- Готови сме за учебната година, ще я посрещнем с усмивки и цветя. Колкото до ремонтите – те са почти завършени, остава ни още малко козметична работа, която по никакъв начин няма да попречи на учебния процес.

- Споменахте цветя. Много от учителите в страната се отказаха от букети и поискаха парите за тях да се дарят за пострадалите от наводненията училища. Вие ще се включите ли в тази национална инициатива?

- Ще се включим, но не на принципа  едното за сметка на другото. Цветята са символ на празника и подобаваща почит към учителя. Ние сме подготвили една урна. От училищното настоятелство сме изпратили съобщения до родителите за кампанията и днес всеки ще може да дари пари за пострадалите ни колеги и ученици. Ние сме си избрали конкретно училище, на което искаме да дадем парите – това е ОУ „Цанко Церковски” в Мизия. След като съберем средствата, наши ученици ще отидат и лично ще дарят парите. Това за тях ще е един граждански урок по съпричастност.

- Вие сте един от директорите, който въвежда по-строги правила относно използването на джиесеми в училище. Как обаче те ще се спазват на практика? Мобилните телефони и сега са забранени по време на час, но тази забрана не се спазва.

- Темата за джиесемите нашумя учудващо много и аз нямам обяснение защо. Българското образование има много проблеми и този не е чак толкова значим. Проблемът в законите за образованието и изобщо в българските закони е, че много от текстовете имат само пожелателен характер. Много неща се забраняват, не се разрешават, но не се създава процедура за осъществяване на някои законови текстове. Това, което ние направихме, е да създадем стриктна процедура, за да се изпълнява правилникът. В час не трябва да се ползват мобилни телефони. Ако видим ученик да го прави, учителят му взима джиесема и се вика родителят, на когото го връщаме. Обясняваме му как мобилният телефон пречи на детето да учи, влияе зле на неговия успех и разчитаме на съдействието на родителя. Ако ученикът продължи да използва джиесем в час, следват разговори с психолога, а може да се стигне и до дисциплинарно наказание. Това обаче не значи, че аз като директор съм против новите и модерни технологии и ресурсите на интернет. Не ми харесва това, че не се използват по предназначение. Ние имаме компютри в 10 кабинета – по биология, по физика, по английски език, по математика. Идеята ни е учениците да се разделят на групи и да решават интерактивни задачи, учебният процес да им бъде интересен. Например в кабинета по физика именно чрез новите технологии могат да се покажат движения на планети. Но това е съвсем различно от цъкането във Фейсбук. И тук се получава двусмислието на това, че за много хора интернет е прогрес, но ако не се използва по предназначение, може и да е пилеене на време.

- В последните дни историци алармираха, че учебниците трябва да се пренапишат. Какво мислите вие за това?

- По принцип учебниците са една динамична материя. На мен не ми харесва думата „пренаписване”. Те трябва непрекъснато да се изменят, актуализират и подобряват. Най-добрият вариант за мен - и се надявам това да се случи до 5, до 10 години - е да няма статични учебници,  помагалата да се създават година за година. Стратегията за развитието на информационно-комуникационните технологии до 2020 г. предвижда създаването на единен образователен облак. Това означава на едно място в интернет пространството да се събират учебни ресурси - които могат да бъдат видеофилми, различни видове текстове, анкети... Идеята е в това хранилище да се събират всичките учебни ресурси и те непрекъснато да се разширяват, разбира се, придържайки се към изискванията на Министерството на образованието. Освен да се разширява информацията трябва и да се актуализира, но не само от професори, а основно от учителите, които са самите участници в образователния процес.

- Това ли е начинът да се мотивират учениците да учат – новите технологии?

- Един от начините. В много училища в чужбина например учебниците се разпечатват в началото на годината от учителите и се дават на учениците. Няма някакъв постоянен учебник, има рамка, която задава държавата, и в тази рамка учителите имат свободата да избират начините и образователните материали, с които да обучават.

- В страната има недостиг на учители? От какви преподаватели имате нужда във вашето училище?

- Ние нямаме недостиг. Иначе в страната наистина има проблем с учителите по информационни технологии, английски език и началните учители.

- Имате ли млади преподаватели и как ги мотивирате да останат в професията?

- Имаме млади учители. Мотивирам ги, като им давам по-голяма свобода да преподават по начина, по който те желаят. Разбира се, старая се да ги стимулирам и материално. В нашето училище всички много обичаме и се радваме на младите учители. Те са на възрастта на децата на по-възрастните преподаватели.

- А какъв е броят на учителите до 30 години?

- Малък е делът на младите учители – преподавателите до 30 г. са около петима. Но аз съм доволен от тяхната квалификация, от начина, по който преподават. Младите учители са локомотивът, който раздвижва по-възрастните.

- След някой друг месец родителите на 5-6-годишните деца ще започнат да мислят за новата кампания за прием на първокласници, сигурно пак ще има среднощни опашки. Какво мислите - класирането по точки или районирането е по-добрият вариант за подбор на първокласници?

- Докато има училища, които предлагат по-качествено образование  при тях напливът винаги ще е по-голям и ще ги има тези опашки, защото броят на желаещите е повече от местата. Няма вариант, който да е само добър или само лош. В много държави, като Англия например, се прилага райониране. Може би и у нас това е по-добрият модел. В началния курс най-важното е децата да учат близо до дома си, както и да се стремим всички училища да предлагат качествено образование. Но пак казвам - всеки вариант си има добрите и лошите страни.

- Новият закон за средно образование вече се бави прекалено дълго. Проблем ли е това за директори и учители?

- Бави се вече 10 години и нашата образователна система стои в очакване. Образователното съдържание сега не може да се променя, защото чакаме новите учебни програми, те пък са зависими от новите учебни планове. Чакаме да се реши и каква ще бъде структурата на средното образование. Надявам се политиците от новия парламент да се споразумеят и този закон да бъде приет приоритетно.

- Какво мислите за грамотността на българските ученици, защо изостават спрямо европейските си връстници?

- При нас има два слоя на образованието – т.нар. елитни училища, в които децата показват добри резултати, и една останала част от училища в страната, където постиженията наистина са занижени. Това са училища, които се борят за оцеляване. Там финансите са толкова недостатъчни, че именно заради тази борба за оцеляване учителите не могат да се съсредоточат достатъчно върху повишаването на резултатите на учениците си. Смятам, че една от причините за слабите резултатите на българчетата е недостигът на средства в някои училища.

- Скалата за оценяване на матурите у нас е доста занижена в сравнение с европейските, където за тройка ученикът трябва да изкара 50 точки, а у нас прагът е 23. Не е ли това „мечешка услуга” към учениците?

- Първо трябва да се промени форматът на матурата, защото въпреки усилията тя все още измерва статични знания на учениците, които не са чак толкова важни в сравнение с възможностите на децата да се самообразоват и ориентират в социална среда. И когато променим вече тази форма, моето мнение е, че можем да приравним и скалата за оценяване с европейската. Ще има една-две шокови години, но поне ще знаем къде сме и къде искаме да бъдем. Вероятно всеки екип на Министерството на образованието би се страхувал, че именно по време на неговия мандат ще бъдат тези две шокови години. Затова се изисква много голяма смелост от страна на министъра и съгласието на обществото. Проблемът е, че випускът, при който ще започне подобна реформа, ще се чувства ощетен.