Либерализъм по български

/КРОСС/За никого не е тайна, че предстоящите европейските избори се мислят в България преди всичко като „национални": един вид референдум „за" или „против" сегашното управление. В същото време няма как те да не са и напречен разрез на идеите ни за Европа, за „българското присъствие" в Европейския парламент между „мита и реалността", ако използвам една дефиниция на Лютви Местан, към която ще се върна по-нататък. Ала тъкмо това присъствие между „мита и реалността" повдига множество въпроси: за българската политика като цяло и за идейната съвместимост между българските политически партии и техните европейски (идейни) семейства. И след като вече споделих някои размисли за „социализма по български", може би е крайно време да обърнем внимание и на „либерализма по български". Доколкото българският либерализъм, особено в лицето на ДПС като член на ALDE и на Либералния интернационал, ни изправя пред политически парадокси, който биха накарали да занемеят множество теоретици на либералното - от Джон Лок до Алексис дьо Токвил и от Фридрих фон Хайек до Джон Ролс. Първо, защото либерализмът е бил дефиниран в историята си по всевъзможни начини - като опит да се отстоят естествените права на гражданите, като опит за намаляване на властта на държавата над индивида и т.н

Прочети цялата новина

Свързани новини: