Пещерните хора живеят в Тунис

Пустинна роза, йе, йе, йе“, пее ли, пее Стинг, вдъхновен от красотата на така наречените пясъчни образувания, които ще откриете да се продават на всеки един от пазарите в държавата Тунис. Същата, в която Спилбърг видя планета от други галактики и засне няколко от култовите филми от „Между­звездни войни“. Отново в нея, в пясъците на Сахара, писателят Ричард Бах откри най-важните истини за живота, а пък Екзюпери срещна Малкия принц с неговата лисица. Тунис наистина е изумителна страна.

Сред любимите туристически атракции е езда с камили из пустинята.

„Ако искаш да пристигнеш бързо, върви бавно“ е една от любимите местни поговорки. Времето тук е замряло понятие, но ако бързо освободите сензорите си, тази арабска лежерност ще пасне към вас като виещ се от вятъра шал. Въпреки всичко, когато страната извоюва своята самостоятелност през 1956 г., президентът Хабиб Бургиба нарежда в центъра на всеки град да бъде изграден часовник, за да напомня, че секундите летят, минутите превалят, часовете се въртят, а животът трябва да бъде живян. Със смисъл и наслада. Тунизийски!

Тунис е позната за българите дестинация, но повечето хора я свързват с офертите за Нова година, където тук е студено, а там слънцето грее над финиковите палми. Истина е, че страната поддържа почти равностойни целогодишни температури, като единствено през юли и август те надвишават 30-те градуса. Държавата е странна смесица от култури, тъй като във времето е владяна от бербери, финикийци, римляни, вандали, византийци, араби, испанци и французи. Симпатичен миш-маш без големи претенции за идентичност.

Крокодили и евреи

Малко хора знаят например, че на мъничкия остров Джерба се намира една от най-древните синагоги в света - „Ла Гриба“, свещено място за евреите, населяващи територията на Северна Африка. Тя е построена от юдеи­те, избягали на острова след разрушаването на Йерусалим през 586 г. пр.Хр., а в сегашния си вид е от 1920 г. В синегогата се разглеждали жалби, регистрирали се бракове, обявявали съдебни решения, а понякога правели и справки за състоянието на околните пазари. Днес всяка година през май след празнуването на еврейската Пасха тук се стичат стотици поклонници. Туристите пък може да разглеждат сградата не само отвън, но и отвътре. Пространството на синегогата мигновено очарова с яркостта и красотата си и за радост на посетителите в нея може да се снима.

Бутик, разположен в едно от древните троглодитни жилища. Фермата на остров Джерба отглежда над 400 крокодила. Синегогата „Ла Гриба“ е една от най-древните в света.

---

Ако сте избрали Джерба за място на почивката, разнообразете дните на плажа с посещение на фермата за крокодили. Сред палмови дървета и езерца мързеливо живеят над 400 земноводни. Най-добре им отидете на гости по време на храна - в противен случай рискувате да видите сякаш замръзналите им в една-единствена поза тела. Оживлението настъпва единствено при вида на летящите във въздуха парчета пиле, които може и собственоръчно да им хвърлите. А ако се сприятелите достатъчно с персонала, нищо чудно да се съгласят да ви покажат и малките им бебенца, които ще може да подържите в ръце. Всъщност животът на крокодилите на остров Джерба е просто райски - редовно почистван дом, никакви грижи, прекрасно общество. Но на „средиземноморското Таити“ в пълна хармония с природата живеят не само крокодилите, но и всички останали островитяни, потомци на легендарния Одисей. Според легендите той и екипажът му били първите хора, стъпили на неговия бряг, хранели се с плодовете на лотоса и се наслаждавали на опияняващото им въздействие. Омир твърди, че това е перфектното място за почивка и данните от туристическия поток в страната днес са на път да докажат това.

От острова се организират и екскурзии до континенталната част на държавата, в това число и до Сахара. Един от начините да се стигне дотам е чрез древен римски път, прокаран през морето. Ширината му е едва от 10 м и е наистина впечатляващо да пътуваш по него и не от едната, а от двете ти страни точно на ръка разстояние да се стелят водите на Средиземно море.

Приключения в Сахара

Първо се хващате много здраво за седлото на камилата. После тя изправя задните си крака, което почти залепва носа ви в пясъка под вас. Следва поетапното изправяне и на предните крайници, рязко изхвърлящо ви нагоре и назад, и ако сте гледали достатъчно каубойски филми, в този момент може да се почувствате като пред старта на истинско родео. Страшното обаче приключва само с това. Издокарани с тюрбан и африканска роба, важно-важно ще се отправите към пустинята до момента, в който около вас са единствено златните пясъци. Тук е мястото за кратка фотопауза - боси, легнали на пясъка, замечтано вперили поглед в безкрайността - изборът е ваш. Не се изненадвайте обаче, ако точно в този момент сякаш изпод земята изскочи черен арабин с пустинно лисиче в ръце. Само срещу няколко динара то услужливо ще позира заедно с вас, а усещането да го погалите по гладката козина е много приятно. Атракционната програма не приключва дотук. По време на прехода около кервана ще са и няколко страховити бербери, на чиито коне по време на паузата, а ако искате и преди нея, ще може да пояздите и вие.

 

В амфитеатъра в Ел Джем в сниман филма „Гладиатор“. Танцьори забавляват посетителите на новата медина в Хамамет.

---

Наборът ви от африкански приключения няма да е пълен, ако пропуснете друго екзотично предложение - летене с парапланер над Сахара. Разходката е в рамките на 10-ина минути, но те ще са ви напълно достатъчни, за да влеят във вените ви радост, адреналин и усещането, че очевидно сте много специален, след като сте успели да посетите тази безкрайност. Всъщност безкрайността си има официално начало и то е в град Дуз. Известен е като „вратата към пустинята“ и в него всяка година през декември се провежда международен фолклорен фестивал. Той включва традиционна музика и танци, четене на поезия, борба с камили и надбягване с коне. Единственият неприятен факт е, че ако сте отседнали в някой от морските курорти на Тунис, ще трябва да изминете около цели 500 км, за да успеете да се доберете дотук. Имайте предвид, че си струва.

Пещерняци и бербери

Наричат селището Сиди Бу Саид тунизийското Санторини.

Ще ви впечатлят и домовете на берберите, пръснати из високите части на страната. Това е тайнствено племе, за което се смята, че е пристигнало в Тунис от територията на днешен Иран още през XII век преди Христа. За него и досега се знае малко - представителите му не спазват никакви държавни правила, не посещават болници или училища - понастоящем са изоставили странните си домове, за да се оттеглят в най-затънтените оази­си на Сахара в пълна изолация от света. Берберско средище използва и Джордж Лукас, за да създаде града Мос Еспа на планетата Татуин от епизода „Междузвездни войни: Епизод I - Невидима заплаха“. В него обаче няма нищо заплашително. Най-много ако се снимате с някой от соколите, които ще ви предложат, той да ви клъвне леко по ръката.

Интересни са и други странни обитатели на тази гореща държава. За да избягат от парещите лъчи на слънцето, т.нар. троглодити изсичали своите жилища в не особено твърдите скали. Днес има официално „работещи“ представители на това население. Посещавайки дома им, те няма да пропуснат да ви почерпят с чай и питка с мед, която може да гарнирате с шепа вкусни бадеми.

Различният Север

Луксът на 5-звездните хотели е достъпен, и то на неособено високи за нашия стандарт цени.

Северната част на страната е вече „друга бира“. В нея са стотиците палми, луксозните курорти, безкрайните плажове, скъпите магазини и нощни заведения. Някъде по средата между тези две реалности обаче се намира друга интересна забележителност. Градчето Ел Джем и едноименният амфитеатър в него, където е заснет и филмът „Гладиаторът“. 35 000 зрители е капацитетът на тази арена, където в миналото са се провеждали и гладиаторските битки. Тя е трета по големина в света след амфитеатъра в Рим и този в Капуа, диаметърът Ӝ е 138 м и е под закрилата на ЮНЕСКО. Истината е, че колкото и внимателно да гледате филма, трудно ще свържете арената там с оригинала, но сградата наистина е впечатляваща и не е странно, че 90% от туристите не пропускат да я видят.

На 60 км от Ел Джем пък е разположен един от най-привлекателните курорти на страната - Сус, а малко пӝ на север е и великолепният Хамамет, който е предпочитан в офертите на българските туроператорски фирми.

В столицата на страната - Тунис, любителите на историята не бива да пропускат разходката из руините на древния римски град Картаген. За любителите на изкуството е музеят „Бардо“, приютил според някои най-хубавата в света колекция от старинни мозайки. Приятен надпис откриваме върху парче, открито в археологично находище в Алжир: „Да ходиш на лов, на баня, да играеш комар, да се смееш, това означава да живееш.“

Ако оценявате достойно тази философия, разглеждайки Тунис, задължително трябва да си подарите и няколко часа из селището Сиди Бу Саид. Не без основание го сравняват с гръцкото Санторини - бели къщурки, сини прозорци, много цветя и мързеливо препичащи се на слънцето охранени котараци. Из тесните улички на селцето успешно са се разположили магазини за сувенири, художници, които ще изрисуват ръцете ви с къна, привлекателни сергии със сладки изкушения. Не пропускайте да опитате от ментовия чай, поръсен с кедрови ядки, както и да изпушите поне едно наргиле. Не бързайте - дръпнете си с наслада доза ябълков аромат, напълнете очите си със синьото на Средиземно море, а после издишайте. Африканско-средиземноморска медитация, препоръчителна за всички. 

Полезна информация Виза - за българските граждани не е необходима туристическа виза, но паспортът ви трябва да е валиден най-малко 6 месеца след влизането ви в Тунис. Средната цена на едноседмична ваканция е 400 евро с хотел и самолетни билети, но без летищни такси. Здраве и безопасност - като във всички африкански държави и тук трябва да внимавате с питейната вода. Тази, която тече дори в 5-звездните хотели, понякога може да е твърде солена и със съмнително качество, особено ако е извлечена от Сахара. Тероризъм - Тунис може би е най-безопасната дестинация в Северна Африка и отдавна не е била обект на терористични атаки. Престъпността в страната също е рядко явление. Пътуващите дами - Тунис е ислямска държава, но в големите курорти и градове отдавна са свикнали на къси поли и разголени рамене. Все пак оставайте по бански костюм единствено когато сте на плажа или пред плувния басейн. Валута - официалната валута на страната е динарът. Това много ще ви хареса, защото стойността му е около 1 български лев. Тунизийският динар не е международно търгувана валута, но още със стъпването ви на летището ще може да обмените щатски долари или евро. Удобно е, че много от банкоматите в градовете работят с кредитни карти. Да използвате АТМ, ще ви спести време и е по-евтино от банковите операции. Нещо, което е важно, е, че няма какво да правите с динарите си, ако сте извън границите на страната, така че се опитайте да ги изхарчите, преди да я напуснете. Летището в Тунис не приема динари в своите магазини, минете ли веднъж паспортна проверка. Задължително пробвайте морски дарове, ястията с кускус, ликьор от смокини, местните вина. Атрактивна за небцето ви ще е подправката харисса - лютива паста от стрити чушки пири-пири, чушки серано, други люти чушки, както и зехтин. Изгодни покупки - чанти от камилска кожа, шалове, керамика, продукти от маслиново дърво, козметика от арганово масло или жасмин, приятелите ви в България най-вероятно ще се зарадват и на пустинна розичка. На медината задължително се пазарете - ако сте добър в това изкуство, цените падат двойно и тройно.

Прочети цялата новина

Свързани новини: