Час - напред, час -назад

10/25/14 10:04
(http://www.klassa.bg/)

Час - напред, час -назад

В 4,00 ч. сутринта на 26 октомври преместете часовниците си час назад. От 1997 година към лятно часово време се преминава в последната неделя на месец март всяка година в 3,00 часа и тогава времето на часовниците се премества 1 час напред. Към зимно часово време се минава в последната неделя на месец октомври, когато в 4,00 часа часовниците се преместват с 1 час назад.

Зимното часово време “измества” ранното притъмняване, така че да не се налага да се прибираме по тъмно още в 5 след обяд. За по-бързо адаптивните са нужни няколко дни за адаптация към зимното часово време, за други от 2 до 3 седмици. Предимството на зимното часово време е

по-късното ставане от сън

Като цяло обаче приспособимостта към есенно-зимния сезон изисква повече ресурси спрямо промените през пролетта. По-къс ден, по-нисък тонус, сезонни депресии, отключвани от липсата на светлина, съпътстват приспособяването към зимния сезон. За да се преодолеят трудностите е добре да се увеличи физическото натоварване. Това осигурявало по-лесно заспиване. В този период е важно пълноценното хранене. Не трябва да се злоупотребява с алкохола и напитките с кофеин.

119 държави местят стрелка на часовниците всяка пролет и есен. Има и

страни, които не го правят

Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан.

Въпросителните около това дали ползите или вредите са повече остават.

Например смяната на времето носи неудобства, свързани с организацията и графиците за различните услуги и транспорта. Железниците и самолетите, както и публичният транспорт трябва да спазват точен план за нощта, в която преместваме стрелките с час напред, или ги връщаме с час назад. Затова ЕС е въвел единна организация за всички страни-членки – от 1996 г. те едновременно преместват стрелките. Така се избягват голяма част от неуредиците.

Смисълът на преместването на стрелките на часовниците е икономически. Първоначално смяната на времето е въведена у нас през 1979 г. (на 1 април),

за да се пести енергия

заради енергийната криза от 1979-1980 г. Много бързо обаче става ясно, че тази схема не работи. “Въпреки че през лятото вечер хората палят лампите по-рядко, все пак те също ползват повече електричество сутрин през пролетта и есента – така ефектът практически е обратен”, гласи становището на Германската служба по околната среда. Следователно това прави причините за въвеждането на смяната на времето безсмислени. Предположението, че по този начин дори се консумира повече енергия обаче също не е потвърдено от германското министерство на икономиката и енергетиката.

Значителни промени в потреблението на електричество не са регистрирани

За сметка на това според хронобиолозите Тил Рьонеберг и Томас Кантерман от университета “Лудвиг Максимилиан” в Мюнхен смяната на часовото време обърква вътрешния часовник на човека. Защото ритъмът във всекидневието ни се определя не от часовника, а от дневната светлина. Заедно с двама холандски изследователи те са провели най-голямото досега изследване за последиците от преместването на стрелките. Чрез специален въпросник те са

изследвали моделите на сън на 55 000 души

в Централна Европа. Според учените “вътрешният часовник на човека се нагажда към промените в съответствие със сезона спрямо изгрева на слънцето. Изгревът регулира естествения ритъм на сън и бодърстване и през летните месеци. Резултатите показват, че преместването на часовника в лятното часово време пречи на естествената настройка на вътрешния часовник. Бяхме изненадани, но се оказа, че последиците са сериозни.

Смяната от лятно на зимно часово време

и обратно влияе върху естествените ритми в организма, въпреки че човек обикновено успява в рамките на няколко дни да се пригоди към промените.” Учените твърдят също, че местенето на часовника с час напред нито отразява определена биологична потребност, нито е съобразено с природата.

Пак според данните на посоченото изследване участниците е трябвало да дадат информация за навиците си на сън както в работните, така и в почивните дни. В резултат учените установили, че в почивните дни, в които не трябва да стават в точно определен час, хората настройват съня си в съответствие със сумрака на границата между деня и нощта.

В друг експеримент учените наблюдавали в продължение на четири седмици преди и четири седмици след преместването на стрелките индивидуалните навици за сън и активност на 50 души. Резултатите, както и при първото изследване, били обобщени въз основа на попълнени въпросници. Освен това обаче специален измервателен уред на ръката отчитал двигателната активност. И този експеримент показал, че в почивните дни

дневният и нощният ритъм на хората не се адаптира

към смяната на часово време. Обществените ангажименти обаче трябвало да бъдат изпълнявани в съответствие с избързващото с един час лятно часово време и съответно обратното.

Учените допускат също така, че местенето на часовника е не само безполезно, но и може да бъде вредно за здравето в дългосрочен план “Все още е рано да се каже със сигурност, че лятното часово време нанася дългосрочни вреди на здравето. Резултатите обаче показват, че тази вероятност е много голяма и трябва да се направят специализирани изследвания в тази насока.”

Интересно е да се знае също така, че смяната на времето оказва влияние и на

някои животни, които преживяват стрес

За това алармираха от Асоциацията на земеделците в Германия. Става въпрос, че например кравите се нуждаят от известно време, за да свикнат с промяната във времето си за доене. При други животни не е забелязан подобен проблем.

Запитани дали биха забранили местенето на часовниците,

84% от читателите на германското издание FOCUS-Online

са категорично против смяната на времето. Основният им довод е, че промяната носи само негативи и не пести енергията на хората, а тъкмо обратното. Смяната на времето вреди на съня и концентрацията, води до повече пътнотранспортни произшествия и разваля вътрешния ритъм на организма. От друга страна работещите имат повече възможности за занимания след работно време и това дори насърчава общуването, подобрявайки качеството на живот – например чрез повече срещи вечер. Дискусията за смисъла от смяната на часовото време два пъти годишно преминава под наслов “същата процедура всяка година”, а хората са все така разделени в позициите си.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/246190_%D0%A7%D0%B0%D1%81+-+%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%2C+%D1%87%D0%B0%D1%81+-%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4

Публикувана на 10/25/14 10:04 http://www.klassa.bg/News/Read/article/246190_%D0%A7%D0%B0%D1%81+-+%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%2C+%D1%87%D0%B0%D1%81+-%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4