„Заради свободата на България, трябва да тачим паметта на героите, да помним как рамо до рамо са спирали врага. Как по-късно строителите на държавата ни са я градили с общата мисъл, че България трябва да е дом за всички нас”, отбеляза Цецка Цачева в словото си на паметната церемония на пл. „Възраждане”. „Затова и днес отново ще повторя – нужно ни е обединение в пътя към съзидание на настоящето. Нужна ни е мъдрост и отговорност за градежа на бъдещето. Длъжни сме да го направим – заради нас самите, заради  децата ни, за да я има вечно свободна България!”, допълни тя.

 

Председателят на парламента посочи, че днес никой не може да си представи свободна България без Плевен и Плевенската епопея, която е преломен момент в Руско-турската война, предопределящ не само изхода й, но и съвременната история на България. Цецка Цачева припомни думите на големия български публицист и писател Симеон Радев за това, че „Свободата е трайна, не когато тя слиза до народите, а когато народите се издигат до нея….. ”.

 

„Нашият народ се издигна до свободата си с цената и на пролятата кръв по хълмовете около Плевен, където оставиха костите си воини от руската империя, румънци, сърби и други. Те останаха завинаги по тези земи, но сбъднаха заветната цел на нашите възрожденци – да я има свободна България”, подчерта Цецка Цачева.

 

Председателят на парламента Цецка Цачева бе посрещната с военни почести от представителна част на Плевенския гарнизон. Пред храма-мавзолей „Свети Георги Победоносец” Плевенският митрополит Игнатий отслужи панихида за загиналите. Пред Вечния огън бяха поднесени цветя и венци.

 

Тържеството бе почетено от представители на дипломатически мисии, депутати, много граждани. По-късно те присъстваха на историческа възстановка „Връщане сабята на Осман паша” къщата-музей „Цар Освободител Александър Втори”.

 

 

 

Слово на председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева пред гражданите на Плевен по повод 137 години от Освобождението на града

 

10 декември 2014 г., Плевен

 

 

 

Уважаеми господин кмет на Община Плевен,

Уважаеми народни представители,

Уважаема госпожо областен управител,

Уважаеми господин председател на Общинския съвет,

Уважаеми заместник-областни управители,

Уважаеми общински съветници,

Уважаеми офицери, сержанти и войници,

Ваше Високопреосвещенство,

Ваши Превъзходителства,

Скъпи съграждани,

Приятели,

 

Винаги се вълнувам, когато присъствам на подобни годишнини в различни кътчета на нашата страна. Тук обаче – в Плевен, сърцето бие най-силно. Защото съм в моя град, сред моите съграждани!

 

От всички българи плевенчани се вълнуваме най-силно, когато сме на този площад, пред този величествен мавзолей. Усещане за особена атмосфера ни завладява, когато пристъпваме покрай нашите исторически светини, с които сме закърмени. Вече поколения си спомняме образите от панорамата „Плевенска епопея“, запечатани в най-светлите спомени на всеки един от нас.

 

И днес аз за пореден път се вълнувам. Вълнувам се за това, че пак сме тук. За това, че всички ние – признателни плевенчани, отново заедно ще почетем паметта на героите и за това, че заедно тачим и почитаме своето забележително и славно минало.

 

 

 

Скъпи приятели,

 

Днес никой не може да си представи свободна България без Плевен и Плевенската епопея. Всички знаем, че в историята на почти всяка война има критичен момент, който предопределя нейния изход. За Освободителната война такъв преломен момент са събитията от Плевенската епопея.

 

Тук, на тези земи, по които ние, плевенчани, стъпваме днес, са се случили онези преломни събития, които предопределят не само изхода на войната, но и съвременната история на  България. Подвигът на падналите знайни и незнайни герои проправя пътя на страната ни към жадувана в продължение на столетия свобода.

 

Днес, 137 години по-късно, отново сме тук. За да съпреживеем отново, да „съживим”онези съдбоносни дни. Да ги усетим в душите си! Защото ние сме тези, които носим в разума си паметта за тези велики дни.

 

Тук е моментът да си припомним думите на големия български публицист и писател Симеон Радев за това, че «Свободата е трайна, не когато тя слиза до народите, а когато народите се издигат до нея….. »

 

Нашият народ се издигна до свободата си с цената и на пролятата кръв по хълмовете около Плевен, където оставиха костите си воини от руската империя, румънци, сърби и други. Те останаха завинаги по тези земи, но сбъднаха заветната цел на нашите възрожденци – да я има свободна България.

 

Заради нея, заради свободата на България, трябва да тачим паметта на героите. Да помним как рамо до рамо са спирали врага. Как по-късно строителите на държавата ни са я градили с общата мисъл, че България трябва да е дом за всички нас. Да си спомним не времена на разделение, а времена на единение. Защото те ни позволили да изградим нашата държава.

 

Затова и днес отново ще повторя – нужно ни е обединение в пътя към съзидание на настоящето. Нужна ни е мъдрост и отговорност за градежа на бъдещето!

 

Длъжни сме да го направим – заради нас самите, заради децата ни. За да я има вечно свободна България!

 

Вечна слава на героите, дали живота си за свободата на Отечеството...

 

Поклон!