Втората република и гюленистите

в. Хюриет дейли нюз

Сега е ред “гюленистите” да бъдат елиминирани от административния апарат и да бъдат лишени от всякаква социална и икономическа власт по пътя към “втори еднопартиен период” в Турция. Тази страна никога не е имала подобаващи демократически механизми на контрол между властите; въпреки всичко, политическата власт никога не е била толкова монополистична, откакто бе сложен край през 1950 г. на еднопартийното управление, като изключим военното управление в периода 1980-83 г.

Липсата на сцепление между политическите партии проправи пътя към някакъв вид “де факто разделение на властите”, а не толкова разделението на законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Едва след като управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) дойде на власт на изборите през 2002 г., тя успя да монополизира политическата власт по безпрецедентен начин; сега, последната битка е да се пребори с “врага отвътре” по пътя към абсолютна власт при управлението на премиера Реджеп Тайип Ердоган.

За първи път почти всички консервативни кръгове и ислямисти обединиха силите си през 2002 г. Гюленистите бяха най-влиятелния от всички умерени кръгове, тъй като бяха добре организирани, особено в политическата сила и в правосъдието, и бяха лоялни съюзници на държавата, особено по време на военните години през 1980-те, като същевременно винаги проявяваха силен националистически уклон.

“Защо гюленистите се разграничиха от властовите структури на предишното статукво” е друг сложен въпрос, но в крайна сметка те бяха главната сила зад правителството на ПСР в борбата срещу секуларистката армия и съдебната хегемония. След като борбата свърши, Ердоган реши да елиминира и последната пречка по пътя си. Това е борба за власт преди всичко и най-важно, но има и различия в мненията за значението на консерватизма, външната политика и кюрдския въпрос. Именно въпросът за кюрдите и възраженията на гюленистите срещу мирния процес осигуриха на Ердоган много точки, които той използва по-много умел начин.

Последната стъпка срещу гюленистите изглежда е не само израз на отмъстителността, с която Ердоган е известен, но се прояви и като акт на решимост по кюрдския мирен процес. Ердоган нарича движението на Гюлен “паралелна държава” и го вини за всички злодеяния в миналото; последно, те се превърнаха в идеалния жертвен агнец и за процесите срещу Съюза на кюрдските общини (градското крило на Кюрдската работническа партия (ПКК), бел.ред.), в които подсъдими са кюрдски политици.

Вярно е, че такова действие допринесе за социално напрежение, но в крайна сметка Ердоган е наясно, че това няма да му струва никаква политическа цена, понеже знае също, че гюленистите ще гласуват срещу него и че гласът на консервативните кюрди е по-важен. Освен това Ердоган може да изчисли дори ползите от националистическите реакции спрямо тази “операция”, според които “някои членове патриоти на полицейските сили биват третирани като врагове, докато правителството преговаря с терористите”. Подобни реакции не само ще издигнат още повече мирните усилия на Ердоган в очите на кюрдите, но и ще им напомнят, че трябва да снижат летвата на своите очаквания.

“Втората република” беше име, с което либералите призоваваха за промяна към по-демократична политическа система в началото на 1990-те години. Всъщност Втората република е в напълно завършена фаза, но тя също повтаря опита на Първата република. Първата беше създадена от един човек, имаше еднопартийно управление с твърда официална идеология, докато втората следва нейните стъпки: един човек, една партия, една идеология. Първата имаше много вътрешни и външни врагове, втората няма по-малко. Първата беше клаустрофобична, втората е дори още повече откакто времената се промениха и стана още по-потискащо да живееш под железния юмрук.

БТА

Прочети цялата новина http://e-vestnik.bg/21026/vtorata-republika-i-gyulenistite/

Свързани новини: