При висока активност Крим гласува за присъединяване към Русия

Жителите на украинския Кримски полуостров гласуваха масово в неделя за неговото присъединяване към Русия, а сепаратистките власти обявиха рекордна избирателна активност от 70 процента три часа преди края на изборния ден, предаде Франс прес. Референдумът, разкритикуван както от Киев, така и на Запад, се произвежда в присъствието на руски войски, които контролират региона от две седмици заедно със сепаратистки милиции. Няма и нотка на съмнение какъв ще е крайният резултат от него, а трибагреникът на Русия вече се вее в небето на Севастопол. "Русия ще уважи избора на жителите на Крим", увери президентът Владимир Путин в телефонен разговор с германския канцлер Ангела Меркел. Той заяви отново, че референдумът е в абсолютно съгласие с международното право. В Бахчисарай, "столица" на мюсюлманската татарска общност, населяваща Крим, чиито лидери призоваха да се бойкотира допитването, татари не се виждаха по улицата. Само украинците от руски произход гласуваха с ентусиазъм, радостни, че скоро ще се отърват от украинския си паспорт с надеждата да живеят по-добре със субсидиите от Москва. "Това е исторически момент и всички ще са щастливи", заяви пред пресата проруският министър-председател на Крим Сергей Аксьонов, след като гласува в Симферопол. "Започва нова ера", каза той, докато мъж, развяващ украинско знаме, бе избутан от охраната. Милион и половина избиратели на автономната република бяха приканени да изберат между интеграция с Русия и разширена автономия в рамките на Украйна. В Крим, населен предимно с украинци от руски произход, присъединен преди 60 години съгласно решение на Никита Хрушчов, към Украйна, голяма част от населението ще се произнесе със сигурност в полза на официалното съединение с Руската федерация. Поставеният въпрос на допитването даваше на избирателите избор между "повторно обединение с Русия като субект на Руската федерация" и "връщане към статута от 1992 година, който така и не бе приложен на практика, а именно - разширена автономия спрямо Киев". Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер определи ситуацията като крайно опасна и обеща отговор от страна на Европейския съюз утре. Отцепническите власти дойдоха на власт в Симферопол след свалянето от власт на 22 февруари на украинския президент Виктор Янукович чрез преврат извършен от въоръжени проруски цивилни и хиляди руски военни, посочва АФП. Русия нагнети вчера допълнително напрежение, когато нейни сили, подпомогнати от хеликоптери и бронирани автомобили, установиха контрол над украинско село извън Крим - първия военен ход, извършен извън територията на полуострова, отбеляза Асошиейтед прес. Руски сили установиха контрол и над съседна газова разпределителна станция, изтъквайки необходимостта да предотвратят евентуални терористични нападения. Серхий Астахов, говорител на украинската гранична охрана, заяви днес, че украинските сили са си възвърнали контрола над селото късно снощи след преговори с руските сили, но руснаците още контролират газовата инсталация. Украинският министър на отбраната Игор Тенюх обаче съобщи, че е договорено краткотрайно примирие: командирите на руските и украинските сили на Кримския полуостров постигнаха съгласие да се вдигне блокадата на украинските бази до петък, 21 март (датата, на която Държавната дума ще гласува проектозакон, отнасящ се за присъединяването на Крим към Русия), предаде АФП. Украинските войници имат заповед да не напускат Крим, но също така и да не излизат от базите си. В източната част на страната проруски демонстрации събраха днес хиляди привърженици на идеята за сближаване с Москва в Донецк, Харков и Луганск. В Москва руският министър на външните работи Сергей Лавров "поиска Вашингтон да използва влиянието си върху сегашните власти в Киев, за да ги накара да предприемат ефективни мерки за слагане на край на произвола към рускоезичното население". Украинският премиер Арсений Яценюк поиска Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) да изпрати наблюдатели в югоизточната част на Украйна, включително в Крим. Първите предварителни резултати трябва да бъдат обявени след затварянето на избирателните секции в 20 часа местно време. Но в Симферопол светещ надпис "Ние сме в Русия" вече е проектиран върху сграда на местното самоуправление. Нередности регистрирани на референдума Известни нередности бяха установени днес на референдума в Крим, няколко часа след началото на вота за присъединяване на полуострова към Русия, предаде Франс прес. В Севастопол няколко десетки гласоподаватели са били видени от журналистка от АФП да започват да пускат бюлетини в урните половин час преди официалното начало на гласуването в 8 часа местно време. Освен това в някои избирателни секции е било попречено на журналисти, сред които от АФП, да влязат в помещението въпреки акредитациите им, издадени от местните власти. В центъра на столицата на областта, Симферопол, кампанията в подкрепа на проруския вот всъщност не е преставала, както би трябвало да бъде според избирателния закон. Така например репетициите за спектакъла, подготвян за честване на очакваната победа на положителния вот продължаваха на площад "Ленин" в центъра на града. Председателят на комисията по референдума Михаил Малишев опроверга слуховете, според които на руски граждани от Русия е било разрешено да гласуват. Той увери, че единствено украинските граждани имат право да се произнесат. Референдумът за статута на Крим протича организирано и без сериозни нарушения, заяви председателят на комисията по въпросите на Общността на независимите държави (ОНД) в руската държавна дума Леонид Слуцкий, цитиран от ИТАР-ТАСС. ЕС: Референдумът за Крим е незаконен и неговият резултат няма да бъде признат Председателите на Европейската комисия и на Европейския съвет Жозе Барозу и Херман ван Ромпой разпространиха обща декларация, в която повториха становището на държавните и правителствените ръководители от ЕС, че референдумът за отделянето на Крим от Украйна е противоконституционен. Референдумът е незаконен и неговият резултат няма да бъде признат, допълват Барозу и Ромпой. Според тях решението на украинската криза трябва да бъде постигнато при отчитането на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, в рамките на националната конституция и по международните стандарти. Единствено общата работа чрез процеса на дипломацията, включително с преки преговори между правителствата на Украйна и на Русия, могат да доведат до решение. ЕС ще продължи да следва тези цели по всички налични канали, се добавя в съвместната позиция. Барозу и Ромпой повтарят, че осъждат непредизвиканото нарушаване на териториалната цялост и суверенитета на Украйна, и отново призовават Русия да изтегли въоръжените си сили до числеността им преди настъпването на кризата, като руските военни да останат в рамките на казармите. Барозу и Ромпой допълват, че утре министрите на външните работи от ЕС ще преценят предприемането на допълнителни мерки в съответствие с решенията на извънредния Европейски съвет от 6 март. И Белият дом предупреди, че няма да признае референдума, заплашва Русия със санкции Ако руският президент Владимир Путин не отстъпи за Крим, ще понесе санкции от Запада, които ще навредят на руската икономика и ще намалят влиянието на Москва в света, заяви Белият дом, цитиран в неделя от Асошиейтед прес. Старши президентският съветник Дан Пфайфър заяви, че приоритет на администрацията на Обама е да подкрепи новото правителство в Украйна по всякакъв възможен начин. Той подчерта също, че САЩ няма да признаят резултатите от референдума в Крим за присъединяването му към Русия. Пфайфър каза, че всичко, което Русия прави в Крим, е нарушение на международното право и подкопава стабилността в региона. "Президентът Путин има избор за това, което смята да прави там. Или да продължи по-нататъшното си изолиране, да навреди още повече на икономиката, да намали влиянието на страната си в света, или да направи правилния избор", заяви Пфайфър по телевизия Ен Би Си. Членове на американския Конгрес изразиха готовност да наложат строги санкции срещу руските лидери. "Президентът Путин е започнал опасна игра на руска рулетка и аз смятам, че САЩ и Западът трябва да бъдат много ясни в отговора си, за да може той да прецени колко далече да стигне", коментира сенаторът демократ Робърт Менендес, председател на сенатската комисия по външните работи. Сенаторът републиканец от същата комисия Боб Коркър заяви, че САЩ и Европа навлизат в решителен момент в историята на отношенията си с Русия. "Путин ще продължи да върши това. Той го направи в Грузия преди няколко години. Посегна на Крим и ще продължи да посяга и на други места, ако ние на покажем решимостта си." Сенаторът демократ Крис Маккейн се върна рано тази сутрин от Украйна и заяви, че в Крим се извършва анексиране чрез "нагласен референдум". Той добави, че според украинците, с които е разговарял както в правителството, така и извън него че ще има война, ако Русия се опита да анексира още територии. "Те предупредиха, че ако Русия наистина реши да действа извън Крим, ще има кървава и продължителна война", посочи Маккейн пред Ей Би Си. Яценюк: Проповедниците на сепаратизма в Крим – на съд И.д. премиер на Украйна Арсений Яценюк предупреди, че ще бъдат издирени и дадени на правосъдието всички онези, които проповядват сепаратизъм в Кримския регион, предаде Ройтерс. "Искам да кажа преди всичко на украинския народ да не се съмнява, че украинската държава ще открие всички онези, които проповядват сепаратизъм и разделение и под закрилата на руските войски се опитват да разрушат украинската независимост", каза Яценюк на заседание на кабинета. "Ще открием всички - може да отнеме година, две години, но ще ги изправим пред правосъдието в Украйна и пред международни съдилища. Ще подпалим земята под краката им", закани се Яценюк. Вътрешният министър Арсен Аваков съобщи, че Украйна предприема мерки по засилване на охраната по границата с Русия. "Усилен е по-специално контролът по границата в Луганска и Харковска област, каза той на заседанието. Граничните сили и Националната гвардия не допускат преминаване на лица със съмнителни намерения. Всеки ден не допускаме по неколкостотин души", допълни министърът. Яценюк съобщи, че кабинетът планира да създаде резервен фонд в размер на 6,8 милиарда гривни (около 717 млн. долара) за отбранителните потребности на страната. Фондът ще бъде формиран за сметка на съкращаване на програми в други сфери.

Прочети цялата новина

Свързани новини: