“Болни от путински национализъм” или защо “Руският марш” загуби популярност

Дойче веле

Във вторник - 4 ноември, в Москва се състояха цели три националистически обагрени прояви: два “Руски марша” и прокремълско шествие под наслов “Единни сме”. Официалната проява на партия “Единна Русия” наистина бе масова, но двата “Руски марша”, взети заедно, не успяха да съберат и три хиляди участници. “Дойче веле” изпрати кореспондент на малобройния поход в московския район Люблино, за да прецени политическите перспективи на крайната десница в Русия.

Кремъл си присвои национализма, измествайки националистите

“Защо сте толкова малко? - Всички са болни. - От какво? - От путински национализъм.” С тези думи отговори на “Дойче веле” в края на проявата Дмитрий Дьомушкин, един от организаторите на “Руския марш” в Люблино. Сякаш бе вече признал поражението си. “Така стоят нещата - каза Дьомушкин. - Чудя се догодина ще има ли кого да викна.”

Тазгодишният “преглед на силите” сред десните ултраси в Русия отбеляза рекордно ниско участие, посочи Вера Алперович, експерт от правозащитния център “Сова”, който следи от години радикалните нагласи във федерацията. “Дори ако съберем броя на демонстрантите от “Руския марш” в Люблино и “алтернативния” марш на метростанция “Шчукинская”, все едно ще са по-малко от когато и да било”, констатира Алперович. Според оценки на “Сова”, за марша в Люблино, събирал преди близо 10 хиляди националисти, тази година са пристигнали едва 1800 души.

Алперович посочва като причина, че радикалните националисти са изгубили политическия си дневен ред: “Допреди година само се чувстваха като крале; днес обаче в ултрадясното поле цари песимизъм”.

По-рано националистите схващаха, че и да не дойдат много хора на марша, моралната подкрепа в обществото ще е висока, казва тя: “Погромът в Бирюльово (Московско предградие, където преди година казахстанец уби руснак и последваха протести, прераснали в насилие срещу имигрантите - б. пр.), предизборните програми на кандидатите за кмет на Москва - всичко сочеше, че обществото подкрепя националистическите нагласи”. Днес обаче крайнодесните усещат според експерта, че националистическата програма е монополизирана от Кремъл - затова не виждат смисъл да участват в акцията.

Само спокойствие

Маршът в Люблино наистина не изглеждаше никак заплашителен. Участниците бяха поостарели - преди в редиците на протеста крачеха главно тинейджъри, а сега репортерът на “Дойче веле” видя главно хора над 30-те, дори над 50-те. Нямаше твърде радикални лозунги, на практика не се срещаха открити призиви към насилие - националистите повтаряха нещата, банални вече за тези среди: “Не щем вече Москвабад”, “Свобода на политзатворниците”, “Отменете чл. 282 от НК” (Чл. 282 от Наказателния кодекс на Русия определя като престъпление “разпалването на омраза или вражда, както и унижаването на човешкото достойнство” - б. пр.).

Според директора на “Сова” Александър Верховски, организаторите на марша предварително предупредили, че не разрешават плакати с радикални лозунги - страх ги било демонстрантите да не се изпобият заради разногласия по украинския въпрос.

Сред демонстрантите в Люблино наистина имаше и хора, подкрепящи сепаратистите в Донбас, и споделящи същите ценности като украинските националисти. Една от колоните дори скандираше: “Слава на Украйна! На героите - слава!”(Поздрав на националистите в Украйна, станал популярен по време на протестите от т. нар. Евромайдан - б. пр.), заради което след края на марша бе задържана практически в пълен състав от специалната полиция ОМОН. Другите участници нарекоха тези хора “провокатори”.

Кой живее в Украйна?

Разцеплението идва оттам, че ултрадесните в Русия не са наясно кой всъщност живее в Украйна, обясни Вера Алперович. “Според едната представа, украинците нападат руснаците, които трябва да бъдат защитавани. Според друга представа, жителите на Украйна са 90 на сто руснаци, затова не бива да воюваме с тях”. Това е и гледището на Дмитрий Дьомушкин, лидер на сдружение “Руснаците”. “Не разбирам ...

Свързани новини: