Привличането на таланти от Източна Европа бе интересно за Запада само в началото

11/01/14 07:16
(http://www.klassa.bg/)

Привличането на таланти от Източна Европа бе интересно за Запада само в началото

Проф. Дина Шнайдерман е родена в Одеса

Съпруга е на един от най-знаменитите ни цигулари, Емил Камиларов (1928 – 2007), наричан Българския Паганини

Ученичка е на легендарния Давид Ойстрах

Печели първа награда на конкурси в Берлин и Женева. Учи дирижиране при проф. Владимир Симеонов в София и завършва при проф. Цеки и проф. Феррара в Италия

Днес e сред най-ценените професори по цигулка и дирижиране в цял свят.

През 2003 г. е обявена за Жена на годината в Оксфорд, а през 2006 г. – за Genius Laureate от Американския биографичен институт

- Проф. Шнайдерман, завърши международният музикален фестивал, който носи името на покойния ви съпруг Емил Камиларов. Държавата или бизнесът помагат ли ви?

- Зависи какво разбирате под „държава”. Например г-жа Йорданка Фандъкова - кметът на София, от първата година поддържа идеята за фестивала и осъществяването. Ръка ни подават също Министерството на културата, фондация „Св. Кирил и Методий”, военното министерство ни предостави своя клуб. Дали ще сметнете всички гореизброени за „държава” или не, оставям вие да прецените.

- Кое ви изненада по време на фестивала?

- Дойде много голяма група от България, което много ме зарадва. При това кошмарно време, което се случи, залата беше претъпкана. Аз, да ви кажа, дори да ми бяха дали и 1000 лв. при тази ситуация, пак нямаше да го направя. И друго нещо - знаете, че програмата, която се изпълнява на този фестивал, си е класическа. Ние свирим с черни панталони и бели блузки. Не като Лейди Гага или някои други големи звезди, които навремето излизаха без гащи или без сутиени. Въпреки това нямаше къде да се сложат дори и правостоящите.

- Как да спрем младите ни цигулари да не бягат в чужбина?

- Моята теория е, че тези, които ръководят така наречените музикално- културни организации в България, не са се научили да се радват на нашите таланти. Дано да е само в музиката това явление. Ако чакате обаче аз да ви кажа, че тези таланти получават малко пари и че тук животът е тежък, мога да ви уверя, че и на Запад, където те отиват, животът не е никак лесен. Освен това на Запад има хора, които правят всичко възможно да не допускат чуждото. Причината е, че не искат някой да им отнеме хляба. Срещала съм даровити българи във Виена, които вечерно време тичат да мият чинии, за да изкарат някакви пари. Привличането на таланти от Източна Европа бе интересно за Запада само в началото.

- С Емил Камиларов сте имали в България признанието като творци и като музикални педагози. Защо избрахте Швеция като страна за живот?

- Ние нямахме никакво намерение да ходим в Швеция. В България имахме невероятна публика, работа, турнета. Направихме т.нар. Български камерен оркестър, с който пътувахме из цял свят с невероятно позитивни отзиви от критиката. Но в началото на 80-те години Камиларов беше прехвърлен от Музикалната академия към Филхармонията. По това време аз бях държавен артист към Концертна дирекция и също бях прехвърлена към Филхармонията. А знаете ли какво пишеше в заповедта за преместването ни?! „Без право да свирят”. Има заповеди със забрана да се говори, но не и да се свири. Една година Камиларов се мъчеше да отмени тази заповед, но не успя. И тогава дадохме прощален концерт на Дина и Емил. Публиката не разбираше какво стана, както и ние.

- А как се спряхте на Швеция?

-Когато се развиваха събитията с въпросната заповед, нашият син бе на възраст за ходене в казарма. Тогава положението в Европа бе много тревожно - стреляше се навсякъде. По онова време Швеция бе неутрална страна. Там, ако един младеж беше против войната и декларираше това, се освобождаваше от военна служба. И за нас на първо място беше неговото положение.

- Връщането ви в България означава ли, че сте простили горчилката, която сте преживели тук през годините?

- С годините човек прощава и най-тежките неща. Но ние знаехме кои хора се бяха обърнали срещу нас с Емил. Ала такива неща влизат в „програмата” на всеки много талантлив творец. Нали знаете – един гений като Вивалди не успя да остане в своята страна Италия. Бе изгонен и умря в Германия. От Моцарт и едно кокалче не можаха да намерят. За съжаление, у нас все още има хора, които не са се научили да се радват на таланта.

- Говорите с уважение за България. А някои хора тук ви нарекоха крадци със съпруга ви?

- А, да, пак историята с цигулката на Недялка Симеонова. И как сме я откраднали, нали това питате? Когато ние се върнахме първия път в България (средата на 90-те години – бел.авт.) да участваме в юбилея на нашия оркестър, един от колегите на Камиларов му каза да отиде на площад „Славейков”. Там при букинистите се продавала книга на бившата съветничка и секретарка на Вълко Червенков. В нея се описвал случаят със закупуването от Камиларов на цигулката на Недялка Симеонова. Вълко Червенков даде един заем на Емил - ние нямахме тогава още никакви пари. И този заем на мен ми се удържаше от Концертна дирекция, където с конкурс бях получила място на държавен артист. И връщахме тези пари.

- Наричат Емил Камиларов Българския Паганини. Може ли новият Паганини да се роди в България?

- Тук пак народът трябва да се запита какво се случва с нашите таланти. Защо след Камиларов през 1961 година нито един не печели голям конкурс? Би трябвало да се запитаме дали българската кръв се е променила при младежите. И дали проблемът не е, че няма добро преподаване. Нещо липсва на тези младежи. Не мога да предположа, че изведнъж имаме криза в таланта - не е вярно това.

- Дайте съвет - как да оцеляват творците?

- Съвети не давам никому. Само ще ви кажа ,че в Швеция, където работя и живея, хората на изкуството работят страшно много. Там има желязна дисциплина. За да пробие един млад талант, той не трябва да се скъпи на работа. Само мога да ви кажа, че между моите ученици през последните години най-добрите са младежите от Япония, Китай, Корея. Те имат невероятна дисциплина, невероятен респект към семейството, към своите професори, при които учат. И са готови да работят по цял ден, за да могат да направят най-доброто. За съжаление, младите европейци са изморени, гледат да работят по-малко. Ние в България повече търсим какво е направила държавата за нас. А не се питаме ние какво можем да дадем за същата тази държава.

- С какво се различавахте вие и съпругът ви от останалите музиканти у нас?

- И двамата винаги сме се радвали, ако имаме възможност да чуем някой по-добър от нас цигулар или музикант. Това, което донякъде липсва сега на някои младежи - смята се, че не е важно да ходиш и да слушаш, да се радваш на успехите на другия. От там обаче можеш да научиш нещо и за тебе. Не трябва да се страхуваш от другия талант.

- След края на четвъртото издание на международния фестивал „Емил Камиларов” какво ви предстои?

- Имам един курс в Германия, след това идват концерти в Скандинавието, новогодишен концерт в Швеция.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/246398_%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8+%D0%BE%D1%82+%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0+%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE

Публикувана на 11/01/14 07:16 http://www.klassa.bg/News/Read/article/246398_%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8+%D0%BE%D1%82+%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0+%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE