Ястреби стават гълъби пред нова война в Ирак

Брадли Клапър
Асошиейтед прес

Перспективата за връщането на американската армия за нова война в Ирак превърна ястребите в Конгреса в гълъби.

Законодателите, които преди 12 години охотно гласуваха в подкрепа на разрешението за употреба на военна сила за сваляне на Саддам Хюсеин и унищожаване на оръжията за масово унищожение, които така и не бяха намерени в Ирак, сега се съмняват, че въздушните удари ще възпрат бунтовниците, заплашващи правителството на премиера Нури ал Малики и Багдад.

Дори у онези, които са възприели твърд подход към националната сигурност, нарастват опасенията от попадане в близкоизточната задънена улица и умората след цяло десетилетие на конфликти в Ирак и Афганистан. В тези войни загинаха над 6000 американци, а цената им беше един трилион долара.

Докато президентът Барак Обама обмисля следващата си стъпка, Конгресът е далеч от единодушие по въпроса как трябва да постъпят САЩ въпреки че някои републиканци - най-вече сенаторът Джон Маккейн - гласовито призовават за въздушни удари и постепенно засилване на военния ангажимент. Верското насилие между проправителствените шиити и сунитите засилва несигурността в Конгреса.

Обама ще обсъди ситуацията в Ирак с лидерите на Камарата на представителите и на Сената от двете партии в Белия дом днес. Служители на Държавния департамент и на Пентагона ще проведат информационни срещи при закрити врати с депутатите през следващите няколко дни.

“Докъде ще доведе всичко това и дали това е началото или краят?”, отвръща сенаторът републиканец Ричард Шелби на въпрос за въздушните удари. “Не знаем. Този тлеещ конфликт между шиити и сунити и техните съюзници продължава от 1500 години. Мисля, че каквото и да направим, той няма да спре.”

Шелби беше един от 77-те сенатори от Републиканската и Демократическата партия, които гласуваха на президента Джордж У. Буш да бъде разрешено да започне война. Сред сенаторите, допринесли за постигането на категоричната двупартийна подкрепа на 11 октомври 2002 г. бяха демократите Джо Байдън, Хилари Родъм Клинтън и Хари Рийд.

“След цяло десетилетие война нямаме желание за повече”, казва Рийд, лидерът на мнозинството в Сената.

“Това беше едно от най-лошите решения, които някога съм подкрепял”, допълва друг сенатор демократ, Том Харкин, който тогава беше гласувал “за”. Запитан какво мисли за тогавашния си вот, повече от десетилетие по-късно, докато САЩ отново обмислят интервенция, Харкин казва: “Тежи ми на съвестта.”

Но сенатор Мери Ландрио, демократка, която също гласува за употребата на сила през 2002 г., казва, че тогавашната й позиция няма да повлияе на мнението й този път. Тя отказа да отговори дали подкрепя военната операция. Сенатор Чък Шамър, друг демократ, който предишния път одобри военните действия в Ирак, също не пожела да сподели мнението си.

Сенаторите от двете партии изглеждат единодушни най-вече в мнението, че Малики трябва да се оттегли от властта, въпреки че мнозина призовават правителството му да бъде подкрепено в битката срещу въстанието на групировката “Ислямска държава в Ирак и Левант” (ИДИЛ).

ИДИЛ превзе няколко града в Сирия и Ирак. Правителството във Вашингтон изпрати почти 300 американски военни във и около Ирак, за да осигури безопасността на американското имущество.

“Подкрепям почти всичко, което би отслабило ИДИЛ”, казва сенаторът републиканец Орин Хач. “Ситуацията е много опасна.”

Маккейн, който през уикенда разговаря по телефона с началника на администрацията на Белия дом Денис Макдона, твърди, че няма да са необходими големи контингенти за провеждането на ефективна операция в Ирак и че те ще са нужни само за осигуряване на близка въздушна подкрепа. Той смята, че няма да са необходими сухопътни подразделения, но че известно количество военен персонал трябва да се разположи на място, за да идентифицира целите на въздушните удари.

“Това вероятно ще бъдат малък брой военни от специалните части, хора, които да подготвят въздушната ...

Свързани новини: