Коалицията може би вече губи битката срещу "Ислямската държава"

Стратегията на коалицията страда от противоречия и самоналожени ограничения, като двама от най-големите виновници са две страни, които биха могли да направят много за отслабването на ИД: Америка и Турция. Коалицията трябва да преодолее тези недостатъци или ИД в крайна сметка ще утвърди авторитета си в очите на кандидат-джихадистите - точно обратното на онова, което лидерите на коалицията поставиха като цел.

Докато броят на “Икономист” отиваше за печат, в стратегически важния кюрдски град Кобане на границата с Турция навлязоха тежко въоръжени бойци на ИД и той бе обкръжен от три страни. Въздушните удари на коалицията отлагат падането на града, но вероятно само с няколко дни. Ако Кобане падне, ще последва хор от искания за удвоени коалиционни усилия, подсилени от мрачни предупреждения за опасността от протакане.

ИД представлява заплаха за целия Близък изток и потенциален източник на тероризъм срещу Запада. Така че има смисъл от по-активни действия, но само ако кампанията може да преодолее своите противоречия.

Тази задача започва с Турция. Въпреки вотът в парламента в Анкара на 2 октомври, който упълномощи въоръжените сили на страната да действат в Сирия, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган играе сложна игра на балансиране. Той казва, и то правилно, че само въздушни удари няма да се справят с ИД и че трябва да бъдат използвани всички начини, за да бъде победена. Но въпреки че неговите танкове са паркирани по границата, той отказва да помогне не кюрдите, в които вижда свои врагове.

Нещо повече, в същото време, докато оставя Кобане на произвола на съдбата, неговата полиция за борба с безредиците убива кюрди, които протестират вътре в Турция. Ердоган изглежда сякаш се пази да не предложи нещо повече от реторична турска подкрепа за коалицията, освен ако Америка не наложи буферна зона забранена за полети зона от сирийската страна на границата. Той също така настоява Америка да направи отстраняването на режима на Асад като по-висок приоритет от справянето с ИД.

Стратегията на Америка също страда от вътрешно напрежение. Макар че иска Асад да се махне, засега тя неохотно се отнася към идеята да се включи в тази битка, отчасти защото успехът в Ирак зависи от убеждаването на правителството в Багдад да стане достатъчно широко, за да спечели обратно отчуждените сунитски племена. А за тази цел тя се нуждае от помощта на Иран - най-близкият съюзник на Асад. Междувременно сътрудничеството на Америка с шиитското правителство никак не помага за спечелването на недоверчивите сунити.

Макар че въздушните удари помогнаха на кюрдите да отвоюват известна територия от ИД, сигурността в предимно сунитската провинция Анбар продължава да се влошава. След като бойци от ИД превзеха няколко бази на иракската армия и завзеха контрола над град Абу Граиб, откъдето може да се обстрелва международното летище на Багдад, Америка изпрати щурмови хеликоптери “Апачи” да атакуват мишени на ИД по шосето, което минава западно от Багдад, към бастиона на ИД Фалуджа. Включването на “Апачи” (може би не “войнишки ботуши на земята”, но със сигурност във въздуха), е признание, че летящите високо и бързо самолети имат своите ограничения.

Коалицията е изправена и пред закона за нежеланите последици. След първата си голяма атака в Сирия тя взе на прицел петролните рафинерии, които помагат за финансирането на действията на ИД, и други елементи от инфраструктурата на групировката. Но бойните действия също така тласнаха топящата се общност на “умерените бунтовници” (които Америка иска да обучава и въоръжава) в прегръдките на джихадистки групировки като свързаната с Ал Каида “Джебхат ан Нусра”, което сега кара коалицията да изглежда като антисунитски лакей на режима на Асад.

Джон Алън, бивш генерал и настоящ специален пратеник на Обама за коалицията срещу ИД, замина за Анкара тази седмица в опит да намери допирни точки с турците. Никой не би твърдял, че има лесни решения - нито за Обама, нито за Ердоган, но и двамата са виновни, че желаят край, въздържайки се да използват средствата за неговото постигане. В случая на Ердоган е безсмислено да се твърди, че той подкрепя усилията за унищожаване на ИД, щом като оставя кюрдите в Кобане да бъдат изклани. Ако градът падне, и репутацията на Турция, и нейната сигурност ще понесат тежък удар. По-добре да действа като пълноценен член на коалицията и да използва добрата воля, която това генерира, за да й влияе отвътре. Ердоган трябва да използва своите войски за спасяването на Кобане - и да разреши на САЩ да излитят от огромната база на НАТО в съседен Инджирлик.

От своя страна Обама трябва да се изправи пред две неща. Първо, по-голямата част от коалицията иска да види гърба на Асад, чиито серийни жестокости срещу собствения му народ възмутиха сунитите във всички страни. Русия и Иран намекват, че биха приели някоя по-прагматична военна фигура на негово място, ако бъдат зачетени интересите им. Обама би трябвало да работи върху това. Второ, войната срещу ИД не може да успее без компетентни сухопътни войски, които да насочват коалиционните самолети към мишените, да преследват вражески лидери и да завземат и удържат територия. Това изисква използването на специални сили в по-голям брой и с повече мисии. Други войници трябва да бъдат прикрепени към по-боеспособните иракски части, за да ги обучават и напътстват. Когато Мартин Демпси, председател на Съвета на началник-щабовете, призова за това, беше скастрен от Обама. С такива действия президентът цели да изглежда решителен, но вдъхва увереност най-вече на джихадистите. БТА

Още по темата: Докато Кобане гори

сп. Икономист

Контрастът не би могъл да бъде по-ярък. От едната страна на оградата от бодлива тел под пушеците от въздушните удари и сред тътена на стрелбата с огнестрелно оръжие брадатите бойци от самообявилата се “Ислямска държава” са на път да завладеят Кобане - кюрдски град на северната граница на Сирия. От другата страна войници на Турция с танкове и бронетранспортьори равнодушно гледат шоуто, раздвижвайки се само, за да изстрелят сълзотворен газ или да отблъснат протестиращи кюрди, които искат да помогнат на своите сирийски братя.

Нежеланието на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган да помогне на Кобане, дори в името на подкрепата на неговите американски съюзници, докато те дават въздушна подкрепа на обсадените, е колкото твърдоглаво, толкова и озадачаващо.

То също е контрапродуктивно, с оглед на това, че вбива клин между Турция и Америка, и повишава напрежението със собственото кюрдско малцинство на Турция. То може също да разпали стария, но сега спящ бунт на турските кюрди.

Г-н Ердоган казва, че всяка помощ за сирийските кюрди зависи от това те да изоставят техния, де факто, съюз със сирийския режим на президента Башар Асад и да се присъединят към основния бунтовнически съюз, който иска да го свали.

Имаше надежди в началото на октомври, че тази позиция ще бъде смекчена след тайните преговори, които се водиха в Турция между сирийските кюрди и турски дипломати и шпиони. Твърди се, че служителите временно се договорили да позволят оръжия от други управлявани от кюрди анклави да преминат транзитно през Турция и да бъдат доставени на обсадените кюрдски Сили за защита на народа.

Но се твърди, че г-н Ердоган, който изглежда прибягва към по-твърдолинейни генерали по кюрдските въпроси тези дни, е отхвърлил идеята.

Той също заявил на Америка, която извършва въздушни удари в защита на Кобане, че няма да получи турска помощ, ако не се съгласят да ударят г-н Асад, както и “Ислямска държава”, и да създадат зона, забранена за полети.

Неговото бездействие предизвиква кюрдски обвинения, че г-н Ердоган или сътрудничи с джихадистите от “Ислямска държава”, или се страхува по-малко от тях, отколкото от кюрдските Сили за защита на народа - издънка на ПКК, която води датиращ от десетилетия бунт за самоуправление в Турция. Но Абдуллах Йоджалан, лидерът на ПКК, който е в затвора, предупреди, че мирните преговори с турското правителство ще приключат, ако на джихадистите бъде позволено да надделеят.

На 7 октомври млади кюрди се вдигнаха на бунт, горейки коли, грабейки магазини и хвърляйки коктейли Молотов и камъни по полицията, която отговори със сълзотворен газ и водни струи. Над 20 души загинаха.

Танкове и бронирани коли бяха разположени, за да наложат вечерен час в предимно кюрдските градове Диарбекир, Батман, Бингьол и Ван, както и в други райони. Сметките на г-н Ердоган, че кюрдите не могат да си позволят да открият втори фронт срещу Турция, докато се бият с джихадистите, са подложени на тест. Управляващата Партия на справедливостта и развитието на г-н Ердоган може да пострада от безредиците, особено ако те изплашат чуждестранните инвеститори преди парламентарните избори, които трябва да се произведат следващото лято.

Злокобен аспект е фактът, че повечето от убитите в уличното насилие са умрели в стълкновения между симпатизанти на две съперничащи си кюрдски групи - ПКК от една страна и Хюда-Пар, проислямистка група, от друга. Хюда-Пар има връзки с въоръжената кюрдска групировка, известна като Хизбула несвързана с милициите в Ливан.

През деветдесетте години тя води мръсна война с ПКК, в която бяха убити хиляди кюрди. Смята се, че турската “дълбока държава”, доминирана от брутални генерали, е насъскала ислямистите срещу техните братя националисти. Много хваленият мирен процес на г-н Ердоган с кюрдите бързо рухва.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител