Бандера е трън в петата на Москва и Варшава

 Името на Степан Бандера днес е възхвалява от едни и се анатемосва от други. Оценките за него се люшкат между "най-великият герой на Украйна" и "нацистки престъпник". Роден е през 1909 г. в галицийското село Угринив Старий, намиращо се на територията на Австро-Унгария, в семейството на гръко-католически свещеник.  
След като завършва училище той се присъединява към нелегалната Украинска военна организация, която действа на територията на Полша и Съветска Украйна. През 1928 г. Бандера постъпва като студент в Политехниката в Лвов, където влиза в редовете на Организацията на украинските националисти /ОУН/ и започва съпротива срещу полския гнет над украинците по пътя на индивидуалния терор. 
През 1933 г. на сметката му приписват няколко разтърсващи политически убийства - екзекуцията на сътрудника на КГБ Алексей Майлов в съветското консулство в знак на протест срещу Голодомора - геноцида над украинския народ. По-късно ОУН застрелва и външния министър на Полша Бронислав Перацки. 
Бандера и съучастниците му са заловени и през 1935 г., като самият той е осъден на смърт. Полската държава обаче не го екзекутира и той лежи в затвора до 1939 г., когато е освободен от германците, окупирали Полша. Степан Бандера започва да организира мрежа на ОУН в цяла Украйна. 
След като през юни 1941 г. нацистка Германия напада СССР украинските националисти създават свои части при Вермахта - легионите "Нахтигал" ("Славей") и "Роланд". Предвиждало се е те да се бият само срещу болшевиките и да носят тризъбец и синьо-жълто знаме. Веднага след отстъплението на Червената армия на 30 юни 1941 г. в Лвов Националното събрание обявява възстановяването на Украинската държава. Хитлер обаче нарежда да се ликвидира "бандеровската диверсия" и не признава новата власт. Легионите са разформировани, а Бандера е арестуван в Краков и изпратен в концлагера в Освиенцим. 
През декември 1944 г. немците го освобождават и уговарят да се включи на тяхна страна във войната. Степан поставя условието за признаването на Украйна, но Хитлер не дава съгласие. Той отказва да сътрудничи на нацистите и до края на живота си е изгнаник в Западна Европа. Дистанционно командва борбата срещу болшевиките в Украйна до окончателното потушаване на освободителното движение в началото на 50-те. 
На 15 октомври 1957 г. убийците на КГБ се достигат до дома на Степан Бандера в Мюнхен и го отравят с цианкалий. Две години по-късно неговият отровител Богдан Сташинский бяга от съветската служба и признава вината си.
Руслан Йорданов

Прочети цялата новина

Свързани новини: