Икономиката на Европа потъва, водещите сили са в безизходица

Асошиейтед прес

Икономиката на Европа се нуждае от помощ - бързо. Само че двете сили, които биха могли да действат, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Германия, не намират общ език за това какво да правят. Така валутният съюз на Европа остава в опасна политическа забрава, което безпокои инвеститорите на фона на риска от трета рецесия за шест години.

Опасението, че 18-членният валутен съюз, на който се падат 17 % от световната икономика, няма ясен път за излизане от икономическите си затруднения е сред ключовите фактори за сътресенията на пазарите по света миналата седмица. Индексът Stoxx 50, включващ акциите на водещи компании от еврозоната, се срина с 6.3 % процента миналата седмица, след което в петък до известна степен се възстанови. За последните три месеца той бележи спад с 5.7 %.

След само четири тримесечия на вяло възстановяване, през второто тримесечие еврозоната изобщо не отчете растеж. Освен това има опасно ниска инфлация, която може да потисне растежа с години, ако не и десетилетия, както се случи в Япония. Неочакван спад на износа и промишлената активност в Германия, отдавнашен източник на растеж в региона, засили тези опасения.

Има няколко големи идеи за това как да бъде стимулиран растежът в дългосрочен план. Споразумение за свободна търговия със САЩ, европейски инвестиционен фонд за влагане на 300 милиарда евро в инфраструктура, смекчени правила за заетостта във Франция и Италия. Преглед на ЕЦБ на банковите финанси, който се очаква този месец (на 26 октомври - бел. прев.), би могъл да прочисти прикритите загуби от финансовата система и да засили кредитния поток към компаниите.

И все пак ще за необходими месеци или дори години, докато тези идеи подпомогнат икономическата активност. По-бърза помощ биха били допълнителните парични стимули от ЕЦБ или пък по-голямо харчене от правителствата. Тези идеи обаче срещат несъгласието на Берлин, който настоява правителствата да балансират бюджетите си и е скептично настроен към стимулиращите планове на ЕЦБ.

Планът на Драги

Президентът на ЕЦБ Марио Драги предложи стратегия от три части за подпомагане на еврозоната: още парични стимули от ЕЦБ, повече разходи от правителствата, които могат да си го позволят, и реформи в подкрепа на бизнеса от по-затруднените правителства.
Драги напредна по своята част: ЕЦБ обяви през септември, че ще изкупува обезпечени банкови облигации - начин да стимулира кредитния поток към бизнеса.

През юни институцията освен това предложи евтини дългосрочни заеми за банките, при условие че те отпускат повече пари на компаниите. А и Драги заяви, че ЕЦБ е отворена за по-драстичната стъпка - да купува големи количества облигации, за да увеличи количеството пари във финансовата система или така нареченото количествено облекчаване (QE).

Берлинската стена

Правителствата все още не са се вслушали в съвета на Драги да харчат повече, където е възможно според правилата на ЕС. Така е, защото те срещнаха противопоставяне от Германия, доминиращата политическа и икономическа сила в еврозоната, която иска правителствата да се съсредоточат върху намаляването на дефицитите.

Някои страни като Франция имат дефицит над лимита в ЕС от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Те изтъкват като аргумент, че бързото свиване на дефицита сега е по-малко важно от подпомагането на растеж чрез държавни разходи. Други, включително и Германия, имат стабилни държавни финанси и на теория биха могли да увеличат харченето.
Германия обаче не действа по този въпрос. Тя твърди, че не бива да се изпада в изкушението да се вземат заеми, за да се харчи за растеж, макар и в момента икономиката на еврозоната вероятно да се нуждае от това, както и че на държави като Франция не бива да се позволява да нарушават правилата в ЕС.

“Тези правила трябва да се прилагат ...

Свързани новини: