1.9 млн. българи са били част от корупционни сделки само за година

Нивото на административна корупция и корупционен натиск от администрацията тази година достигна рекордно високи ниво откатко се измерва от 1999 г. насам, пише в доклад на Центъра за изследване на демокрацията  (ЦИД). В него пише, че 29,3% или 1,9 милиона души от пълнолетното население на страната са давали пари, подарък или услуга при взаимодействията си със служители в обществения сектор през последната година. Основен подбудител на корупционните сделки, в които гражданите признават, че са участвали, е администрацията. В по-голямата част от случаите на корупционни взаимодействия гражданите дават "нещо", ако то е поискано. Относително бърз спад на административната корупция е имало през 2000-2004 година. В периода 2009-2012 г., в резултат от засилена административна и наказателна репресия, административната корупция достига най-ниските наблюдавани равнища. След 2012 г. е налице повишаване, като достигнатата през 2014 г. стойност е най-висока за целия 15-годишен период на наблюдение, пише в доклада на ЦИД. Изводът от данните е, че достигнатото равнище на корупция значително надхвърля средните стойности, наблюдавани в Европейския съюз и поставя България в групата на страните с много сериозен корупционен проблем. Равнището на административна корупция в България се променя в пряка зависимост от политическия цикъл. В системата и модела на управление на държавата липсват устойчиви механизми за противодействащи на корупцията сред служителите в обществения сектор. Всяко следващо правителство използва антикорупционна риторика и/или натиск в началото на мандата си, които в период от 1-2 години отстъпват на „старите“, утвърдени форми на корупционно поведение, политически фаворитизъм и клиентелни взаимоотношения, се посочва в доклада. Според данните различните форми на корупционно поведение се разпознават добре от повечето граждани и са в голямата си част оценявани като неприемливи, но практическото отношение към корупцията не се основава на морала, а на рационалността. Когато една среда е доминирана от корупционни взаимоотношения, повечето граждани (около 70%) демонстрират висока и средна степен на склонност да участват в корупционни сделки. В периода след 2001 г. относителният дял на онези, които не са склонни към никакви компромиси с корупцията, нараства маргинално от 25% на 33% от населението на страната. Корупцията е проникнала във всички институционални сфери, константират съставителите на изследването, а мащабите й са достатъчно големи, за да я превърнат в трайна черта на взаимоотношенията между гражданите и администрацията и в този смисъл подкупността в България се превръща в допълнителен квази-данък. Нагласата, че администрацията очаква да получи допълнителни облаги за своите услуги се променя негативно в течение на годините: ако през 2001 г. около 79% от гражданите смятат, че съществува вероятност да им бъде оказан корупционен натиск, то през 2014 г. практически всички - 94%, очакват да им бъде поискано „нещо“. Междувременно слабата ефективност на съдебната система руши вярата на гражданите, че корупцията ще бъде премахната или че ще има наказание за участващите в схемите. Броят на осъдените за подкупни престъпления след 1989 г. се колебае в последните 20 години между 100-150 случая годишно, докато признатите от гражданите участия в корупционни сделки са в порядъка на стотици хиляди месечно. Степента на корупционната ефективност като средство за решаване на практически проблеми в бизнес сектора се повишава в периода след 2008 г. Освен специфичен данък тя често е начин да се намали влиянието на конкуренцията. Повечето компании нямат доверие в публичните институции и се оплакват от липса на равнопоставеност при контакт с правораздавателните органи. В държавата се правят постоянни опити за политическо и икономическо въздействие върху контролните органи, което прави техните действия избирателни и в много случаи показни. Това съществено подкопава ефективността в действията на съдебната власт и полицията, тъй като те едновременно се борят както за постигане на по-висока процесуална ефективност при трудните за разкриване корупционни престъпления, така и за ограничаване на корупцията в собствените си редове. Кулминацията на това въздействие беше достигната при банковата криза в средата на 2014 г., при която прокуратурата и ДАНС на практика попречиха на БНБ да се намеси и да защити интересите на вложителите. Всяко правителство, което поема контрола в държавата, има за своя първа работа да направи кадрови промени на подкупните ръководства в институциите, които разпределят значими ресурси и дискреционна власт. Цел на промените обаче не е справянето с проблемите на управлението и намаляване на корупционния натиск, а установяването на политически контрол върху определени дейности и сектори. Усилията на различните части на контролната система на обществото постоянно са подкопавани от корупционен натиск от две посоки - от една страна, гражданите и бизнеса и, от друга, политическата класа. В повечето случи на открити нередности в дадена област (строителен контрол, спазване на екологичните норми, контрол върху превозните средства, банков надзор и др.) се оказва, че съответната администрация е пренебрегвала своите задължения и по една или друга причина не е спазвала стриктно нормите на закона.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_382390.html

Свързани новини: