Албанската мечта на гръцките предприемачи

Всяка сутрин Ставрос Коциас излиза от дома си в Янина, прекосява гръцко-албанската граница и започва работа на полето в Дрополи. Някога тази земя бе смятана за житница. Днес там никнат като гъби предприятия с гръцко участие.

Коциас е собственик на едно от тях. Внася дървен материал от Скандинавия и търгува с него в Албания и Гърция. След отварянето на границата с Албания значителна част от населението в албанския юг се захвана с бизнес в Гърция, който намери реализация на девствения пазар в съседната балканска страна, казва Коциас.

Роден в село, населявано от албански гърци, той учи право в Тирана, но след падането на комунистическия режим в Албания през 1990 г. Коциас се заселва в Гърция.

Примерът му е последван от много негови сънародници, заселили се в град Янина, отстоящ само на 45 минути път от Албания. Първите му стъпки в бизнеса са свързани с внос на цигари и дъвки. Създава предприятие за обработка на дървен материал, внос от Швеция, в което днес работят над сто души. Отваря търговски център за дървен материал в Тирана и захваща сътрудничество с Кипър.

В момента на албанския пазар има над 100 фирми с участие на албански гърци, занимаващи се с бизнес от банковия сектор до търговията с храни.

Минималният капитал за учредяване на компания в Албания е два милиона леки, около 15 хиляди евро, а с държавната субсидия тази сума достига до 80 хиляди евро.

В Гърция изискваният минимален капитал за учредяване на акционерно дружество е 24 хиляди евро. В Албания ДДС е 20 на сто, а подоходният данък е 10 на сто. Основната месечна заплата за миналата година не е надхвърляла 155 евро, а през 2012 г. средната месечна заплата е била 370 евро.

Албанските гърци играят значителна делова роля в цяла Албания, казва Коциас.

Според последния доклад на Асоциацията на чуждите инвеститори в Албания съседната страна е била единствената в Югоизточна Европа, продължила да има темпове на растеж през 2009 г. по време на световната икономическа криза, а и през 2010 и 2011 г. Първите проблеми там от тази криза са се появили през 2012 г.

Добре би било, ако Европа иска да ни интегрира, за да ни развие, но ако иска евтина работна ръка, тогава е лошо, те са напред и трябва да ни дръпнат, казва Йоргос Лолис, друг албански грък, занимаващ се с бизнес в Албания. Мебелната му продукция е предназначена главно за албанския пазар.

Миналата година заетите в преработвателната промишленост в Албания са били 50 хиляди души, а в търговията 83 хиляди. По последни данни Италия е основна дестинация, където е изнасяна 51 на сто от продукцията в тези два сектора.

Кризата в Гърция обаче остави своя отпечатък и в Албания. Предприятията, които навреме изнесоха своя бизнес от Гърция и заеха позиции на албанския и европейския пазар, продължават без загуби, но съвсем не е така що се отнася до бизнеса с дрехи, който преживява трудни дни, казват още гръцки предприемачи и поясняват: “първо сме гръцки патриоти и северноепирци от южна Албания , а след това предприемачи.

В последно време в криза е и строителният сектор в Албания, допълват те, като изтъкват, че този бранш, който през последните години е отбелязал бум в Тирана, Дуръс и Фиери, вече е замрял. Това обаче съвсем не ги е сломило. напротив, кара ги да търсят непрестанно работа и реализация, за да оцеляват.

БТА

Прочети цялата новина http://e-vestnik.bg/20948/albanskata-mechta-na-gratskite-predpriemachi/

Свързани новини: