Славянск и мълчанието на Путин

Има ли желание за деескалация на украинската криза?

Ройтерс

Три седмици преди украинската армия да изгони бунтовническите бойци от стратегическия източен град Славянск техният командир отправи отчаян зов за помощ към Русия.

“Ще минат седмица, две, три, може би месец и най-добрите бойци на въстанието ще оредеят и рано или късно ще бъдат смазани и унищожени”, каза в широко разпространено онлайн изявление Игор Гиркин, по известен като Стрелков.

Призивът беше посрещнат с мълчание от руския президент Владимир Путин и в събота, като по предопределение, по-малобройните и по-зле въоръжени в сравнение с украинската армия сили на Гиркин напуснаха града след седмици на обстрел.

Събитията от уикенда вероятно не са просто обрат във военната кампания на украинския президент Петро Порошенко срещу бунта, оглавяван от сепаратисти, които искат Източна Украйна да се присъедини към Русия.

Те може би са сигнал, че Путин няма намерение да повтори в Източна Украйна последователността от събития, които доведоха до руското анексиране на Крим през март и че той възнамерява да деескалира кризата, за да предотврати риска от нови западни санкции и да намали заплахата за нестабилност на границата на Русия.

През последните седмици той изтегли повечето от войските си, струпани близо до границата, поиска парламентът да оттегли резолюцията, с която беше одобрено използването на военна сила в Украйна и започна дипломация със Запада. Москва освен това даде да се разбере, че има желание да позволи засилен контрол по границата, през която според Украйна бунтовниците получаваха военни доставки.

Като се отказа от драматично повторение на въоръжената намеса от страна на Русия Путин изглежда цели да намери начин да намали напрежението в Украйна без да се изложи или от това да пострада популярността му.

“В резултат на четирите месеца агресия в Украйна Путин се оказа на съдбоносен кръстопът”, писа в събота бившият съветник в Кремъл Андрей Иларионов в блог публикация на уебсайта на либералната руска радиостанция “Ехото на Москва”.

Изоставянето на бунтовниците крие рискове от загуба на подкрепа и би могло да подхрани опозицията срещу Путин в Русия, смята той, но другият избор - изпращането на въоръжени сили - би довело до неизбежна конфронтация със Запада.

Популярността на Путин достигна нови висоти заради неговия подход към украинската криза, където свалянето от власт на симпатизиращия на Москва президент през февруари заплашваше да сложи край на възможността на Русия да влияе върху събитията в една страна, която дълго е била под нейно влияние.

Присъединяването на Крим през март насърчи патриотизма и спечели на Путин почти единодушна подкрепа у дома, макар че последвалият бунт в Източна Украйна увеличи страховете на Запад, че Москва се готви да изпрати свои войски там, въпреки уверенията, че не направлява въстанието и не му оказва военна подкрепа.

В реч пред руските посланици, събрани в Москва в миналата седмица, Путин повтори, че си запазва правото да защитава рускоезичното население в чужбина чрез “употреба на целия възможен набор от средства - от политически и икономически до оперативни съгласно международното хуманитарно право и правото на самоотбрана”. Но президентът многократно сигнализира, че иска да намали напрежението - макар че е възможно да иска то да продължи да тлее, така че да смущава прозападното ръководство на Украйна.

Макар че Путин не иска да го признае, Русия е все по-разтревожена, че санкциите могат да нанесат сериозни щети на 2-трилионната й икономика, която вече е поела по пътя на рецесията и така потенциално подкопава попелярността на Путин.

Намаляването на напрежението досега помогна да се укрепят рублата и руските акции, които поскъпнаха миналата седмица до рекордни нива за последните осем месеца, преди отново да поевтинеят.

Затова не е изненадващо, че до късно в понеделник ...

Свързани новини: