Емил Чушев: Реставраторът е доктор на пациента над 100-годишна възраст

 "За повечето хора професията на реставратора е сложна и непозната, но в същото време тя е и много престижна. Най-голямото удоволствие от работата идва, когато възстановя произведение на изкуството, прекарало в земята няколкостотин години или пък картина, забравена на някой таван или в мазе".

Това заяви в интервю за БГНЕС реставраторът Емил Чушев. В Деня на реставратора, 18 април, Чушев разказа, че когато решава да се занимава с реставрация, областта все още е много екзотична. Избира професията заради болката от факта, че в България институциите се грижат само за паметниците, които са "пред очите на хората", докато по-отдалечените църкви и стенописи са забравени.

След завършването на Художествената академия, Чушев започва да работи като реставратор на свободна практика, а няколко години след това, съдбата го отвежда в реставрационната на Националната художествена галерия, която Чушев определя като сериозна школа. За реставратора НХГ е мястото, където се докосва до картините на едни от най-големите ни майстори, а това му помага и в работата като реставратор, защото вижда технологията на четката на големите български художници от по-близо.

Днес Чушев разполага с двуетажна къща, която е превърнал в ателие. С помощта на няколко свои колеги организира работата така, че целият цикъл на работа с произведения на изкуството е затворен - от вземането на картината за реставрация, през възстановяването на рамката, докато се стигне до продажбата.

В ателието, в което всяко ъгълче е пълно с картини, а огледалата и старинните им рамки те отразяват, накъдето и да се обърнеш, реставраторът се грижи и за едни от най-добрите колекции от картини в България. Сред тях са тези на Боян Радев, както и на многобройни банки и институции.

За реставраторите Чушев каза, че навсякъде по света са част от затворен и кръг и трудно допускат хора до ателиетата си. Това, обаче не важи за балканците, които са малко по-отворени на тази тема. "Опитвал съм се да вляза в реставрационните ателиета на музеите по света, но не са ме допускали, въпреки че съм колега и имам документ", разказа Чушев и разкри някои от етапите, през които минава съживяването на едно произведение. Процесът на реставрацията не е съставен от етапи, които следват един след друг, защото всичко зависи от вида, в който даден предмет е дошъл. "Ако трябва да поговорим за реставрацията на мебели, първо се започва от предварителен оглед. Тогава запознаваме собствениците какво трябва да се направи и как ще изглежда предметът след реставрацията. Това е много важно, защото понякога те не могат да познаят нещата след реставрацията. Така се случи и с една картина, след чието почистването собствениците пребледняха и казаха, че това не са същите цветове", разказа реставраторът и обясни, че причината за коренната промяна на произведението на изкуството се е дължала на това, че картината е събирала прах с години.

"След огледа, при една маса примерно, първо се проверява състоянието на конструкцията, защото през годините дървото изсъхва, а крачетата започват да се клатят. Понякога има ожулване и липсващи елементи. След това всичко се залепва, възстановяват се орнаментите и най-накрая се поставя шеллакова политура. Поставянето й е специфичен и трудоемък процес, с който малко реставратори се наемат. Причината е, че е свързан с многократно поставяне на лак с четка и шлайфане, за да добият мебелите блясък", обясни Чушев.

Възстановяването на картини също крие своите тънкости. Ако те са седели на влага, има проблеми и с платното, което започва да изгнива, и с рамката. Грундът нанесен върху платното се руши или го няма въобще, а живописта почернява или помътнява. Затова, след като се укрепи грундът, се укрепва и подрамката, като платното се изпъва. Пристъпва си и към почистването, след което се виждат и най-големите разлики, следва възстановяването на липсващите елементи и най-накрая се правят ретуши, които имитират четката на майстора. Като завършек, рамката се лакира.

Чушев разказа и за най-големите предизвикателства, на които се е натъквал. "Една картина на Иван Ненов, която реставрирах преди години, беше подпряна до комин и в тежко състояние. Успях да я възстановя и тя стана една от емблематичните картини на художника, които се възродиха. Имало е и по-тежки случаи. - Възстанових картина на италиански художник, която бе пострадала при бомбардировките по време на Втората световна война в София. Цялото платно беше надупчено, а оригиналната рамката, която бе престояла над 100 години след създаването си, също бе изключително увредена. Липсваха и част от гипсовите орнаменти, но след реставрацията, човек трябва да се загледа много внимателно, за да види кои са възстановените места", похвали се реставраторът.

Според Чушев работа има достатъчно и за всички реставратори, които работят в България. "Трудно биха успели да свършат работата, която трябва, а обектите за реставрация в нашата малка страна са толкова много, че и още 10 пъти по толкова реставратори да има, трудно бихме могли да се оправим", каза Чушев и не скри неволите, пред които колегите му се изправят. Традиционно сред тях са държавната политика, която не е добре насочена към дейността, за да дава възможност да реставраторите да работят. Възнаграждението от 450 лв. също е изключително ниско в замяна на високия професионализъм, които се изисква. Противоположно на ситуацията в България, реставраторите в европейските музеи получават няколко хиляди евро. "Финансово, в ЕС, реставраторите са по-добре и от лекарите, а на нас дори ни казват, че сме докторите на "пациентите над 100 годишна възраст", обясни Чушев.

В България материалите за реставриране са малко по-трудно достъпни за по-младите в занаята, а фирмите-вносители, използват възможността за вдигане на цената, защото няма конкуренция. Въпреки това Чушев с гордост заяви, че професията е на доста добро ниво като специалисти, а българските реставратори не са профилирани. Това е причината да са запознати с по-голям кръг реставрационни дейности и да реставрират всякакви предмети. В Европа отново не е така и реставраторите са тясно специализирани, но това се дължи на много по-голямото внимание на държавата към паметниците на културата.

"Трябва да имаме и по-голяма подкрепа от държавата, защото дори обществените поръчки се печелят от големи строителни фирми. В условията за участие е залегнало наличие на голям оборот, какъвто реставраторите нямат, а след спечелването на конкурсите, фирмите възлагат дейността на хора, които нямат и понятие от реставрация и ние ще се борим с този проблем без никакъв компромис", каза в заключение Емил Чушев.

Прочети цялата новина

Свързани новини: