Геополитически промени заради природния газ

Руският природен газ и европейската зависимост от него се оказаха в центъра на украинската криза.

На срещата на върха тази седмица европейците смятат да потърсят алтернативни решения, но, както личи и от анонсираните доклади, тонът им вероятно ще е пожелателен.

Европейският комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер каза пред германски вестник, че дискусиите с Русия за финализиране на Южен поток временно са замразени - въпреки тревожните декларации на България, напълно зависима от руския природен газ - за “голямото значение” на газопровода за целия европейски континент.

Необичайно меката зима в Северна Европа означава, че германските запаси от синьо гориво остават незасегнати и биха могли да бъдат оползотворени дори и за задоволяване на нуждите на Украйна в случай на енергийната й изолация от страна на Русия.

Европейските амбиции за откъсване от руската газова зависимост се насърчават от все по-доминиращия добив на гориво от шистови находища, позволил на САЩ да задоволят вътрешните си нужди.

Преди едно десетилетие световният пазар на природен газ бе зависим от американския внос.

Днес шистовият газ превърна страната в износител. Това явление бе обсъдено в началото на юли от членовете на световния форум на производители на природен газ в Москва.

Русия, Иран, Катар, Боливия и други страни изразиха обща загриженост от възходящия ръст и предстоящо доминиране на шистовия газ, писа в своя статия “Монд дипломатик”.

Традиционни газови гиганти като Русия и много държави от Близкия изток рискуват да загубят този източник на чуждестранна валута заради развитието на екологично спорна технология, която се налага на пазара от десетилетие.

От следвоенните години до началото на 2010-а, пазарът на природен газ бе създаден на базата на притока на синьо гориво от производителите бившия Съветски съюз, Близкия изток до големите потребителски центрове САЩ, Западна Европа, Китай .

Този модел, изградената мрежа от тръбопроводи и постигнатите дипломатически споразумения, изискваха големи инфраструктурни обекти, дългосрочни инвестиционни планове и в известна степен политическа стабилност.

Построяването на тези мрежи генерира по този начин взаимозависимост и неестествени съюзи между отделни държави.

Радикалната преориентация на енергийните потоци обаче завари неподготвени основните играчи на пазара на природен газ.

През 2007 г. руската Газпром избра европейски партньори Тотал и Статойл за експлоатацията на находище в Баренцово море, от което се добиват 2 процента от цялото количество природен газ в света с перспектива там да се налеят инвестиции в размер на 30 млрд. долара.

Три години по-късно Москва замразява проекта отчасти заради предпочитания от САЩ шистов газ.

Експерти преценяват, че през 2030 г. САЩ ще разполагат с достатъчно синьо гориво, така че страната да отстрани Русия от първото й място на световен производител.

Енергийното възраждане на САЩ предизвиква верижна реакция, като оказва натиск върху международните цени на природния газ и позволява на САЩ да изнасят излишъка си от въглища в Европа, твърди анализаторът Тиери Брос, автор на книгата “След американската революция в природния газ”.

По тази причина Москва сега се насочва към азиатските пазари Китай, Южна Корея, Япония за природния си газ, като държавите от Близкия изток следват нейния пример.

Катар, който е първи в света износител на втечнен газ, се опитва да се възползва от новата реалност, като инвестира в скъпоструващи кораби от ново поколение LNG в Италия и Гърция.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: