След банковата криза през деветдесетте БНБ абдикира от контрола

Оказва се, че през годините Българската народна банка (БНБ) не е упражнявала никакъв контрол. При първата спънка след кризата 1996-1997 година, когато беше сменено цялото законодателство, не само че контрол не е указван, а БНБ абдикира. Тя не желае да вземе никакви мерки по отношение на Корпоративна търговска банка (КТБ). Тези обвинения към централната банка за кризата около КТБ отправи в четвъртък омбудсманът Константин Пенчев пред БНР.   Критиката му към пасивността на БНБ и непрозрачността около дейността й не от днес, но за първи път омбудсманът посочва директно като виновник за краха на КТБ централната банка.   "Проблемът КТБ не е нито финансов, не е нито банков. Той е единствено и изцяло политически и може да бъде решен от политиците", каза пред националното радио Пенчев.   "Не съм чул една партия, която иска да участва на изборите, да ми обясни като избирател какво ще прави с казуса КТБ. Искам това да чуя преди изборите, защото казусът КТБ не е частен случай. Това е опасен симптом на тежко болната политическа система. Той е трупан 25 години и избива като цирей, защото вътре са политиците, властта с парите, с медиите", продължи омбудсманът.   "Сега казват това не е наш проблем, има БНБ, има квестори. Нашето законодателство е много добро, законът за кредитните институции, например, и аз обясних на УС на БНБ в едно писмо, че това, което правят, е в противоречие с нашия закон", каза още Пенчев.   "Банката под особен надзор не е селската бакалия, в която влиза ревизор и слага табелата и не работи. Това е банка, която е застрашена да стане неплатежоспособна. Затова БНБ вкарва квестори и пише програма как тази банка да работи, не да спре", продължи юристът.   "БНБ трябва да реши банката да оперира и да работи. Всеки ден трябва ръководството на БНБ да излиза и да съобщава на хората какво са направили4, препоръча Пенчев.   Той обаче не скри скептицизма си, че истината за КТБ никога няма да излезе наяве.   "Не само че няма да научим истината за КТБ, но продължават да ни предлагат неиздържани от законова гледна точка версии, че няма законова възможност, че особеният надзор означава 6 месеца заключена банка. Не, не значи това, прочетете закона, господа банкери, или си уволнете юристите и назначете нови. Но да пишат писма до ЕК, кого заблуждавате", попита омбудсманът по повод на отговора на Иван Искров и финансовия министър Румен Порожанов до ЕК в отговор на писмото от комисията с препоръка да започне колкото може по-скоро изплащането на гарантираните депозити.   От своя страна бившият председател на Сметната палата и член на създадения към синдикатите и работодатели експертен консултативен съвет за решаване на казуса с КТБ Валери Димитров обясни пред БНР, че има начини за спасяване на банката.   Той смята, че фалитът на банката е крайно решение.   "За съжаление това решение беше предвидено в специалния закон за преструктуриране на КТБ, който предопредели съдбата на банката и дори предвиди, че ще се прилага не законът за банковата несъстоятелност, а особено производство, в което НАП ще бъде синдик. Изключително кретенско решение. Банката може да бъде оздравена бързо, като спасяването й с частни пари е първа задължителна опция", каза той.   "Банките се спасяват първо с частни пари и след това, ако няма желаещи, тогава като спасител от последна инстанция се намесва държавата. Не виждам никакви опити за спасяване на банката. Напротив, предлага се тя да отиде във фалит и то не по реда на закона. Когато са в затруднение банките, трябва да се действа бързо, за да се осигури достъп на вложителите до парите им. Фалирали банки в САЩ се спасяват до месец. Това е в духа и на разпоредбите на новата европейска директива", обясни Димитров.   "Безспорно е, че трябва да се оцени ликвидният недостиг. Но това трябва да се прави от банкери и надзорници, а не от одитори. С всеки ден забавяне състоянието на банката се влошава и не е изключено до октомври да фалира", каза той.   "Не мога да преценя защо на ПИБ беше предоставен депозит от държавата, но банковата паника беше спряна и това беше разумно решение. Не виждам обаче подобни мерки за КТБ. Такъв закон пак ще се появи след известно време, когато изтече времето на специалния надзор и бъдат пропуснати възможностите банката да се оздрави с частни пари", прогнозира той.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/sled-bankovata-kriza-prez-devetdesette-bnb-abdikira-ot-kontrola-news223701.html

Свързани новини: