Българският интерес е зависим от македонския вот

 На 27 април македонците ще гласуват в избори 2 в 1 – едновременно предсрочен вот за парламент и втори тур на президентския вот.

 

Доколкото Македония е парламентарна република, по-важни са именно изборите за депутати. А интригата не е в това дали управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ и коалицията "За по-добра Македония" ще спечелят вота – според социологическите проучванията и наблюдателите те ще ги спечелят. Въпросът е каква ще е разликата и дали те ще получат най-малко 62 мандата в 123-местния парламент. А това означава абсолютно мнозинство и възможност ВМРО-ДПМНЕ да сформира правителство без коалиция с най-голямата албанска партия (в случая Демократичен съюз за интеграция на Али Ахмети). Освен това 62-та мандата ще позволи на алчния за власт Никола Груевски не просто да остане в премиерското кресло, но и да засили личната си власт. Въпросът е дали чрез избори и демокрация Македония ще се плъзне към авторитаризъм.

 

И не на последно място това ще означава, че управляващите в Скопие да завъртят на още по-високи обороти провежданата вече политика на антиквизация, която в основата си е антибългарска, макар че засега у нас това не се вижда и присмехулно се възприема само от кичово-комичната й страна. Целта на тази постюгославска доктрина е да се докаже, че сегашното македонско население не е славянско, съответно няма български корени, а е потомък на античния македонски етнос.

 

Никола Груевски дойде на власт на изборите през 2006 г. Оттогава страната е провела общо 9 вота (със сегашните два). Три от тях са предсрочни парламентарни избори. Те са предизвикани от Груевски и партията му с единствената цел да бъде засилена властта и влиянието му. Македония провежда избори "на килограм" и в това отношение е направо рекордьор за Европа (комай бие и Италия по този показател).

 

На един от последните си митинги Никола Груевски призова македонците да гласуват за управляващата сила, за да стигне тя до заветните 62 депутати в парламента и до над 500 000 гласа за президентския й кандидат Георге Иванов. За да постигне това обаче й трябват доста над 28,4% от гласовете, който и вещае едно от последните социологически проучвания. В момента ВМРО-ДПМНЕ има 56 депутати, получени с подкрепата на 438 139 гласоподаватели или на близо 39% от гласувалите на предишните парламентарни избори през 2011 година. Едва ли обаче електоралният потенциал на партията е толкова нисък. Друг е въпросът е дали той ще нарасне до над 500 000 гласа, необходими за 62-та депутати.

 

Управляващите не случайно насочиха политическия процес до избори 2 в 1. И макар в неделя македонците да гласуват за две различни институции, връзката между два вота е съвсем очевидна. На първия тур на президентските избори на 14 април Иванов събра 449 000 гласа срещу 236 000 за еврофила технократ Стево Пендаровски. Това прави разлика от 120 000 гласа. Още тогава редица македонски наблюдатели предрекоха, че такава разлика увеличава шансовете на ВМРО-ДПМНЕ за победа на парламентарния вот. И не случайно Никола Груевски се надява на най-малко 500 000 гласа за Георге Иванов – той разчита те автоматично да се прелеят за ВМРО-ДМПНЕ до заветните 62 парламентарни мандата. Ако обаче Стево Пендаровски намали разлика в президентския вот до по-малко от 50 000 гласа, ВМРО-ДПМНЕ няма как да достигне до желания резултат. Не случайно на последния си предизборен митинг Пендаровски призова македонците да гласуват масово, защото по думите му опозиционно настроените гласоподаватели са цели 40 процента. Сред тях са и албанците от ДСИ на Ахмети.

 

Ако тези 40 процента от избирателите наистина отидат пред урните, това би могла да ограничи налаганата доктрина и политика на антиквизация – или за античния произход на съвременните македонци Тази година би трябвало да приключи реализацията на правителствения проект "Скопие 2014. В рамките на този проект бяха построени паметници на исторически личности, скулптури, фонтани и нови административни сгради в центъра на Скопие. Вече бе издигнат паметник на Александър Македонски, построени са и паметници на цар Самуил, византийския император Юстиниан Първи, Светите братя Кирил и Методи, Климент Охридски, Наум Преславски, Гоце Делчев, Даме Груев, основателите на ВМРО. Почти са готови и немалко престижни административни сгради, които трябва да повдигнат самочувствието на македонците. Впрочем проектът се посреща на нож от граждански сдружения, политически партии и граждани – при близо 28-процентна безработица те го смятат за дразнеща показност и безсмислено помпане на националното самосъзнание. Македонците наричат кумира на антиквизацията Александър Македонски с ироничното АЦО и се присмиват на напъна на властта да придаде цивилизационна и историческа значимост на държавата им.

 

Освен че се гневим на кражбата на история от Скопие, ние също се присмиваме на помпозните обекти в югозападната ни съседка. Само че тези обекти носят невидим засега, но далекобоен антибългарски заряд. Антиквизацията на управляващите в Скопие налага тезата, че сегашните македонци са едва ли не "прапотомци" на империята на Александър Македонски. Малоумността на тази теза личи от факта, че тя прескача цели 20-22 века от смъртта на Александър Македонски до началото на 19 век, когато за пръв път се прокарва тезата за македонизма.

 

Всички знаем какво е македонизмът – доктрината за самостоятелна славянска народност в Македония, която е отделна от българския етнос. Тя се развихри между двете световни войни и разцъфтя в Титова Югославия, където стана официална политика. Един от идеолозите й бе Паскал Кузман. Днес обаче той е идеолог на антиквизацията. Част от нейните радетели са вчерашните привърженици на македонизма. С други думи някогашният антибългарски македонизъм се префасонира в днешната антиквизация. Това съответно обслужва сръбските интереси.

 

Но не само. В момента Македония и Гърция в спор за името на югозападната ни съседка. Спорът изглежда ожесточен и почти неразрешим. Дали обаче е така? Същността на антиквизацията е не просто, че македонците са античен етнос, който е по-древен от българите, но и че се родее с гърците – също античен етнос. Някои политици и общественици в Македония предупреждават, че идеята за някакви потомци на Александър Велики по днешните македонски земи е по същество идея на една зловеща личност в балканската история – на идеолога на гръцката асимилаторска политика в Македония от 19 век Германос Каравангелис. Това е владика от Костурско, който е участвал в обезбългаряването на Егейска Македония, дори е съдействал на турците в изтребването и прогонването на българското население оттам. Дали пък антиквизацията не работи и за гръцкия интерес? И дали не се получава съюз на сръбския и гръцкия интерес срещу българския интерес? От миналото знаем колко трагични са били последиците за нас от такъв съюз.

 

Антиквизацията може да бъде осуетена или поне притъпена, ако в неделя пред урните наистина отидат опозиционно настроените избиратели в Македония. Пикантното в случая е, че немалка част от тях са привърженици на Ахмети. Дали пък българският интерес няма да бъде защитен от македонските албанци? И дали някой е предполагал, че завъртяната рулетката на историята ще спре върху такава комбинация?

 

В този контекст не може да не бъде споменат един македонски политик с български паспорт. По време на сегашната предизборна кампания Любчо Георгиевски ще остане запомнен с две неща. Първо, той посочи "колко са българофилите в ръководството на ВМРО-ДПМНЕ - над 20". И второ, издигна за водач на една от листите на неговата ВМРО-Народна партия доказан служител на зловещата държавна сигурност на Титова Югославия. Така отпадна и последното съмнение, че съществува топла връзка между Георгиевски и Груевски. Не трябва да се забравя и друго – горещият радетел на антиквизацията Никола Груевски бе издигнат на времето за лидер на ВМРО-ДПМНЕ именно от Любчо Георгиевски и покойната Доста Димовска

Прочети цялата новина

Свързани новини: