Донецк се превръща в призрачен град

След три месеца на криза много магазини са затворени, банкоматите не са заредени, а цветята са удоволствие, което буди чувство на вина

* * *

Беше като един от нелегалните концерти в апартаменти от съветско време, само че с по-добри коктейли. Десетки млади хора бяха изпълнили мазе и пееха класически руски и украински песни, под акомпанимента на сменящи се китаристи.

Бяха се събрали да се сбогуват с Изба Читалня, най-модния кафе бар в Донецк, който затваря, защото бизнесът не върви заради продължаващия конфликт в Източна Украйна. Когато запяват началото на любимата си песен “Никой няма да чуе” на руската група “Чаиф” - “Нямам вест от старите си приятели, тъжно ми е, а новият вестник не радва душата ми” - сякаш пееха за вълненията в техния град.

Изминаха три месеца, откакто проруски протестиращи превзеха сградата на Донецката областна администрация, предизвиквайки най-сериозния сепаратистки конфликт в бившия Съветски съюз след разпадането му през 1991 г. По данни на ООН от юни загинали са най-малкото 423 души.

За Донецк, някога град с едномилионно население, последиците са колкото психологически, толкова и физически. Десетки хиляди са избягали, стотици бизнеси са затворили. Сюрреалистична атмосфера цари в центъра на града, където в банкоматите няма пари, магазините затварят рано, и не е необичайно да видиш мъже с картечници, заели позиция пред суши ресторант или зад колелото на градска линейка. Хората се опитват да живеят възможно най-нормално: няма да забравя един случай този месец, когато близо до областното управление на милицията с часове се водеше престрелка, а местните спокойно минаваха оттам, отивайки да си вършат работа в близките райони, сякаш не чуваха стрелбата.

“Хората вече са много уплашени, а състоянието на духа тук не е съвсем добро”, каза пред “Гардиън” кметът Александър Лукянченко. По думите му около 30 000 души са напуснали града от началото на конфликта, а много други са заминали на нещо като преждевременна лятна почивка. В допълнение 12 процента от обектите на малкия и среден бизнес са затворили или са ограничили значително дейността си от началото на годината, а 8207 служители са загубили работата си, посочи Лукянченко. Но тези случаи е трудно да се преброят, така че действителният брой може да е доста по-голям.

Кметството все още е един подреден микрокосмос. Лукянченко и екипът му все още се явяват на работа, опитвайки се да овладеят сложния баланс между антикиевските бунтовници и централното правителство, което все още осигурява пенсии и други социални плащания.

Кметът заяви, че персоналът му работи при “невероятно трудни” условия. Милициите, които завзеха кметството през април, напуснаха сградата, но никой не знае за колко. Бунтовниците, които бяха прогонени през уикенда от сепаратисткия град Славянск, както се твърди, сега се прегрупират в Донецк. Един несигурен град току-що стана още по-несигурен.

Центърът на Донецк, който някога бе пълен с коли и пешеходци, е тих и празен. “Обикаляме сякаш сме в някакво малко село”, каза Виталий Самарин, който дава жилища под наем. “Преди беше трудно да си намериш място да паркираш, а сега можеш да си паркираш, където поискаш”.

Самарин е ограничил запаса си от апартаменти под наем от 53 на 12 от началото на конфликта, а доходът му е спаднал с поне 60 процента. Основната му клиентела, хора на дългосрочни бизнес посещения, вече не идват в Донецк. Това включва и някои представители на най-старата професия на света: проститутки от Донецка област, които наемали три от апартаментите му, напуснали града, след като бунтовниците - които открито защитават консервативни ценности - дошли и ги облели с мастило, каза той. Самарин би искал да замине, но не иска да се отказва от бизнеса или дома си, апартамент, който купил ...

Свързани новини: