ЕС продължава да се колебае за нови санкции срещу Русия, готви се нова среща "на върха“

Западът обвини Русия в "дирижиране" на проруските протести в Източна Украйна, като европейските страни втвърдяват тона и отново вкараха темата за налагането на икономически санкции в дневния ред, въпреки че по въпроса все още има разделение между страните членки.   "Лидерите на Европейския съюз може да се съберат идната седмица, за да приемат нови санкции срещу Русия“, заяви френският външен министър Лоран Фабиюс, който участва в срещата на първите дипломати от ЕС в Люксембург. Освен това Европейският съюз съюз взе решение в понеделник за търговски и финансови облекчения за Украйна и предоставянето на още един милиард евро заеми в замяна на икономически и структурни реформи. Повечето мита на ЕС върху украински стоки ще бъдат временно отменени, което дава на украинските компании по-евтин достъп до пазара на 28-те страни членки.   Русия от своя страна отхвърля обвиненията за намеса в Украйна и заплаши, че евентуална употреба на сила срещу демонстрантите в Югоизточна Украйна сериозно ще застраши перспективите за сътрудничество в уреждането на кризата.   Дипломатическо решение за изход от ситуацията ще се търси по късно тази седмица в рамките на четиристранната среща Русия-САЩ-ЕС-Украйна.   Все още има разделение в ЕС   "Несъмнено Русия подстрекава дестабилизацията в Украйна. Наистина не може да има никакво съмнение, че това е нещо, което е било планирано и предизвикано от Русия ", заяви външния министър на Великобритания Уилям Хейг.   По думите му сегашните събития в Източна Украйна носят всички белези на действията на Русия при завземането на Крим. [div class='left_orange']Вигенин призова ЕС да гарантира газовите доставки Доставките на газ за Украйна и транзитът на газ през украинска територия трябва да бъдат гарантирани, тъй като евентуално прекъсване на доставките не може да бъде прехвърлено като отговорност само на ЕС. Това е заявил външният министър Кристиан Вигенин по време на срещата на първите дипломати на ЕС в Люксембург. В рамките на дискусията е било обсъдено писмото на руския президент Владимир Путин до някои държави членки, включително България, в което предупреждава, че е възможна нова газова криза. Още[class='left_orange' div]"Това има всички прояви на по-нататъшно грубо, съзнателно и предумишлено нарушаване на независимостта и суверенитета на Украйна", констатира британският министър и настоя за налагане на нови санкции на Русия заради нейното поведение.   Третата фаза от подготвените от ЕС санкции срещу Русия включвала ограничения в търговските и финансовите отношения с Москва, които евентуално ще имат голямо отражение върху икономиките на Европа и Русия. Европейският съюз посочи като червена линия за санкции нахлуване на руските войски в Украйна.   Същевременно Европейският съюз прие търговски и финансови облекчения за Украйна. Повечето мита на ЕС върху украински стоки ще бъдат временно отменени, което дава на украинските компании по-евтин достъп до пазара на 28-те страни членки. Освен това министрите одобриха предложение за предоставяне на още един милиард евро (1.4 милиарда долара) заеми за Киев. Украинските власти обаче трябва в замяна да се ангажират с икономически и структурни реформи. Министрите се споразумяха също така активите на още четирима души да бъдат замразени заради незаконно присвояване на украински държавни средства. Имената им ще бъдат оповестени, когато санкциите влязат в сила.   Други външни министри от ЕС обаче имат по предпазлива позиция относно санкциите, отбелязва ДПА. Първите дипломати на Италия и Холандия Федерика Могерини и Франс Тимерманс са се обявили против по-агресивния вариант на икономически санкции срещу Русия.   Люксембургският външен министър Жан Аселборн заяви, че налагането на санкции срещу Русия е нецелесъобразно и няма да даде резултат. По думите му главната задача сега е да са осигури успех на срещата в Женева на 17 април между ЕС, Русия, САЩ и Украйна.   Подобна позиция има и България, която е срещу налагането на икономически санкции.   Министърът на външните работи на Ирландия Еймън Гилмор обаче изрази мнение, че ЕС трябва да засили наказателните мерки срещу Москва и да обмисли икономически санкции. Шведският дипломат номер едно Карл Билд също заплаши Русия със санкции, ако тя не изпълни три условия - да се откаже от плановете си да използва военна сила, да се дистанцира от въоръжените групи в Украйна, които окупират сгради, и да изтегли войските си от украинската граница.   "Диалог на глухи" между Русия и Запада в Съвета за сигурност на ООН Русия призова Киев да прекрати "войната срещу собствения си народ" и поиска спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Заседанието на Съвета за сигурност на ООН за Украйна, проведено тази нощ, се превърна в своеобразен "диалог на глухи" между Русия и Запада, предаде Франс прес. Западните страни обвиниха Москва, че е дирижирала напрежението в Източна Украйна, а тя на свой ред прикани Киев да спре да използва сила "срещу украинския народ". Руският постоянен представител в ООН Виталий Чуркин изрази силно безпокойство по повод предупрежденията на украинските власти, че ще използват сила срещу проруските активисти, окупирали административни сгради в източната част на страната. "Вече бе пролята кръв и спешно трябва да бъде предотвратена нова ескалация", подчерта той. Чуркин увери, че предотвратяването на гражданската война в Украйна зависи от Запада. Западните страни трябва да спрат да търсят руска следа в събитията в Югоизточна Украйна, призова той и предупреди, че планираната на 17 април четиристранна среща за Украйна в Женева (Украйна-Русия-ЕС-САЩ) може да бъде провалена, ако украинската армия започне операции в източната част на страната. Постоянният представител на САЩ в ООН Саманта Пауър осъди "руската дезинформация и пропаганда". Тя обвини Русия, че е създала и дирижирала нестабилността в Източна Украйна. Събитията в този регион в последно време "са пълно копие на тактиката, използвана от руските сили през първите етапи от кризата в Крим", подчерта постоянният представител на САЩ в ООН. Пауър изрази пълна увереност, че именно Русия стои зад случващото се в Източна Украйна, като се аргументира, че "само (тя) е способна на такава операция в този регион". Британският постоянен представител в ООН Марк Лайъл Грант обвини Русия, че "за пореден път се намесва пряко във вътрешните работи на Украйна, като използва оправдания и военна сила". Руската федерация трябва да изтегли своите около 40 хиляди войници, които е струпала на границата с Украйна, призова той. Лайъл Грант разкритикува още Русия, че "се опитва да наложи своята воля на украинския народ, като използва дезинформация, сплашване и агресия". Френският постоянен представител в ООН Жерар Аро коментира, че "сценарият, на който ставаме очевидци, напомня, с интервал от един месец, на събитията в Крим". "Бъдещето на Украйна трябва да зависи само от украинците", призова той. Русия настояваше заседанието да се състои при закрити врата. В крайна сметка обаче Съветът за сигурност реши срещата да е публична, което позволи на украинския постоянен представител в ООН Юрий Сергеев да присъства. Сергеев заяви, че Украйна е мишена на "широкомащабна терористична атака, дирижирана от Русия". "Призоваваме нашите руски партньори незабавно да спрат да нарушават суверенитета и териториалната цялост на Украйна", каза той. Държавният департамент на САЩ обвини Русия В бележка, озаглавена "Доказателства за руската подкрепа за дестабилизацията на Украйна", американското външнополитическо ведомство посочва, че "много от активистите са снабдени с бронежилетки и камуфлажни униформи с премахнати отличителни знаци и носят руски оръжия". "Тези операции имат много прилики с онези, които бяха проведени в Крим в края на февруари и чиято кулминация бе руската незаконна военна намеса и анексирането на Крим, за което претендира (Русия)", се отбелязва в текста. Държавният департамент подчертава, че "събитията от 12 април навеждат силно на мисълта, че в Източна Украйна Русия използва сега същата тактика, която приложи в Крим, за да подстрекае сепаратизма, да подкопае суверенитета на Украйна и да упражни контрол върху своя съсед в нарушение на задълженията си в съответствие с международното право". Държавният департамент на САЩ публикува нов списък с 10 "фалшиви твърдения" на Русия с цел оправдаване на "нейните незаконни действия в Украйна". Първият бе публикуван на 6 март. Той бе отхвърлен категорично от Русия като "примитивно изопачаване на реалността", цинизъм и двойни стандарти. Новият списък е озаглавен "Руска фикция: Продължението. Още десет фалшиви твърдения за Украйна." Публикуван на сайта на Държавния департамент на САЩ, той започва с цитат на президента Барак Обама от 26 март, че "Никакво количество пропаганда не може да направи вярно нещо, което светът знае, че е невярно". Списъкът съдържа следните 10 руски твърдения, които според американската дипломация са неверни: 1. Руски агенти не са активни в Украйна. 2. В проруските демонстрации участват само украински граждани, действащи по своя собствена воля, подобно на движението Майдан в Киев. 3. Сепаратистките лидери в Източна Украйна се радват на широка народна подкрепа. 4. Има риск ситуацията в Източна Украйна да премине в гражданска война. 5. Украинците в Донецк отхвърлиха незаконните власти в Киев и създадоха независима "Донецка народна република". 6. Русия е разпоредила "частично изтегляне" на своите войски от украинската граница. 7. Етническите руснаци в Украйна са под заплаха. 8. Новото украинско правителство е оглавявано от радикални националисти и фашисти. 9. Етническите малцинства в Украйна са преследвани от "фашисткото" правителство в Киев. 10. Русия не използва енергията и търговията като оръжия срещу Украйна. Москва в защита на сънародниците от неонацисти   Руският външен министър Сергей Лавров каза от своя страна, че евентуална употреба на сила срещу демонстрантите в Югоизточна Украйна сериозно ще застраши перспективите за сътрудничество в уреждането на украинската криза.   "Русия има интерес от цялостна, единна, приятелска за нас Украйна, в която всички граждани да съществуват спокойно, да използват правата си, да имат възможност спокойно да общуват (. . .), да няма хора второ качество, принудени всекидневно да изслушват обиди, сега унижения от неонацистите", каза той.   "Това може да се постигне чрез дълбока конституционна реформа", смята Лавров.   Решението за използване на военна сила срещу демонстранти в Украйна според него е "крайно опасно развитие на нещата" и "онези, които насърчават днешните власти в Киев да се държат по този начин, трябва изцяло да понесат отговорността за това".   В Украйна няма агенти на руското Главно разузнавателно управление и на Федералната служба за сигурност, както заявяваха пред мен държавният секретар на САЩ Джон Кери и украинският му колега Андрий Дешчица, твърди Сергей Лавров.   Киев "незнайно защо" не представял пред Москва арестуваните според Кери и Дешчица агенти.   "Ето, сега казват, че ако има четиристранна среща, там ще представят всичко. Значи им трябва скандал на срещата, значи имат там някакви си насъбрани отнейде квазифакти. Щом имате факти, представяйте ги без притеснения.   Щом ви притеснява да ги представите, значи нямате факти", заяви Лавров.   "Междувременно искаме да разберем какво всъщност предприемат западните ни колеги (. . .) по-специално какво означават съобщенията, че директорът на ЦРУ на САЩ спешно е посетил Киев.   "Колкото до хипотетичните въпроси какво трябва да стане, за да има военна намеса, дори няма да спекулирам. Ние не се месим във вътрешните работи на Украйна, това е в противоречие с нашите интереси", заяви Лавров.

Прочети цялата новина

Свързани новини: