Германия след Берлинската стена - на запад не винаги е най-добре

Асошиейтед прес

В германския град Дрезден тромпетистът Лудвиг Гютлер се гордее с устремените в небето шпилове на бароковата църква “Фрауенкирхе”, възстановена след разрушенията от Втората световна война, и вижда в тях символ на процъфтяващия икономически и културен живот на неговия град.

На около 440 километра оттам - в Дортмунд - Илзе-Маргарете Бонке се опитва да спаси западащия си град от проклятието на наркотиците, като събира от улицата иглите, с които е бил инжектиран хероин, но има хлапета, които й пречат - издебват я, смъкват й къдравата перука и я заплюват в лицето.

След като преди 25 години Берлинската стена рухна, двата града имат съвсем различна съдба: Дрезден става магнит за фирми от областта на високите технологии и културен център, а Дортмунд затъва в дълбока икономическа депресия. Изненадващото може би в това е, че Дрезден се намира в бившия комунистически Изток, а Дортмунд някога беше символ на икономическата мощ на капиталистическия Запад.

Като цяло западната част на Германия все пак продължава да е по-просперираща от източната: на изток безработицата е по-висока, доходите са по-ниски, а населението е по-старо, тъй като младите се местят на Запад в търсене на по-добри възможности. Но Изтокът си наваксва и намалява изоставането, а в някои важни случаи ролите вече са разменени.

Това до голяма степен се дължи на все още задължителния данък “солидарност”, въведен след обединението, за да се помогне за повишаване на жизнения стандарт в бившата Източна Германия - около тези плащания има все повече спорове, защото някои райони в Западна Германия започнаха да западат.

В Дрезден - един от най-големите градове в бившата Източна Германия с 530 000 жители - икономиката процъфтява, а университетите привличат студенти, които след дипломирането си често остават тук, за да работят в множеството изследователски институти и компании за производство на компютърни чипове. Безработицата е 8 процента - за сравнение като цяло в бившата Източна Германия делът й е средно 9 процента; от 2006 г. градът вече няма дългове.

“Дрезден е отличен пример за добре извършена структурна реформа”, каза за Асошиейтед прес заместник-кметът Дирк Хилберт.

След рухването на комунистическата система през 1989 г. бяха премахнати около 75 000 работни места - близо една трета от работната сила на града. Но градът успя да убеди нови работодатели като “Фолксваген” и международни производители на чипове да отворят заводи в Дрезден.

След обединението в бившия комунистически изток бяха налети между 1,5 и 2 трилиона евро (1,9-2,5 трилиона долара), за да може боледуващите колективни стопанства и държавни фабрики да бъдат превърнати в конкурентни капиталистически предприятия. Лъвският дял от парите дойде от гражданите, градовете и провинциите на Западна Германия.

Милионите, отпуснати като субсидии, бяха важни за съживяването на града, каза Хилберт, но не бяха всичко.

“Тук на изток извършихме по-тежки реформи, отколкото на запад някога са искали да правят”, заяви той. Хилберт имаше предвид приватизирането на някогашна общинска собственост, съкращаването на 1000 души от градската администрация и намаляването на държавните помощи.

Безспорно е, че така наречените пари от солидарност помогнаха Дрезден да се превърне в магнит за туристи от цял свят.

В Стария град благодарение на западното финансиране бяха напълно обновени кралският дворец на някогашните владетели на Саксония, величественото кметство на Дрезден и музейният комплекс “Цвингер” с прочутите му сгради в стил рококо. Ремонтирана беше и операта “Земпер”, възстановена по време на комунизма след разрушаването й при съюзническите бомбардировки през 1945 г., описани в “Кланица 5″ на Кърт Вонегът.

Известният солов тромпетист Гютлер е бил сред най-активните инициатори за възстановяването на църквата “Фрауенкирхе”.

“Благодарен и щастлив съм от това, което постигнахме през последните 25 години”, каза той. “Логично е да другаде да има проблеми . . . Но ние не получихме тези неща като ...

Свързани новини: