Икономическата слабост на Европа: новото нормално?

Стратфор, Джеополитикъл уийкли

Конфликтът на границата между Русия и Украйна продължава. Ирак се разцепи, което доведе до нестихваща гражданска война. Ситуацията в Газа остава бедствена. Тези събития би трябвало да са достатъчни, за да се обобщят кризите по света, но не са.

На всичкото отгоре германската икономика се сви с 0,2 % през миналото тримесечие. Въпреки че мнозина открито ще подминат тази новина, фактът, че четвъртата по големина икономика в света (и най-голямата в Европа) се свива, дори с тази малка стойност, е събитие с глобално значение.

Европа е затънала в икономическа криза вече половин десетилетие. Германия е икономическият двигател на Европа и се очаква в определен момент да извади континента от кризата. Непрекъснато се появяват прогнози, че Европа може би най-накрая обръща страницата, но ако германската икономика се свива (Берлин твърди, че икономическият растеж ще се възстанови тази година), е трудно да се повярва в излизане от трудната ситуация.

Става все по-логично да се мисли, че вместо пауза в европейския просперитет това, което сега наблюдаваме, е новото нормално положение на нещата. Ключовият момент не е, че германската икономика се е свила с незначителна стойност. Въпросът е, че дойде време да се посочи вероятността, че може да мине много време преди Европа да се върне към нивата на растеж от преди кризата от 2008 година, както и да се обмисли какво означава това.

Разклатената Европа

Германската икономика се сви въпреки сигналите, че ще отчете нулев растеж. Останалата част от Европа обаче също е разклатена. Франция има нулев растеж. Италианската икономика се сви с 0,2 %. Единствената голяма европейска икономика, която нараства, е Великобритания - страната, която е най-скептична към ползата членството в Европейския съюз. С изключение на Ирландия, която отчита стабилен растеж от 2,5 %, никоя европейска икономика не е нараснала с над 1 %.

Разбира се темпът на растеж не е пълен измерител за икономиката, а статистиката не винаги дава цялостната картина. Растежът не измерва социалната действителност и следователно е важно да погледнем и безработицата. Въпреки че Европа е доста апатична, ситуацията с безработицата е наистина обезпокоителна. Испания и Гърция имат ниво на безработица от около 25 %, равнището, което САЩ достигнаха в периода на Голямата депресия.

Това е впечатляващо, но пък 15 от 28-те страни членки на ЕС имат безработица от над 10 % и повечето поддържат високото равнище от няколко години. Още по-тревожно е, че тези нива не се понижават.

Половината от гражданите на ЕС живеят в тези четири страни: Германия, Франция, Великобритания и Италия. Средният растеж за тези държави е около 1,25 %. Без да се включва Великобритания, икономиките им са се свили средно с 0,1 %. Безработицата в четирите страни е средно 8,5 %. Ако оставим Великобритания настрана обаче, средното ниво е 9,2 %. Изваждането на Великобритания от уравнението не е произволно - тя е единствената сред четирите, която не е членка на еврозоната, както и страната за която има най-голяма вероятност да напусне от ЕС. Другите няма да го направят. Може би Великобритания също, но това тепърва ще се види. По население Германия, Франция и Италия са ядрото на ЕС. Те не отчитат растеж и безработицата е висока. Следователно, Европа като цяло не отчита растеж, а безработицата й е висока.

Пет до шест години след световната финансова криза, такива устойчиви и широко разпространени стойности вече не могат да се възприемат като циклични, най-вече защото на Германия й свършва горивото. Интересно е да се помисли как Германия стигна дотук. Износът продължава да нараства, включително износът за останалата част от Европа. (Това е и една от причините, заради които възстановяването на останалата част от ...

Свързани новини: