#КОЙ ОТКРАДНА 3,6 МИЛИОНА ЛЕВА

07/31/14 06:01
(http://www.klassa.bg/)

#КОЙ ОТКРАДНА 3,6 МИЛИОНА ЛЕВА

Влага, течове, рушащи се стени, тръба, която пропуска фекални води. Не, това не е незаконен цигански коптор. Така изглежда сутеренът на Националната художествена галерия, преименувана неотдавна на Национален музей на българското изобразително изкуство. Сградата, известна като Княжевския дворец, е паметник на културата и бе основно ремонтирана само преди 2 години. На откриването на 3 юли 2012 г. присъства половината от тогавашното правителство воглаве министъра на културата Вежди Рашидов. Голямо събитие, голям обект. Реконструкцията погълна цели 3,6 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие”.

На снимките от откриването всичко изглежда добре – в залите е светло, чисто, подредено. Вероятно и сутеренът не е бил в сегашното си плачевно състояние. Но там официалните гости и журналистите не са слизали. Иначе все някой сигурно щеше да забележи, че големият ремонт всъщност е един лошо изпълнен камуфлаж.

Днес голата истина буквално крещи от всяко кътче на сградата. Включително и от парадния вход. В рамките на реконструкцията тук е монтирана рампа за хора с увреждания, която си е чист камуфлаж. Тя никога не е работила, няма и да проработи, въпреки че за нея постоянно се внасят части от Италия. Тоалетната за инвалиди също е неизползваема, затова е превърната в склад.

Голата истина крещи и от доклада на звеното за вътрешен одит към Министерството на културата, изготвен през август 2013 г. Не е за вярване на какъв пладнешки грабеж са се натъкнали одиторите – завишени двойно и тройно количества материали, калкулирани дейности, които изобщо не са извършвани, липси, подмяна на оригинални части с грозни копия.

Къде е паркетът

Този въпрос зададе в. „Труд” още през март 2012 г. Колегите с възмущение написаха, че голяма част от пода, включително в оркестрината, е застлана с ламинат, а оригиналният паркет е изчезнал. Никой от отговорните фактори не дава смислен отговор. Проектантът на ремонта арх. Константин Пеев, инж. Моника Бораджиева, която е трябвало да осъществява качествен надзор от името на културното министерство, тогавашният директор на НХГ Слава Иванова мънкат и лъжат на дребно.

Ето какво казват по въпроса одиторите.

Според протокол за приемане на извършени строително-монтажни работи са демонтирани малко над 2 декара оригинален фигурален паркет. При проверка е установено, че в сутерена на галерията се съхраняват едва 100-150 кв.м.

Нещо повече, в становище на Министерството на културата, с което е съгласуван работният проект, изрично е записано: „Оригиналните подови настилки не следва да се подменят цялостно, а само да се подменят разрушени или липсващи детайли, направени по образец от идентични материали”.

На одиторите и техническите експерти не е предоставен никакъв документ, от който да става ясно защо паркетът е заменен с прост ламинат. И къде е самият паркет.

PVC-то

е на мода

По същия начин е действано с прозорците и вратите. И тук има изрично изискване на министерството: „При доказана невъзможност за физическото запазване на оригиналната дограма и наложителната й подмяна това да стане с изработването й по образец на съществуващите оригинални масивни врати и двукатни прозорци, като максимално се запазят видът, размерите, профилът, членението им и оригиналният обков”. И без това изискване в Закона за паметниците на културата и Виенската конвенция изрично е записано, че при реставрация се използват същите материали. С други думи, не може дървото да се сменя с пластмаса.

При ремонта на НХГ е направено точно обратното. Дограмата на прозорците е еднокатна, от PVC.

Пълна бутафория

На всичкото отгоре вече е в лошо състояние. Тя не е била подмазана и монтажната пяна още си стои. Новият обков не е месингов. Такъв е бил оригиналният, но и той е заминал някъде там, където и паркетът.

По съществуващите масивни врати не са извършени никакви възстановителни и реставрационни работи. Само са боядисани, при това лошо и боята се лющи на поразия. Монтираните нови врати пък изобщо не са от масивно дърво и не съответстват на другите. Пак добре, че не са от PVC, та да не си мислят посетителите, че в галерията

санитарните

помещения

са повече от изложбените зали.

Всъщност по документите от ремонта санитарните помещения, и не само те, са значително по-големи, отколкото в действителност. Така например в сметката са включени доставка и монтаж на 81 кв. м метален окачен таван „Huntur Duglas” за близо 5000 лв. Площта на санитарните помещения е 30 кв. м, а окачен таван изобщо не е монтиран.

За възстановяване на съществуващата римска мозайка на главния вход са актувани 72 кв. м на стойност 7642 лв. Според доклада на одиторите действително възстановени са само 2 кв. м. От това перо някой е прибрал още 7430 лв.

Други 3600 лв. са били платени за топлоизолация по подовете, каквато одиторите никъде не са открили, още толкова за събаряне на тухлени стени, които са си на мястото, над 26 000 лв. допълнително по електрочастта и специалните системи, за които няма никакви документи и още, и още. Няма как да изброим всичко.

Случайно ли е проспана тази огромна далавера или напротив – някой е спечелил доста от нея? За да отговорим на този въпрос, нека да видим кои са основните играчи в нея. На първо място е възложителят на проекта в лицето на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов. Разбира се, че не му е работа лично да контролира ремонта, макар че като човек на изкуството би трябвало да има представа кое как е редно да се направи. А като министър е длъжен да следи как се харчат отпуснатите на министерството му пари.

Огромна отговорност има и Националният институт за паметниците на културата, прекръстен неотдавна на Национален институт за недвижимо културно наследство. Този институт всъщност е приел обекта без забележки. Дребна подробност е, че той е подчинен на министъра на културата и ако въпросният министър няма забележки, директорът на института едва ли ще оспори неговото мнение. Да не е луд да си рита трудовата книжка.

По същата причина си е мълчала и вече бившата директорка на НХГ Слава Иванова. Но тя е дребна риба и сигурно заради това е единствената засега, която беше наказана заради ремонта на галерията. Наследникът на Вежди Рашидов в културното министерство Петър Стоянович я уволни дисциплинарно. Защо обаче той спря само дотук, а не сезира прокуратурата, засега остава загадка.

Сред играчите си заслужава да споменем проектанта арх. Константин Пеев и изпълнителя консорциум „Бигла III-Европлам”, но само като пример за лошо свършена работа. Те нямат вина за това, че някой им е дал пари за нея. Още повече, че не са и помирисали милионите, които са отпуснати за ремонта.

Говори се, че по-голямата част от тази сума е блокирана в КТБ, в личната сметка на най-едрата риба в далаверата. Коя е тя, ще стане ясно след като се отворят досиетата на големите вложители във фалиралата банка и се разследва произходът на парите им.

Най-зловещата част е сутеренът. Трудно е да се определи коя миризма тук е по-силна – на мухъла и влагата или на фекалните води. Дренажът, ако такъв изобщо е правен, не функционира. Стените и таваните са мокри, включително и там, където минават електрически кабели, гипсокартонът е подгизнал, латексът пада заедно с мазилката. В коридора ясно личи теч от канализацията. Старите тръби не са подменени, липсва предвидената и актувана изолация от минерална вата. За сметка на това обаче целият сутерен е опасан с огромни ламаринени отдушници, каквито се монтират в някои ресторанти. Екипът на „Монитор” не усети те да работят. Според служители на НХГ въпросните отдушници са били монтирани, тъй като е имало идея на културния министър сутеренът да се превърне във винарна или механа.

Всъщност тези помещения би трябвало да бъдат депа за картините, които се съхраняват в НХГ. Както се сещате, те са абсолютно неизползваеми. Въпреки това в някои от тях има доста ценни творби (над 200) на големи български художници като Сирак Скитник, Дечко Узунов и др. За да не бъдат съсипани от влагата, тук денонощно работят 6 влагоуловителя. Събраната в техните контейнери вода се изхвърля редовно от служителите на галерията. Никой обаче не си прави илюзията, че това ще спаси платната. Та тези помещения не стават дори за винарна.

След като сутеренът не може да се използва за склад, в такъв е превърнат третият етаж на галерията, където някога са били излагани скулптури. Сега тук, далеч от очите на ценителите на изобразителното изкуство, вече две години стоят опаковани картини. Чакат да заминат за българския Лувър, когато стане готов. И понеже вода тече и от покрива, тук-таме е сложена по една кофа, около която са наредени вестници за всеки случай.

Между другото, покривът също би трябвало да е ремонтиран. И той е, но само по документи. Според одиторите в действителност има частична подмяна на шифърни плочи и ламарина. Незначителни участъци са обработени със сребърен феролит.

Така картинката е следната – отдолу фекалии, отгоре дъждовна вода, а по средата Роден. Добре, че са прекрасните експозиции. Без тях сградата на Националната художествена галерия, бивш Княжевски дворец, спокойно може да мине за запуснато селско училище. Въпреки т. нар. основен ремонт. Или точно благодарение на него.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/244006_%23%D0%9A%D0%9E%D0%99+%D0%9E%D0%A2%D0%9A%D0%A0%D0%90%D0%94%D0%9D%D0%90+3%2C6+%D0%9C%D0%98%D0%9B%D0%98%D0%9E%D0%9D%D0%90+%D0%9B%D0%95%D0%92%D0%90

Публикувана на 07/31/14 06:01 http://www.klassa.bg/News/Read/article/244006_%23%D0%9A%D0%9E%D0%99+%D0%9E%D0%A2%D0%9A%D0%A0%D0%90%D0%94%D0%9D%D0%90+3%2C6+%D0%9C%D0%98%D0%9B%D0%98%D0%9E%D0%9D%D0%90+%D0%9B%D0%95%D0%92%D0%90