крим. Украинската армия пък съобщи, че е отблъснала нападение на руски морски пехотинци, които се опитали да превземат кораб в пристанището на Севастопол. "Направен бе опит да се качат на борда на кораба, да пленят моряците и да вземат оръжията им. Корабът бе нападнат от военни в униформа на руски морски пехотинци, дошли от руски кораб. Стигна се до ръкопашен бой с моряците и нападението бе отблъснато", уточни говорител на украинското военно министерство. Руските кораби продължават да блокират украинските кораби в пристанището на Севастопол. Руският президент Владимир Путин обаче продължава да твърди, че в Крим няма руски войски, а униформените въоръжени мъже, които обсаждат украинските военни обекти, са местни "отряди за самоотбрана". В източния град Донецк, където сградата на областната администрация бе окупирана, ситуацията все още не се е успокоила. Над сградата бе издигнат руския флаг, но полицията обяви, че е успяла по мирен път да извади проруските демонстранти. Малко по-късно те отново успяха да превземат зданието. Русия с две условия – конституционна реформа и "широко" правителство Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че споразумението с посредничеството на Европейския съюз, подписано на 21 февруари, трябва да бъде основата за стабилизиране на ситуацията в Украйна. Според него споразумението предвижда конституционна реформа, която ще вземе предвид интересите на всички украински региони. "Лавров подчерта пред върховния представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън, че нормализирането на ситуацията в тази страна трябва да се опира на основните принципи на споразумението за регулиране на кризата в Украйна от 21 февруари", се посочва в изявление на руското външно министерство. По-рано дипломатически източник заяви, че Русия има две принципни условия, за да започне да обсъжда със Запада ситуацията в Украйна и излизането на страната от кризата. Първото е да се изпълни споразумението от 21 февруари, включващо конституционна реформа до септември и президентски избори до края на годината. Второто е да се създаде коалиционно правителство в Киев. В преговорния процес за новата власт трябвало да бъдат представени всички политически сили на Украйна. Европейски дипломатически източник заяви, че Аштън и Лавров са провели "полезни" разговори за кризата в Украйна, съобщи "Франс прес". Киев иска мир, а не война с руснаците Украинският външен министър заяви от своя страна, че настоява за мирно решаване на конфликта с Русия, предаде Ройтерс. "Искаме да кажем няколко неща на руснаците. Искаме да поддържаме добър диалог и добри отношения с руския народ. Искаме да решим мирно този конфликт и не искаме да воюваме с руснаците", каза Андрий Дешчица. Очаква се Дешчица да има в Париж двустранен разговор с руския си колега Сергей Лавров. Срещата не е потвърдена за момента нито от Москва, нито от Киев. Украинският министър-председател Арсений Яценюк каза от своя страна, че разполагането на руски войски на Кримския полуостров оказва "крайно отрицателно" въздействие върху икономиката на Украйна. Яценюк заяви, че обстановката в Украйна остава тежка. "Руската агресия на украинска територия има политически и икономически последици", каза той. Яценюк каза още, че Крим трябва да остане част от Украйна, но може да получи по-големи правомощия за местната власт. "Може да се създаде специална работна група, която да "обсъди каква допълнителна автономия да получи Кримската република", заяви премиерът в интервю за Асошиейтед прес. Освен това той опроверга информацията, че Украйна преговаря със САЩ за разполагане на американска противоракетна отбрана в замяна на финансова помощ. Украйна продължава да залага на наддаването Украинският финансов министър Олександър Шлапак от своя страна посочи, че не изключва страната му да продължи сътрудничеството с Русия по спасителния финансов пакет от 15 милиарда долара, но решението зависи от това дали Киев ще получи по-добра оферта от другаде. "Ако можем да разчитаме на по-привлекателно финансиране, няма да продължим програма за еврооблигациите", посочи пред репортери Шлапак. Русия купи украински еврооблигации на стойност 3 милиарда долара през декември като част от помощта, предложена от Москва, след като Киев се отказа от търговско и политическо споразумение с ЕС и се обърна към Русия.Москва задържа втория транш от 2 милиарда долара и не посочи дали ще продължи програмата, след като миналия месец от власт бе отстранен подкрепяният от Русия украински президент Виктор Янукович. Украйна води преговори с Международния валутен фонд по нова финансова програма, допълни Ройтерс.

Прочети цялата новина

Свързани новини: