Европейски съюз: Изтокът се прегърна със Запада, вече е по-трудно да ги разделиш

Избирането на Доналд Туск, политически умелия полски премиер ветеран, който слабо владее английски и не говори френски, за председател на Европейския съвет е както признание на растящото влияние на Полша, така и нов знак, че старите разграничения между Източна и Западна Европа бързо се разпадат.

“Може да се каже, че Полша пристигна на Запад”, каза бившият посланик Януш Райтер, основател на Центъра за международни отношения във Варшава. “Избирането му в Брюксел показва, че трябва да предефинираме какво разбираме под Запад, за да включим страните от Централна и Източна Европа”, добави той.

Бившите страни от Източния блок, които споделяха общия стремеж да се отърсят от съветските окови преди четвърт век, тези дни не говорят в един глас. Дори по толкова важен въпрос като конфликта в Украйна твърдолинейната позиция на Полша и балтийските страни не се споделя от други страни в региона като Словакия и Унгария.

А схващането за благоденстващия Запад и бедния, мъчещ се Изток до голяма степен бе заличено през последните години, след като страни като Испания и Италия изпаднаха в икономически затруднения, а Полша е единствената европейска страна с икономически растеж във всяко тримесечие от появата на рецесията през 2008 г.

“Икономическата криза разтърси традиционната класация в Европа. Този образ на Централна Европа и Полша като бедни братовчеди е силно неактуален”, каза Райтер.

В университета на родния си Гданск 57-годишният Туск активно е участвал в организирането на подкрепа за “Солидарност”, профсъюзното движение, което поведе борбата за сваляне на комунизма през 80-те години. Той бе избран за депутат през 1991 г. като представител на партия, на която бе съосновател, и работи в парламента през по-голямата част от следващите две десетилетия. През 2001 г. става един от учредителите на партия “Гражданска платформа” и се кандидатира неуспешно за президент през 2005 г. с програма за капитализъм на свободния пазар и по-голяма международна роля за Полша.

Две години по-късно “Гражданска платформа” спечели парламентарните избори и Туск оттогава е премиер, изграждайки особено силни отношения с германската канцлерка Ангела Меркел. Макар и отношенията на Туск с Франция да не са били винаги толкова близки, той изгради връзка с президента Франсоа Оланд, който с нищо не попречи на избирането му в събота.

Александър Смолар, който дели времето си между Варшава и Париж като председател на фондация “Батори”, насърчаваща демокрацията и гражданското общество, заяви, че през последните 5-6 години е забелязал осезаема промяна в начина, по който западноевропейските лидери възприемат Полша.

“До неотдавна, когато в Париж и Брюксел се обсъждаше европейската политика, не се споменаваше никоя от страните от т.нар. Нова Европа. Винаги ставаше дума за Стара Европа, за Германия, Франция, Великобритания, Италия”, каза Смолар. “Сега е съвсем друго. Полската позиция по много въпроси, особено относно Русия и Изтока, винаги се споменава и се приема сериозно”, добави той.

Туск стигна до върха на Европейския съвет, откъдето ще ръководи дневния ред на редовните заседания на европейските лидери и ще действа като своего рода говорител на континента на международно ниво, след години лобиране от Полша страните от бившия съветски блок да се включат в ръководните структури.

“Щом бе приет този аргумент, изглеждаше доста логично един от най-важните постове да отиде при една от най-големите и най-влиятелни страни в региона. Освен това навсякъде в Европа постепенно отслабват нагласите за по-силен Европейски съюз. Само в Полша тези нагласи се усилват”, каза Марчин Заборовски, директор на Полския институт по международни въпроси.

Като политик Туск има репутация на човек на компромиса и умелото парламентарно маневриране. Второто умение се прояви тази година, когато той успя да съхрани правителството си след скандал, в който високопоставени официални лица бяха записани с подслушвания да правят нелицеприятни коментари, включително да се организира ...

Свързани новини: