Шейхове срещу шисти

12/10/14 22:22
(http://e-vestnik.bg/)

Шейхове срещу шисти

Икономиката на петрола се променя. Някои компании ще фалират, но секторът като цяло ще стане по-здрав

Официалният устав на ОПЕК гласи, че целта на групата е “стабилизиране на цените на петрола на международните пазари”. Тя не се справя много добре с тази задача. През юни цената на петрола, тогава близо 115 долара за барел, започна да върви надолу; сега тя е под 70 долара за барел.

Този спад от почти 40% частично се дължи на мудната световна икономика, която консумира по-малко петрол, отколкото пазарите очакваха, и частично на самата ОПЕК, която добиваше повече петрол, отколкото пазарите очакваха. Главните виновници обаче са петролните производители от Северна Дакота и Тексас.

През последните четири години, в момент, когато цената на петрола беше около 110 долара за барел, те започнаха да добиват петрол от шистови образувания, определяни преди за нерентабилни. Манията им да дупчат - те пробиха може би 20 000 нови кладенеца от 2010 година, или над 10 пъти повече, отколкото в Саудитска Арабия - увеличи производството в САЩ с една трета, до близо 9 милиона барела дневно. Това е само с 1 милион барела по-малко от саудитския добив. Конкуренцията между шистите и шейховете изведе света от състояние на недостиг на петрол до излишък.

Впръскване на гориво

По-евтиният петрол трябва да подейства като доза адреналин на глобалния икономически растеж. Едно понижаване на цената с 40 долара пренасочва около 1,3 трилиона долара от производителите към потребителите. Средностатистическият американец, който кара кола и е похарчил 3000 долара за бензин през 2013 година, може да спести тази година 800 долара - сума, равняваща се на повишаване на заплатата му с 2%. Големи вносители като еврозоната, Индия, Япония и Турция печелят от тази ситуация особено много. При условие че тези пари по всяка вероятност ще бъдат похарчени, а не скътани в нечий суверен фонд, глобалният брутен вътрешен продукт (БВП) трябва да нарасне. Падащите цени на петрола ще тласнат и без това ниската инфлация още по-надолу и така може да насърчат централните банки да водят по-смекчена парична политика. Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ ще забави вдигането на лихвените проценти; Европейската централна банка (ЕЦБ) ще действа по-смело за предотвратяване на дефлацията, като купува държавни облигации.

Ще има, разбира се, и губещи. Страните производители, чийто бюджет зависи от високите цени, са в особено затруднено положение. Рублата се срина тази седмица, с очертаващо се по-нататъшното смрачаване на перспективите пред Русия. Нигерия бе принудена да повиши лихвите и да девалвира националната си валута - найрата. Венецуела изглежда все по-близо до изпадането си в неплатежоспособност. Призракът на дефолтите и скоростта и мащабът на спада на цената изнерви финансовите пазари. Икономическите последици от по-евтиния петрол като цяло обаче очевидно са положителни.

Колко точно позитивни ще зависи от това колко дълго ще останат цените ниски. ОПЕК и производителите на шистов петрол продължават да спорят по този въпрос. Няколко членки на картела искат той да свие добива си с надеждата цените отново да поемат нагоре. Саудитска Арабия обаче изглежда обезпокоена, имайки предвид опита от 70-те години на миналия век, когато силният скок на цените стимулира огромни инвестиции в нови полета, което пък доведе до пренасищане на пазара за едно десетилетие. Вместо това саудитците изглежда се опитват да прокарат друга тактика: да оставят цените да се понижават и да извадят от пазара онези ...

Прочети цялата новина http://e-vestnik.bg/21864/sheyhove-sreshtu-shisti/

Публикувана на 12/10/14 22:22 http://e-vestnik.bg/21864/sheyhove-sreshtu-shisti/