Булгаргаз иска повишение на цените - за “пленената воля”, КТБ и търпението на потребителите

Булгаргаз, който отдавна престана да бъде компания с нормална търговска и бизнес дейност за пореден път доказа своята пазарна алогичност с настояването си пред ДКЕВР за повишаване на цената на природния газ след 1 януари 2015 година.

Известно е, че правителството на ГЕРБ бе свалено през енергетиката и цените на електроенергията. Днес подобен потенциал има абсурдното решение на ръководството на Булгаргаз, защото то противоречи тотално на пазарната и бизнес логика.

Първо, цената на суровия петрол на международните пазари спадна от 1 юли – когато е последния репер за нефтено индексираната цена на природния газ у нас – с близо 24%. Дори и да приемем, че претеглено през цената на по-скъпия долар това намаление е „само“ 14% при равни други условия на 1 юли цената на природния газ у нас трябва да бъде с минимум 80-100 лева по-ниска.

Газпром прави спешни опити да внесе корекции в ценовата формула, в условията за предплащане или санкции за забавяне, с които да компенсира спадащата цена на нефта като репер, както и затруднения достъп до капиталови пазари и спадащите си приходи и печалба. Не виждам защото Булгаргаз да се съгласява това да става за сметка на българските потребители. Този мач вече го играхме през 2006 година, когато преразгледахме договора, защото Газпром сметне, че губи и оттогава платихме близо един милиард долара повече за газ.

Второ, базисната цена на природния газ по основния договор плюс отстъпките, които се подписват от руското правителство, сега е забележимо по-висока от цената, по която Газпром продава в Италия и в Гърция, като разликата е между 15 и 40 долара за 1000 куб.м. Тук дори не смятаме разликите със спот цените, които са между 150 – 180 долара през лятото и 50-80 долара – до сега. Украйна и почти всички страни в ЦИЕ искат в новите договори формулата на цената да отразява новата доминанта на спот търговия на европейския пазар.

Нещата стават още по-неблагоприятни за нашата газова компания ако се отчете обстоятелството, че поради водени арбитражни производства срещу Газпром за свръхвисоки цени на природния газ – приключили с присъда или досъдебно разбирателство – руската газова компания реално получава много по-малко – между 310 и 340 долара за 1000 кубически метра. Такъв е примера на RWE в Словакия, на Ени, на ОМВ и т.н.

Това, че Булгаргаз буквално заспа в своята инертност да търси по-изгодни цени, не само, че не позволя на българския индустриален и битов потребител да получава конкурентни цени, но задържа развитието на българския газов пазар и свива прогнозите за икономическата рентабилност на много проекти в инфраструктурата, проучването и добив.

За никого не е тайна, че силите и логиката на задържането на най-високите цени на природния газ у нас са същите, които задържат проучването и добива на нефт и газ у нас, както и своевременната реализация на диверсификационните проекти.

Пак те препятстват либерализацията и реалната конкуренцията на пазара, но не тази, която ще замени Булгаргаз с друг руски монопол, а реална и многофакторна.

Изглежда отново сработват политически зависимости в газовия истаблишмент, както и „целесъобразността“ да не „гневим“ големия брат в момент, когато стратегически важния за него и за част от българската политическа и бизнес върхушка  проект Южен поток е „на кантара“. Но там ползите отиват с конкретни частни и групови адреси, а по-високите цени се плащат от всички.

Уж стратегически партньори, уж милиарди евро обещани ползи за нашата страната, а до този момент инкасираме само минуси и не получаваме дори равноправно третиране и цени на природния газ. Поправете ме ако греша, но в бизнеса има принципи – ако не можеш да получиш „своето“ на равнище от десетки или стотици милиони, няма начин ...

Свързани новини: