Според досегашната теория, творецът с много проблеми се е застрелял в житно поле край Париж през 1890 г, но

след шокиращото твърдение, може да се наложи случаят да бъде преразгледан.

Доктор Винсент ди Майо, експерт по огнестрелни рани, преоцени жизнено важно доказателство от стрелбата на Ван Гог и смята, че художникът не е могъл да се застреля сам в гърдите.

Д-р Ди Майо, ключов свидетел по делото на Джордж Цимерман, човекът обвинен в стрелбата по американския тийнейджър Трейвън Мартин, използвал доказателства и свидетелски показания от онова време, за да стигне до заключението си.

„Венити Феър“ съобщава, че Ди Майо е споделил, че според него

фаталната рана на Ван Гог не изглежда така, както би трябвало, ако става въпрос за самонараняване.

Според сина на лекаря на художника, Пол Гаше младши, около огнестрелната рана на твореца е имало „кафяв и лилав ореол“. Преди историците смятали, че лилавият ореол е причинен от близостта на пистолета до гърдите на Ван Гог, а кафявият – от изгарянията от барута.

Говорейки за лилавия ореол д-р Ди Майо казва: „В действителност това е подкожно кървене от кръвоносни съдове, разкъсани от куршума и обикновено се наблюдава при хора, които живеят още известно време след прострелването. Присъствието или отсъствието на този ореол не означава нищо“.

Специалистът добавя, че кафявият ореол е просто „амбразивен пръстен, който се вижда при всички входни рани. Той просто показва входното място на куршума“.

Д-р Ди Майо също така

задава въпроса как така Ван Гог е успял да се застреля в лявата част на гърдите си с револвера, който се твърди, че е използван.

„Би било изключително трудно да се застреля сам в тази част на гърдите с лявата ръка. Най-лесният начин би включвал поставянето на нечии пръсти около задната част на дръжката на оръжието и да се използва показалецът, за да стреля оръжието“, казва специалистът.

„Още по-абсурдно би било да се твърди, че художникът е използвал дясната си ръка. Това би означавало дясната му ръка да мине през гърдите, но отново трябва чужда ръка, за да се натисне спусъка с показалеца и оръжието да произведе изстрел“, обяснява Ди Майо.

Експертът добавя, че ако се е застрелял сам от толкова близко разстояние, както твърдят свидетелските показания от онова време,

той би трябвало да има следи от обгаряне по ръката си.

Финалното заключение на д-р Ди Майо казва: „Моето мнение е, че всички медицински доказателства, сочат, че раната на Винсент ван Гог не може да е направена от самонараняване. С други думи, той не се е застрелял сам“.

Остава мистерия кой, ако не самият художник, е стрелял. 29 мъчителни часа творецът е агонизирал преди да умре. Това се случва само няколко дни, след като е поръчал още бои, което предполага, че е имал намерение да оправи живота си.

Смята се, че полицията за кратко е разследвала случая, но няма останали данни от това, което може би са открили.

Слухове в село Овер сюр Оаз, където Ван Гог е живял и починал, от времето на смъртта му, твърдят, че той е бил убит от „млади момчета“. Някои казват, че е бил застрелян случайно от група младежи и е избрал да прикрие тяхната самоличност, казвайки, че е опитал да се самоубие.