Нимиц, Меркел и проблемът за името на Македония

Изявленията на международния посредник Матю Нимиц по време на визитата му в Скопие бяха безвкусни като притоплено ястие. Пратеникът на ООН повтори за сетен път, че разчел конструктивен подход, че преговорите засягат единствено въпроса за името и че не стои въпрос за идентичността. В тях обаче имаше едно изключение и то е следното: “въпросът за името засяга много страни, в това число САЩ и Германия, и много държави искат да видят той да се решава поради събитията по света”.

За първи път се случва Нимиц да прави такова изявление в смисъл, че за първи път самият той извежда на преден план интереса на Берлин за уреждане на висящия проблем с името на Македония. Той дори обвързва този интерес със събитията, които в момента текат по света, като косвено, но ясно сочи драматичните процеси в Украйна и охладняването на отношенията между Запада и Русия.

В последно време германският канцлер Ангела Меркел се намеси нееднократно. Първият път това бе по време на неформалната среща на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа с участието на страните от Западните Балкани бившите югославски републики и Албания , която тази година се състоя в Дубровник.

На нея Меркел каза, че трябва да бъде намерен компромис, че за Германия нерешаването на този спор е бреме и че в даден момент Бившата югорепублика Македония трябва да стане член на ЕС и на НАТО.

Втората намеса на Меркел дойде по време на пресконференцията, която по традиция тя дава преди лятната ваканция. На нея тя каза: “обсъждам този въпрос и с гръцкия премиер” Андонис Самарас и “разговорите са поверителни, нещо, което е доста трудно”. Германската канцлерка обаче допълни: “със сигурност ще дойде момент, при който ще положа голямо усилие по този въпрос”.

Дипломатически източници от Брюксел заявиха, че германският интерес във връзка с името не е нещо ново. Този интерес винаги е присъствал, обикновено дискретно, както по традиция подхожда германската дипломация при такъв вид въпроси. Дори и по време на задкулисните разговори при управлението на Георгиос Папандреу германците се интересуваха да научат как вървят тези разговори. Същите източници отбелязаха също, че до Ангела Меркел стои човек, следил в продължение на едно десетилетие събитията в Бившата югорепублика Македония.

Този човек се казва Кристоф Хойсген и е дипломатически съветник на германската канцлерка, познаващ много добре БЮРМ още от времето, когато е работил в офиса на бившия Върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността, испанеца Хавиер Солана. Впрочем, това бе онзи Хойсген, уредил среща на Матю Нимиц с Ангела Меркел в края на 2013 г. в Берлин.

Защо обаче германците се интересауват? Стабилността на Балканите, където те поддържат значителни инвестиции, е една от причините. Критичният момент от тази стабилност се отнася до бъдещето на Косово. Берлин иска Прищина да може да стъпи на крака и по тази причина подкрепи и сближаването с Белград, след като първо натисна сърбите. Една стабилна БЮРМ е необходима, за да не изникват проблеми в Косово най-вече защото в двата района има албанско население.

Наред с това дипломатически кръгове подчертават, че “ниският барометър” в отношенията между Запада и Русия е довел дори европейците до там да осъзнаят, че Балканите особено Западните трябва да бъдат свързани колкото може по-тясно с евроатлантическата система, за да не се позволи на Москва да се възползва от каквъто и да е вакуум и да засили влиянието си. От тази гледна точка енергийната зависимост на тези страни от Русия играе значителна роля.

От Атина обаче посланието, което се изпраща и което се очаква да бъде донесено до знанието на Матю Нимиц от гръцкия виципремиер и външен министър Евангелос Венизелос, е ясно: Атина е направила стъпките, които й се полагат ...

Свързани новини: