Москва готова на диалог с Порошенко, иска Киев да спре операцията срещу сепаратистите

Москва обяви, че е готова на диалог с избрания още на първи тур украински президент Петро Порошенко и призова властите в Украйна да прекратят военната операция срещу проруските сепаратисти.   Само часове след изборите в Източна Украйна бяха подновени сраженията, а самопровъзгласилата се Донецка народна република въведе военно положение.   Проруските сепаратисти провалиха изборите в Източна Украйна, а Денис Пушилин, оглавяващ Върховния съвет на "републиката", обяви, че "основна задача е да прочистим територията на републиката от украински военни подразделения".   Москва готова на диалог   Западът и Киев разчитат изборите да стабилизират ситуацията в Киев, а Москва потвърди, че ще признае резултатите.   "Слушаме какво говори Порошенко за отношенията на Украйна с Русия, той определя връзките ни като особено важни. Както нееднократно заявяваше и президентът, ние сме готови на диалог с представителите на Киев, готови сме на диалог с Порошенко", каза руският министър на външните работи Сергей Лавров. Той обаче призова за прекратяване на "антитерористичната" операция в Източна Украйна. Според него продължаването й ще бъде "колосална грешка".   Сблъсъците на Изток продължават   В понеделник след обстрел от сепаратистите бе затворено летището в Донецк. Десетки въоръжени лица влязоха в сградата, други останаха навън. Те заявиха, че са "представители на Донецката република", каза говорителят на летището Дмитро Косинов. Според него не е имало сблъсъци. Летището е било опразнено и затворено, полетите - отменени.   Диалогът между ДНР и властите в Киев "е възможен само с участието на посредници", казаха още сепаратистите.   "Готови сме да обсъдим размяна на заложници и изтегляне на украинските войски от територията на ДНР", добави Пушилин.   Украинските войски, заели позиции на връх Карачун, пък подновиха артилерийския обстрел на с. Семьоновка край Славянск в Донецка област.   Според проруския сепаратист Славянск е бил обстрелван от украинската армия и през нощта, а край града са се чували автоматни и картечни откоси. За момента няма данни за пострадали и щети.   Първият вицепремиер на Украйна Виталий Ярема заяви, че в близко време силите за сигурност ще възобновят активната фаза на специалните операции в източните области на страната срещу поддръжници на федерализацията. По думите му въоръжените сили напълно са блокирали районите,където е сформирано народно опълчение.   Той каза, че за мирното протичане на изборите в Украйна вчера били прекратени активните действия на армията и правоохранителните органи, така че жителите на източните области да могат да гласуват.   Рекордна изборна активност ЦИК обяви, че избирателната активност на президентските избори е била 60.65 процента и то при бойкота на вота в източните райони на страната. Според предварителни данни изборите бяха спечелени още на първия тур от прозападния милиардер Петро Порошенко е с 55.9 на сто от гласовете. Най-активни са били избирателите в Лвовска област, където процентът на участие в гласуването е бил 77.37 на сто. В Киевска област избирателната активност е била 69.05 процента. Най-слабо е било участието на избирателите в гласуването в Харковска и Одеска област, където процентите са били съответно 48.94 и 45.67. В Донецка област избирателната активност е била 12.09 процента. Щабът на кандидатката за президент на Украйна Юлия Тимошенко заяви, че е започнал паралелно преброяване на гласовете.   Според ръководителя на пресцентъра на щаба Игор Жданов "при такава напрегната ситуация е възможно да има някои нередности с получаването на протоколите, свързани на първо място с Луганска и Донецка област". Сепаратистите спират избирателите Изборите в Украйна са основна тема в западния печат. "В Източна Украйна сепаратистите и страхът спират избирателите", коментира вестник "Ню Йорк таймс". Само 2 процента от регистрираните избиратели в Донецка област гласуваха на президентските избори, но западните наблюдатели заявиха, че изборите в Украйна ще са законни дори без избирателна активност в източните области, отбелязва вестникът. "Проевропейски милиардер печели изборите в Украйна", е заглавието на в. "Вашингтон пост". Шоколадовият магнат Петро Порошенко се обяви за победител на президентските избори в Украйна. Насилието в проруската източна част на страната попречи на мнозина за гласуват, пише изданието. "Шоколадовият крал" обещава мир и диалог с Москва "Шоколадовият крал" обещава да възстанови мира след вота, който е смятан за най-важният за Украйна откакто тя стана независима, пише британският "Гардиън". Милиони граждани в размирната източна част на страната обаче изобщо не гласуваха заради симпатии към сепаратистите, страх от проруските милиции или просто липса на избирателни секции. Порошенко също така се ангажира да започне диалог с Русия и да стартира преговори по нов договор, който да замени Будапещенския меморандум - документа от 1994 г., в който Русия, САЩ и Великобритания обещават да защитават териториалната цялост на Украйна в замяна на отказа на Киев от ядрени оръжия. Той заяви, че първото му посещение като президент ще е в Донбаския регион, отбелязва "Гардиън". В победната си реч в предизборната си централа в Киев Порошенко заяви, че първият му приоритет ще е "да сложи край на войната" и съобщи, че първата му визита като президент ще е в източната част на страната, където ще предложи работни места и права за ползване на регионални езици в опит да сложи край на сепаратисткия бунт, пише в. "Дейли телеграф". Той заяви, че възнамерява да възстанови диалога с Русия, но предупреди, че отношенията между двете страни са най-лошите от 200 години и че Украйна "никога няма да признае анексирането на Крим", отбелязва вестникът. "Петро Порошенко вдъхва спокойствие във време на хаос", коментира френският в. "Монд". Изданието отбелязва, че от 1994 г. никой друг президент, бил той Леонид Кучма, Виктор Юшченко или Виктор Янукович, не е получавал толкова силен мандат. "Порошенко дължи успеха си на разочарованието от властите в Киев" Руският "РБК дейли" отбелязва "близката до рекорд" активност, при все че Донецка и Луганска област в Източна Украйна почти не гласуваха. Порошенко дължи успеха си на разочарованието от днешните власти в Киев, на сдържаната си риторика и ефикасните политтехнологии, пише изданието. Бизнесменът неведнъж говори пред протестиращи на Майдана, затова успя да привлече гласовете на недоволните от тримата нерешителни според тях днешни лидери на Украйна - Арсений Яценюк, Виталий Кличко и Олег Тягнибок, обяснява киевският политолог Володимир Фесенко. Стане ли президент, Порошенко ще трябва да се разбере с Русия. Украинската конституция обаче не му дава достатъчно пълномощия и Москва още не го приема като преговарящ, способен да гарантира своите обещания, заявява руският експерт Алексей Чеснаков.   Признаването на анексията на Крим е самоубийство Предварително пък се налага Порошенко да заеме приемлива за Русия позиция по статута на Крим. А да признаеш загубата на полуострова, анексиран от Москва, в украинската политика е просто самоубийство, твърди аналитикът. Експерти на "Независимая газета" нареждат вота сред най-честните в Украйна. Никой от участниците в надпреварата не разполага с административния ресурс, традиционно използван досега, и мащабни фалшификации в момента са нещо невъзможно, убеден е бившият председател на местната ЦИК Ярослав Давидович. Украинците очакват от новия президент най-вече да стабилизира положението в страната и да спре кръвопролитията в източните региони, пише "Новие известия". Жители на Киев заявяват пред изданието, че не помнят такава активност на избори, но тя не ги учудва, "защото са надхвърлени всички граници на човешкото търпение". "Умореният народ (. . .) повярва на още един човек, че той ще помогне на всички и на всекиго", забелязва "Комерсант". Проруските сепаратисти в част от Югоизточна Украйна няма да признаят за легитимен новия държавен глава, а Русия - дори да признае изборите, ще го стори с големи уговорки, прогнозира московският експерт Алексей Макаркин. При всяко положение обаче ще бъде избран "прозападно ориентиран политик, принуден да се съобразява с доминиращите емоции и нагласи в украинското общество. А голяма част от украинците виждат в Русия заплаха за съществуването на своята държава", казва той. Руският коментатор Глеб Павловски се чуди дали Москва отваря "дълги или къси позиции" в политическата игра. Ако Кремъл си поставя задачи за месец-два напред, той няма интерес от успешни избори в Украйна, тъй като неяснотите му дават възможност географски да разширява своето влияние. Ако пък Русия играе дългосрочно, трябва да мисли за парламентарни избори в Украйна, да създаде там проруска партия. Дори в момента тя би събрала към една трета от местата във Върховната рада. Това ще позволи на Русия да влияе на кабинета в Киев, смята Павловски.

Прочети цялата новина

Свързани новини: