Шумът е за пред публиката, която скоро ще гласува

С Украйна има белези, че се променя досегашното статукво, което може да се каже, че продължи 2 десетилетия след края на Студената война.

Бяхме постигнали в света равновесие на силите и големите геополитически участници бяха започнали да се договарят по големите критични точки /както беше за Сирия/, да търсят решения в консенсус. Така светът изглеждаше по-прилично място за живеене.

Но тази недобре организирана и необмислена достатъчно решителна намеса на Запада във вълненията в Киев, което между впрочем наблюдаваме и във Венецуела, но там нещата са свързани с домашния нефт на САЩ и е по-различно, та тази намеса цели да се работи срещу Русия. Като се оттегли Украйна от зоната на влияние на Русия, да се включи в западната, което е вече сериозна претенция за прекрояване на геополитическото равновесие. Естествено се стигна на нестабилност, а Западът не беше подготвен за тези събития – първоначално ги подкрепи, после се оттегли. Западът нямаше нито ресурс да ги управлява, нито благоразумието. В крайна сметка видяхме, че се стигна до един подарък на Русия, която си реши въпроса с морските бази в Крим – нещо, което не й беше в дневния ред. Когато Западът започна да подкрепя протестите в Киев, Путин беше зает с Олимпиадата.

По принцип, като погледнете историята, всички походи на Изток са завършвали не особено славно. Аз не виждам кой знае колко логика САЩ да се настанят плътно до границата на Русия. Тя е морска сила, тук си има континентални отношения. В общи линии смятам, че напрежението беше излишно създадено. Така или иначе ситуацията е налице, мисля, че тя се поизчерпа вече и резултатът ще е една мини студена война и един либерален пазар, който си пробива път през тия ограничения и постепенно ще се стигне до връщане в орбитата на относителна геополитическа стабилност, тъй като без нея съвременният свят не може. Мярна се преди няколко дни сянката на ядрената заплаха, размаха се ядрено плашило. Но това бяха събития, които не носят характеристиката на събитията. Можем да кажем, че разумът си взе своето и с тези ръководители, които в момента движат света – Обама, Меркел, Путин – можем да разчитаме на някакви договаряния. Виждате, че вече се осъществи официален контакт между Киев и Москва. Предполагам, че ще се установят по-контролирани отношения. Има едно заявление от руската страна, че няма да се използва сила за другите области. Така че белезите са на стабилизиране в новата ситуация, която ще излезе по-поносима отколкото в моментите, когато беше тревожно. Тогава изглеждаше начало на нещо доста страшно. Сега като че ли не е чак толкова.

Що се отнася за у нас от това как се втурваме в събитията си проличава, че не можем да си оразмерим участието. Ние имаме относително малко тегло - нито сме създатели на такива събития, нито пък сме основните ползватели. Би трябвало по-скромно да се отнасяме към тях, да не размахваме кой знае колко много големите приказки, а да бъдем внимателни. Тези опити да се намесваме директно с посещения, с признаване на непризнати правителства, със заплахи за тежки санкции, не отговарят на относителното тегло на България, която е включена в компанията на Европейския съюз. А и самият ЕС е в слаба позиция по отношение на цялата тази ситуация, камо ли ние. Но виждам едно преекспонирано поведение, предизвикано от вътрешните амбиции да се харесаш на публиката, която ще гласува съвсем скоро. Виждам политици, които най-неочаквано вземат русофилски позиции, което е странно, но с оглед на предстоящите избори не чак толкова. Мисля си, че в най-скоро време темата за Украйна ще отиде при темата за бежанците. Знаете какъв ужас бяха бежанците от гледна точка на националната сигурност, сега стоят по спирките, без да я заплашват. Предполагам, че и Украйна така ще отшуми, без да я заплашва. И ще дойде нещо друго на ред. Това говорене на родните политици е не само свързано с изборите. Изборите са конюнктурата. Това говорене е в резултат на недостатъчен професионализъм и подготвеност. У нас политическите редове се попълват случайно на всеки избор и нямаме кой знае колко силна политическа школа, нямаме изявени лидери. Затова тези опити да се покаже позиция имат много любителски характер. Показват нисък професионализъм. Би трябвало да знаеш къде си. Хич не пречи една сдържаност, хич не пречи поддържането на отворени врати. И повече внимание, повече ухо към съгласуваност, повече дипломатически контакти. А не напред да вървят заявленията. Но те всъщност правят каквото могат – "не стреляйте по пианиста". Аз не се съмнявам в добрите им намерения. Но това си е професия със своите изисквания, иска се бекграунд, иска се история. А не просто така – идваш и започваш гръмко да раздаваш оценки.

Прочети цялата новина

Свързани новини: