Държавна помощ за КТБ - само след анализ възможно ли е оздравяването й

Държавата може да подпомогне финансово спасяването на "Корпоративна търговска банка", но само след пълен анализ, доказващ възможността за нейното възстановяване. Това заяви вицепремиерът и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева в четвъртък. Ден по-рано стана ясно, че финансовата дупка в затворената банка е над 4.2 млрд. лв. и без законови поправки банката върви пред фалит. В същото време още няма оферта за оздравяване на КТБ от единствения засега кандидат да я спаси – Оманския държавен фонд, който държи втория по-големина дял в КТБ след "Бромак" на Цветан Василев и който поиска държавна помощ за финансиране на недостатъчната ликвидност на банката. Трябва да се чуе предложението на инвеститорите - колко и в какъв срок имат намерение те да инвестират, и едва тогава трябва да се направи анализ колко ще струва и откъде трябва да дойде държавната помощ, коментира Захариева. На въпрос в какъв размер би била поносимата държавна помощ за банката, Захариева каза, че трябва да се види първо предложението на инвеститорите. Виждате, че "дупката" никак не е малка, тя е много голяма, над очакванията, заяви тя пред журналисти. В същото време експерти и анализатори са единодушни, че КТБ едва ли може да бъде спасена при дупка в капитала над 4 млрд. лева, обявена от одиторите. "Ако някой реши да пълни кацата без дъно, теоретично е възможно да се съживи тази банка", коментира директорът на Уникредит Булбанк и председател на Асоциацията на банките Левон Хампрацумян в четвъртък пред бТВ. Резултатът от одита предизвика изненада не само поради размера на финансовите загуби, който се оказа по-голям от прогнозираното, но и заради фрапантните злоупотреби, които са ги причинили. "Очевидно е, че в КТБ има огромни злоупотреби, направени от хората, които са управлявали банката”, каза банкерът и напомни, че Оманският фонд (миноритарен акционер в КТБ, който заяви интерес към спасяване на банката – бел.ред.) се е дистанцирал от мажоритарния собственик Цветан Василев. Хампарцумян определи случая като "криминален”. Според одиторите очертаващите се обезценки са за 4.2 млрд лева, като загубите са натрупани предимно заради кредити със съмнителни и липсващи обезпечения. Хампарцумян посочи, че кухите фирми чрез счетоводни трикове са създавали впечатлението, че плащат задълженията си. Фирмите и физическите лица с реална дейност ще платят кредитите си, но част от тях може да бъдат отписани, когато станат ясни отношенията им с банката, допълни той. Прокуратурата трябва да каже дали КТБ е източена, била е зле управлявана и са създадени условия КТБ да натрупа огромни загуби, коментира той и определи като "парадоксални” твърденията на Цветан Василев, че прокуратурата, Делян Пеевски и Иво Прокопиев са замесени в опит да бъде открадната финансовата институция. Освен ръководството на КТБ, вина за настоящата ситуация имат и отговорните институции в държавата, каза директорът на "Уникредът Булбанк", който се изказа далеч по-сдържано за вината на БНБ. По думите му в БНБ работят големи специалисти, които няма начин да бъдат подведени за много дълъг период. Централната банка съобщи, че мениджмънтът на КТБ е отпускал необезпечени заеми на кухи фирми, използвали са "необичайни за банковата система порочни бизнес практики чрез сложни операции, прикриващи сделки и трансакции". БНБ се оправдава, че е проспала "порочните практики", защото от КТБ са подавали недостоверни и подвеждащи отчети пред "Банков надзор". Левон Хампарцумян е убеден, че случилото се с КТБ не означава, че има проблем за цялата банкова система в България. "Банковата система си я представете като инфраструктура на икономиката, като един водопровод, който ни снабдява с вода. Като гръмне един кран, не означава, че целият водопровод е развален”, картинно описа той ситуацията. "Парадоксално е, че това, че банката е кредитирала един тесен кръг свързани лица, ограничава ефекта (от колапса на КТБ върху банковата система – бел.ред.)”, допълни той. По повод няколкото отличия, които Цветан Василев и банката му са получавали през годините, Левон Хампарцумян заяви, че те са базирани на данните, че финансовата институция се е развивала много бързо. "Парадоксално е от днешна перспектива, но тогава репутацията на г-н Цветан Василев беше различна”, посочи той. В отговор на въпрос Хампарцумян каза, че рядко е имал контакти с Цветан Василев и по негово мнение той е един "самонадеян човек". Според икономиста Любомир Дацов не е правилно да се говори за "дупка" в КТБ, защото в момента липсват 4.2 милиарда от финансовите отчети. "Но тези средства липсват, защото са дадени и са инвестирани в определени фирми и предприятия. Одиторите правят оценка, че срещу тях няма реален залог. Нормално е да си помислиш, че след като няма обезпечение, тези пари едва ли ще бъдат върнати в банката. Като че ли нещата са предизвестени вече", коментира бившият зам.-финансов министър пред БНР. "Очаквахме, че тези лоши кредити ще бъдат в рамките на милиард – милиард и половина, което правеше възможно да има интерес от външен инвеститор за оздравяване на банката. При такава сума – 4.2 милиарда, мисля, че е безсмислено да се правят спекулации, че банката ще бъде оздравена. Мисля, че ще се върви по стандартния ред, предвиден от закона", коментира Дацов. Според него ще има съществен проблем в изплащането на влоговете, ако КТБ бъде ликвидирана, но уточни, че няма съмнение, че гарантираните влогове до 100 000 евро ще бъдат изплатени. За Христо Михайловски от Агенция за кредитен рейтинг звучи невероятно, че обезпечението на кредитите е около 13 процента. "Даже за една група са около 2 процента. Вие знаете, че в България кредитите се отпускат не при анализ за възможност за генериране на паричен поток от бизнеса, а се търси обезпечение. И то от порядъка на 130 – 150 процента. Тук са 13 процента. Другото интересно нещо е, че официалната информация казваше, че лошите кредити са около 2 процента. При този анализ на одиторите те са около 80 процента. Струва ми се невероятна огромната разлика в числата, които се представят. Не мога да потвърдя тези числа, но това е фрапираща разлика. Истината е тази, че положението на банката не може да се влоши до такава степен за три, четири или осем месеца", коментира финансистът пред БНР. Левон Хампарцумян заяви, че когато средствата в КТБ станат разполагаеми, вероятно дребните вложители ще имат достъп до тях не само в клоновете на тази банка, но и в офисите на 2-3 от по-големите финансови институции, "за да няма стрес и напрежение в системата”. Шефът на Банка ДСК Виолина Маринова, която преди дни подаде оставка от управата на Българската стопанска камара заради несъгласието си с исканата от организацията оставка на управителя на БНБ Иван Искров, коментира пък, че кризата в КТБ ще се отрази върху лихвите по кредитите и те ще нараснат. Според нея, предвид изнесените резултати от одитите за КТБ, не знае дали ще се намери такъв инвеститор в КТБ, който да направи такава голяма инвестиция - и капиталова, и ликвидна. Другият вариант е обявяване на несъстоятелност и изплащане на гарантираните депозити. "Високият доход означава висок риск и всеки трябва да си прави сметка къде инвестира своите средства", коментира банкерката пред БНТ. Тя заяви, че желае банката да се оздрави, за да се успокои обстановката в страната, тъй като, когато е напрегнато, и фирмите, и гражданите се страхуват да предприемат каквито и да е инвестиционни намерения". Маринова допусна, че недостигът на средства във Фонда за гарантиране на влогове за покриване на депозитите до 100 хил. евро в КТБ ще се покрие с облигационна емисия, коята после фондът ще изплати с изплащаните от банките във Фонда вноски от 0.5 насто от депозитната маса на годишна база в съответната банка. Какво ще се случи със депозити, които са над прага на гарантираните, ще решат правителството и парламентът, допълни шефката на ДСК. Тя обясни, че в закона за Фонда за гарантиране на влоговете има няколко форми за по-ускорено набиране на средства, да се увеличат вноските и това означава, че ще се вдигнат и лихвените проценти по кредитите.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/darzhavna-pomosht-za-ktb---samo-sled-analiz-vazmozhno-li-e-ozdravyavaneto-y-news226338.html

Свързани новини: