Пет неща, които трябва да знаете за АСЕАН. Не всички са хубави

Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) стана хитът на годината за някои инвеститори в ценни книжа и множество компании на фона на забавянето на китайската икономика, търсенето на алтернативи от японски компании заради политическите търкания с най-големия японски съсед, както и заради редица други фактори.

Ако АСЕАН беше държава, то общият брутен вътрешен продукт (БВП) на 10-те й страни членки (от Мианма на западния край до Филипините на Изток) щеше да я определи като седмата по големина световна икономика, изпреварваща Калифорния. С общ БВП от 2,4 трилиона долара икономиките, членуващи в организацията, заедно са с 25 % по-големи от Индия през 2013 година.

Зараждащата се средна класа, бързата урбанизация и по-силната вътрешнорегионална търговия, стимулирани от икономическата общност на АСЕАН, която трябва да бъде създадена идната година, според мнозина са знак, че е дошло времето на АСЕАН.

Според нов доклад, публикуван по-рано този месец от консултантската компания McKinsey, не всички тенденции в организацията обаче са възходящи. Някои от най-често посочваните основни показатели са стабилни, но има и сериозни предизвикателства, които би трябвало да поохладят оценките на инвеститори и политици за перспективите на АСЕАН.

Ето пет неща, които трябва да знаете за АСЕАН от доклада на McKinsey.

1. Икономическият растеж на АСЕАН е забележително стабилен

От 2000 година до миналата година McKinsey класира АСЕАН сред най-стабилните икономически обединения от гледна точка на колебанията в циклите на растеж и спад на БВП. До голяма степен това се дължи на възникващия “демографски дивидент”.

Това е така въпреки временни шокове като очертаващата се валутна мини-криза в Индонезия (най-голямата икономика в АСЕАН с население 250 милиона души) и в Индия. Не е изненадващо, че Русия е на първо място по неустойчивост, а пък АСЕАН е фар на надеждност, устойчив растеж на две степени под оценката на Канада. Брутният държавен дълг е под 50 % от БВП, много под нивата на редица силно развити страни.

2. Производителността обаче е тревожно ниска

Въпреки че производителността се увеличава през последните десетилетия, голяма част от напредъка се дължи на мащабния преход от земеделие към по-ефективни сектори, а не на подобряване на производителността в икономическите сектори, отбелязва McKinsey.

Макар увеличаването на цената на труда в Китай да дава на АСЕАН възможност да привлече по-голям дял от световното производство (особено от международни концерни, които търсят възможности да понижат разходите си или просто са обезсърчени от предизвикателствата пред бизнеса в Китай), позицията на организацията се подкопава от слабата индивидуална производителност.

През 2012 година средното дневно възнаграждение на работник във Виетнам е било 6,70 долара спрямо 27,50 долара за работник в Китай. Средната производителност в заводския сектор на Виетнам (който започва да се възприема като “гореща точка” за електрониката) обаче е едва 7 % от стойността на показателя в Китай.

Накратко, повечето страни от АСЕАН ще трябва да направят “резки подобрения” в производителността на труда, за да поддържат историческите темпове на растеж, посочва McKinsey.

3. Вътрешнорегионалната търговия в АСЕАН е много по-слаба, отколкото би могло да се приеме

Около 25 % от износа на стоки на държавите от региона са насочен към други страни от АСЕАН. Този дял остава приблизително постоянен от 2003 година. Въпреки всички призиви за по-силна вътрешнорегионална търговия (митата в АСЕАН определено не са премахнати от 2010 година) @@@ от вътрешнорегионалната търговия идват под 50 % от общия обем на търговията в икономическото обединение.

Страните членки на АСЕАН понякога ще се конкурират една с друга за пазарни възможности. Все още има и предостатъчно немитническите ограничения: разходите за внос и износ в АСЕАН са с 24 % над разходите за експорт и импорт от страните от общността към Китай. Регионалните ...

Свързани новини: