Достоверността на метеорологичната прогноза зависи от нейния срок за издаване – колкото по-напред във времето отиваме, толкова по-неточна е тя. Това е причината да не можем да се доверяваме напълно на думите на синоптиците какво време ни очаква през даден сезон например или за година напред. Вероятността тя да бъде вярна е около 60 на сто.

Затова не бива да обръщаме внимание на тиражираните новини – например, че ни чака най-студената зима от 100 години насам. Това съветва проф. Христомир Брънзов – новият директор на Института по метеорология и хидрология при БАН. Той подчертава, че от голямо значение е и територията, за която се изготвя прогнозата. Например за синоптиците е по-лесно да определят какво ще бъде времето в региона на Североизточна България, отколкото да кажат в колко часа ще завали сняг в Шумен.

Преди дни Институтът отбеляза своя 120-и рожден ден. Той е правоприемник на Българската метеорологична служба и е оторизиран да представя страната в Световната метеорологична организация. Гости на празника бяха министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова и министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, които отбелязаха голямото значение на прогнозите за времето за работата на ръководените от тях ведомства.

В момента учените от Института работят по система за много точни свръхкраткосрочни прогнози.

При тях се определят големината и характеристиките на облаците и се предсказват движението и развитието им. По този начин учените могат да известят местните власти при очаквани силни валежи, които могат да доведат до наводнения. Понякога дори предизвестие от един час може да бъде много важно за населението. Свръхкраткосрочните прогнози могат да се използват и за почистване на пътищата след зимните снеговалежи – въз основа на прогнозата снегопочистващите машини ще бъдат разполагани предварително и ще започват работа своевременно.

Учените имат и проект с колегите си от Института по математика и информатика. Те разработват система за прогнозиране на развитието на горските пожари, която да помага при потушаването на огъня.

„Все още не знаем какъв ще бъде бюджетът на БАН, но информацията досега ме притеснява сериозно – споделя директорът на НИМХ. – При нас наблюдателите получават по 250 – 260 лв., а ръководителите на станции – по 360 – 370 лв. Ако има увеличение на минималната работна заплата, като бюджетно предприятие, ще получим средства само за минималните заплати. При нас това означава, че пет категории служители ще влязат в една рамка – от чистачката до ръководител на метеорологична станция ще вземат минимална заплата от 380 лв. При това положение не знам как бих могъл да мотивирам кадрите да работят качествено“, признава проф. Брънзов. Той допълва, че средната работна заплата в Института е около 600 лв.

Акад. Стефан Воденичаров, председател на БАН: 

Системите за анализ и прогноза на природни бедствия могат да работят качествено само със съвременна апаратура.

Необходимо е обществото да осъзнае ползата от инвестициите в такава техника.

Според изследване на ООН възвращаемостта на всеки долар, вложен в системи за ранни предупреждения за опасни метеорологични явления, е 8 долара. Малко човешки дейности могат да се похвалят с такава печалба.

Цветната карта на прогнозата за времето, която виждаме на телевизионните екрани, е само върхът на айсберга. За нейното създаване е необходим много труд на стотици хора в Института по метеорология и хидрология, където екипите работят 24 часа в денонощието всеки ден от годината.