Забранените книги

На днешната дата през далечната 1890 година е родена Агата Кристи . Тя е известна с богатото си творчество, но едно от най-известните й произведения - "Десет малки негърчета",  е безмилостно заклеймявано и с променяно заглавие. Причината за това е наличието на думата "негър". Така книгата излиза със заглавия като "Десет малки индианчета", "Десет малки войничета" и "И тогава не остана никой". На безмилостната цензура е подложено обаче само заглавието, като съдържанието не е променяно. В историята обаче има множество книги, които по една или друга причина са били забранявани. Ако за повечето малки и големи произведението на Луис Карол "Алиса в Страната на чудесата" е една чудна история, то за китайските власти това не е така. През 1931 година властите забраняват книгата, като изтъкват, че е опасно хора и животни да се поставят на едно ниво. През 1955 година излиза и най-известна книга на Владимир Набоков - "Лолита" , разказваща за любовната история между мъж на средна възраст и 12-годишно момиче. "Лолита" веднага е забранена във Великобритания.  Съвсем разбираемо в Съветския съюз е забранена и през 1948 годината книгата на Джорд Оруел "1984"  - антиутопия, която е огледална на тоталитаризма.  Цензурата в Съветския съюз не подминава и Борис Пастернак. Книгата "Доктор Живаго" , в която се разказва за Русия след болшевишката революция, е публикувана през 1957 година, но до 1988 година е забранена в СССР. Година след публикуването Пастернак печели Нобелова награда, от която се отказа заради натиска от съветските власти. "Любовникът на лейди Чатърли" на Д.Х. Лоурънс, "На Западния фронт нищо ново" на Ремарк и "Одисей" на Джеймс Джойс са една малка извадка от шедьоврите, към които цензурата е била безпощадна. Друга любима детска книга - "Вълшебникът от Оз" - също попада в черния списък заради това, че главната героиня е независима и силна и дружи със странни създания. Още от Средновековието обаче съществува цензура, която забранява книги заради аморално съдържание, теологични и политически неточности. "Индексът на забранените книги" е списък, в който се поместват всички книги, които по някакъв начин "рушат моралните устои на обществото". Самият списък, сред които могат да се срещнат имената на най-обичаните автори като Александър Дюма (и баща, и син), Оноре дьо Балзак, Емил Зола, Жан-Пол Сартр и Виктор Юго, е отменен чак през 1966 година. Забраняването на книги не подминава и България, като то е изключително интензивно по време на комунистическия режим. Най-известният автор, погубен от комунистическата цензура в България, е Георги Марков, който през 1978 година от убит в Лондон със сачма, пълна с рицин. Убийството е извършено от агент от Държавна сигурност. Причината - Марков е един от най-яростните критици на комунизма, а неговите "Задочни репортажи за България"  разгневяват режима. Интересен факт е, че части от книгата на Марков се изучават в училищата в Полша, Чехия и Унгария. Друг любим роман на българите също не е бил подминат от цензурата. "Тютюн" на Димитър Димов е бил преработван, като към оригинала се добавят още 250 страници. Според Партията Димов не е направил добро и плътно описание на работническия свят. Сатиричните "Люти чушки" на Радой Ралин са изгорени през 1968 година, а авторът е изселен в провинцията заради множеството си сатирични и иронични произведения. Райко Алексиев, Димитър Талев, Блага Димитрова, Атанас Далчев и Йордан Стубел са малка част от талантливите творци, които по една или друга причина са били с осакатени или забранени произведения, които най-вероятно има защо да се прочетат.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_388538.html

Свързани новини: