Саудитска Арабия пред дилема след офанзивата на ИДИЛ

Династията Сауд от край време смята конфликтите в Ирак и Сирия като ключова битка за бъдещето на Близкия изток, в която мюсюлманите сунити се изправят срещу радикалния, революционен шиитски Иран. Но предпочитаните от кралството сунитски съюзници както в Сирия, така и в Ирак, губят влияние за сметка на по-екстремистки групировки и Рияд е изправен пред кошмарния сценарий да гледа как две ключови арабски страни попадат в орбитата на неговия съперник Техеран, или още по-лошо, стават неуправляеми страни.

Това, което саудитската династия най-много иска, е стабилни правителства и в двете страни със силно сунитско представителство, действащи като солидни прегради както срещу иранския експанзионизъм (по тяхното разбиране), така и срещу радикалната сунитска идеология, заплашваща собственото й властване.

В Сирия саудитците са основна опора на бунтовническите групи, сред тях и светската Свободна сирийска армия, и Ислямският фронт, включващ не толкова радикални сунитски бойци. Това все още дава на Рияд някакви възможности да влияе върху изхода от войната. Но в Ирак - нейния съсед с най-голямо население, с който имат 850-километрова граница, Саудитска Арабия няма верни приятели, нито установени връзки със сунитските групировки, и е наясно, че шиитското мнозинство ще продължи да има доминираща позиция във властта.

“С оглед на стратегическите игри саудитците очакват да видят какво ще се случи, каза Мустафа Алани, иракски анализатор по проблемите на сигурността, който има тесни връзки с вътрешното министерство в Рияд. Те нямат група сред сунитските араби (в Ирак), на която могат да разчитат. Те отсъстват от 2003 г. (от иракската сцена) насам и това им струва много.”

Според саудитците военните успехи на екстремистите това лято са “натрили носа” на Техеран и на иракския премиер Нури ал Малики, когото те обвиняват, че е “100 процента иранец”. Това обаче бе донякъде за сметка на тяхната собствена сигурност.

Макар че завладените от “Ислямска държава” територии все още не се простират до саудитската граница и (групировката) засега не изглежда да представлява военна заплаха, много поданици на кралството са се присъединили към нея, което поражда страхове, че могат да се обърнат срещу собственото си правителство.

За саудитската династия повечето ислямистки фракции представляват опасно идеологическо предизвикателство към нейната система на династично управление. Затова тя се обяви срещу “Мюсюлманските братя” в Египет и сътрудничи с Вашингтон в борбата срещу Ал Каида. Членовете на династията помнят (терористичните) атаки на саудитски ветерани от иракските войни през последното десетилетие и тези спомени толкова ги плашат, че крал Абдула през февруари издаде декрет със строги нови закони и мобилизира влиятелното (ислямско) духовенство в страната за проповеди срещу (ислямския) радикализъм.

Саудитските власти казват, че са в постоянен контакт с иракчаните. Кралството може би има известни възможности да използва традиционните си връзки, за да влияе върху многочислените сунитски племена, разделени от границата между двете страни.

“Съществува дълга традиция племенни старейшини от Ирак и други арабски страни да посещават саудитските принцове и други важни личности и да молят от тях финансова помощ за едни или други свои социални или политически проекти”, каза Нийл Патрик от Роял сървисиз инститют в Лондон.

Рияд обаче няма посланик в Ирак от 1990 г., когато Саддам Хюсеин нахлу в Кувейт и заплаши и Саудитска Арабия. Отношенията се влошиха още повече след 2003 г., когато след американската инвазия шиитското мнозинство получи по-голяма власт. Саудитска Арабия остава най-големият хуманитарен донор за Ирак, след като дари 500 млн. долара чрез ООН, каза дипломат от региона, интервюиран от Ройтерс. Но опитите й да подкрепя сунитски политически лидери северно от границата засега са спорадични и неудачни.

Дипломати твърдят, че и Рияд, и Катар са във връзка с някои “умерени сунитски лидери” в Ирак, на които дали рамо, за да неутрализират растящата подкрепа за радикалите от “Ислямска държава”. Според цитирания по-горе Алани обаче тези връзки не са силни. Рияд наистина предостави известно финансиране на иракските сунитски племена, след като Багдад престана да финансира движението “Пробуждане” там, твърди дипломат, но връзките, главно по линия на племето шаммар, от което произхожда съпругата на крал Абдула, са ограничени.

Дори саудитските религиозни лидери имат слабо влияние върху своите сродни сунити в Ирак, повечето от които са последователи на други течения на мюсюлманската мисъл, различни от доминиращия в кралството уахабизъм.

Веднага след като Хайдар ал Абади беше номиниран за премиер на Ирак, саудитският външен министър принц Сауд ал Фейсал нарече това “единствената добра новина, която съм чул напоследък” - знак колко силно Рияд не вярва на Малики.

Абади е от същия политически блок, както Малики, и бе описан от един дипломат като “най-малкия общ знаменател, който е приемлив за всеки”. “Абади е от същата екстремистка шиитска партия като Малики, така че ние ще трябва да изчакаме и да видим какви ще бъдат неговите дела, а не само думите му”, каза Абдула ал Аскар, шеф на комисията по външните работи на назначения Съвет на шурата, който консултира правителството по политически въпроси.

Един първоначален опит за установяване на връзка (с новия иракски премиер) не е дал реален резултат, каза високопоставен източник от Залива, пожелал анонимност. Според този източник шефът на (саудитската) Национална гвардия принц Митеб бин Абдула се е срещнал с иракски официални лица след номинирането на Абади, за да предложи съвети за борба със сунитските бунтовници, но той бил посрещнат “по-хладно от очакваното” и направо бил отблъснат.

“Принцът предаде своето послание към хората от екипа на Абади, и то беше категорично и ясно - че с бунтовниците трябва да се постъпва безкомпромисно”, каза източникът. Оттеглянето на Малики премахва един отровен персонален дразнител от саудитско-иракските отношения, като в същото време Рияд приема реалността на политическите и религиозните ограничения, с които Багдад трябва да се съобразява. Разбираемо е, че на този етап министър-председателят на Ирак трябва да бъде шиит, отбеляза той.

Някои иракчани се надяват, че промените в Багдад могат да доведат до известно затопляне на отношенията между Техеран и Рияд, което на свой ред да помогне за намаляване на напрежението в тяхната страна и в Близкия изток като цяло.

“Мисля, че ще има положителни промени между Иран и Саудитска Арабия заради офанзивата на “Ислямска държава”, която поражда роля и за двете страни в Ирак”, заяви иракският външен министър Хошияр Зебари пред Ройтерс.

Но когато официални саудитски и ирански представители се срещнаха за първите си двустранни разговори след избирането на умерения Хасан Рохани за президент в Техеран миналата година, официалните медии и в двете страни отразиха срещата твърде оскъдно. Според анализатори това е признак колко силна остава взаимната им подозрителност и колко трудно ще им бъде да работят заедно за справяне с проблема “Ислямска държава”.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител