Управленската програма на Борисов 2.0 – ще се случи ли нещо различно този път?

01/27/15 05:04
(http://www.klassa.bg/)

Управленската програма на Борисов 2.0 – ще се случи ли нещо различно този път?

България за първи път има управленска програма. Поне такава, която що-годе отговаря на общоприетите изисквания за програмен документ на държава от западния свят или от Европейския съюз. В действителност всички редовни правителства в последното десетилетие имаха някакъв основен управленски документ, но поради различни причини програмата или се оказваше безполезна, или следването й не изглеждаше особено вероятно.

Така например през 2005 кабинетът "Станишев" постави приоритет влизането на страната в ЕС и цялостната европейска интеграция във всички сфери, икономическия растеж и... съдебната реформа. Първите два приоритета се случиха предимно противно на управленската активност на правителството, а третият отиде по дяволите покрай намирането на баланс между властта на отделните партии, представени в управлението.

Първият кабинет "Борисов" в началото твърдеше, че предизборните му обещания са програмният му документ, докато натискът от тогавашната "Синя коалиция" не се оказа твърде тежък и премиерът склони да излезе с четиригодишна управленска програма. Тогава Борисов недвусмислено показа отношението си към стратегическите документи, като предпочете да не присъства на представянето на собствената си програма, за да отиде на реновирана спортна площадка в столичния квартал "Люлин". Вместо това вицепремиерът Дянков представи документа, който акцентираше преди всичко друго стриктната финансова дисциплина и цялостните реформи в основните обществени системи – администрация, образование, здравеопазване и други. Докато финансовият приоритет беше изпълнен от самия него, амбициозните реформи забуксуваха, когато в ГЕРБ проличаха различни фактори, непозволяващи изпълнението им – например оказа се, че в партията няма кой да реформира здравеопазването, а образователната реформа на Сергей Игнатов очевидно беше спряна от фактори в парламентарната група на управляващите.

Орешарски, явно осъзнавайки тежкото си положение, достигна до куриозната ситуация да трябва винаги да минава през задните входове на сградите, които посещава, и излезе с по-стегнатата идея за "Разширен план Орешарски" (sic). Въпреки че почти сигурно от тримата последни редовни премиери Орешарски имаше най-добре развито усещане за стратегически концепции, ситуацията, в която се намираше, не му позволи да напише същински стратегически документ, а го остави да публикува общи приказки под формата на план. Както пише фелдмаршал граф Хелмут фон Молтке,

"никой план не оцелява след първия изстрелян куршум"

А в случая на Орешарски бомбардировката, породена от скандалното назначение на Пеевски, предхождаше самата мисъл за плана, което доведе и до нулевата му стойност.

Големият въпрос – различава ли се програмата на Борисов 2.0 от предишните три

Отговорът е – по-скоро да. Този път програмата отговаря на базовите изисквания да бъде полезна:

- Изглежда изпълнима;

- Съдържа конкретика;

- Създава възможност за водене на отчет по нея.

Последното е и силният коз в ръцете на българската общественост – може да държи правителството отчетно и отговорно за изпълнението или неизпълнението на документа.

От функционална гледна точка програмата е разделена по сектори, а конкретиката идва от йерархията на базовиприоритети, които биват разбити на конкретни цели, чието постигане е описано в мерките, очакващи изпълнение. Това е и общоприетата структура на правителствените програмни документи в западния свят. Коректно е да отбележа, че от управляващите партии единствено "България на гражданите" на Меглена Кунева използваше такава структура още в предизборните си документи през 2013 г.

Допълнително цялостният дух на програмата изглежда реформаторски и съответстващ на съвременното разбиране за дясно реформистко управление в Европа. Разбира се, точно както и при предишните три програмни документи, големият въпрос продължава да бъде – може ли правителството наистина да следва програмата си?

За да отговорим и ние, обществеността, на добрите общоприети европейски практики, а именно за да изискваме отчетност, представям по-важните акценти от документа, подредени по относителната им важност. Допълнително на местата, където на програмата липсва достатъчна емпирична конкретика, предлагам измерими показатели, които могат да се проследят във времето.

Икономика и предприемачество

Бизнес климат

В икономическата си част програмата се базира на напълно точното разбиране, че като оставим настрана макроикономическия климат, основната спирачка пред българския бизнес е необяснимата административна тежест и корупцията, която я следва. Страната има негативен тренд в международното изследване за лекотата на правене на бизнес Doing Business Report, където въпреки това запазва средна за Европа позиция около 40-ото място от близо 190 изследвани икономики. Все пак Doing Business поставя силен акцент върху правната рамка на икономиката, без да взима предвид всички нюанси на корупционните практики, така че реалното положение на България не е толкова стабилно, колкото докладът показва.

Допълнително в някои отношения, като например законовите изисквания за стартиране на бизнес, страната е добре позиционирана между конкурентоспособни икономики като тези на САЩ и Израел. За сметка на това, когато бизнесът трябва да си построи сграда или да си прокара ток, среща значително по-висок административен отпор и страната се класира на далечното 101-во място в компанията на Конго или Замбия.

В това отношение управленската програма обещава сравнително ясни и конкретни мерки – изискване за по-бърза работа на администрацията при регистрация на бизнес, отпадане на част от административната тежест при строителство и обновяване на сгради, по-бърза регистрация по ДДС и други. Допълнително Реформаторският блок предлага прагът за регистрация по ДДС да бъде вдигнат до 200 хил. лв. и достигане на същата сума при задължението ЕТ-тата да бъдат одитирани. Накратко - всички мерки тук са в правилната посока и между другото имат двоен позитивен ефект – от една страна, спестяват малко пари и много главоболия на дребния бизнес, а от друга, му позволяват да предложи услугите си на по-конкурентни цени.

Идеята за създаване на финансов омбудсман, който да регулира отношенията между банките и техните клиенти, също може да бъде положителна стъпка както за физическите лица, потребяващи банкови услуги, така и за дребния бизнес, който има откровени проблеми с банкирането. Ако подобна институция съумее да работи толкова убедително, колкото работи и общият омбудсман, това също ще върне част от доверието на и във малкия бизнес.

Обобщено, по отношение на бизнес климата се очаква икономическото министерство да има ясна стратегия за облекчаването му и да работи по нея. Не виждам причини, поради които бързи и ефективни мерки в това направление да не могат да дадат сериозни резултати още в първите две години на приемането им. Вероятно с промени в около десетина закона ще бъде свършена голяма част от работата по това направление, така че за това дали има директен резултат ще можем да се ориентираме по следните начини:

- Да видим конкретните промени в законите, които да облекчат бизнеса;

- Страната да спре негативния си тренд в Doing Business още от следващия доклад (излизащ през 2015 под тага Doing Business 2016) и да започне покачване впоследствие – това може много лесно да се случи, ако страната подобри представянето си в тези показатели, в които в момента е най-изостанала;

- Да видим дали ще се създаде и как ще бъде регулиран финансовият омбудсман;

- Да се приемат промените за регистрация по Закона за ДДС и да се анализират резултатите;

- Да се обсъждат публично резултатите от обещания анализ върху влиянието на бъдещи законови промени върху малкия и средния бизнес;

- Да видим колко повече и колко по-лесно ще може бизнесът да комуникира чрез интернет с държавата.

Растеж чрез иновации (или както Бундесрепубликите крещят от десетилетие: Wachstum durch Innovation!)

Прави впечатление, че в предишни документи, излизащи от ГЕРБ, или поне от начина, по който те бяха имплементирани, икономическият растеж се виждаше през призмата на еврофондовете. За първи път европейските пари се разглеждат като един от пътищата, но създаването на среда за иновации се възприема като правдоподобен път на икономически растеж. В това отношение програмата обещава както някои конкретни неща (финансиране чрез технологични паркове, активна развойна дейност по приетото от Европейския парламент съвместно предприятие "Горивни клетки", държавна активност в областта на клъстерите), така и някои по-общи постановки като това държавата да помага на високотехнологичния бизнес и да пише общи пазарни анализи и насоки.

Малко по-екзотично е предложението известните в момента като "Учебно-тренировъчни предприятия", които практически представляват лошо преподавани учебни часове по бизнес, да могат в действителност да извършват стопанска дейност. Не ми е известно някъде в Европа такава практика да е приложена, но ако подобна законова възможност бъде добре регламентирана и приета, тази идея ще реши едновременно два-три проблема – ще създаде възможност ученици да работят за себе си без особена административна трудност, ще подобри иначе слабото образование по предприемачество и ще направи вероятно децата да излизат от гимназията с възможността да бъдат самонаети. Пак казвам, че не ми е известно някъде в Европа подобна програма да работи успешно, но ако това се случи, би могло да се разглежда като уникална социална иновация.

Как да проверим дали тази част от програмата се изпълнява:

- Да видим дали има повече случаи на високотехнологични предприятия, които успяват не въпреки, а с помощта на държавата;

- Също дали "зелената икономика" функционира с помощта или въпреки държавата;

- Функциониращите клъстери би трябвало също да дадат сравнително ясна индикация какво се случва – пример за клъстер със стратегическо значение за страната и такъв, който по дефиниция е с държавно участие, е новоучреденият клъстер за иновации в сферата на сигурността.

Ясен икономически приоритет – туризмът

Малко изненадващо, поне за мен, икономическата програма на правителството сравнително недвусмислено казва: ако имаме един икономически приоритет, това е туризмът. Без да твърдя, че разбирам този сектор, бих могъл да предположа политикономическата логика на подобно твърдение. От зората на икономическото мислене идеята за сравнителното предимство стои в базата за разбирането на международната търговия, а по-късно през концепцията за конкурентното предимство и моделът на Хекшер-Олин, българските политически стратези биха могли да стигнат до извода, че туризмът е свещеният граал на икономическото развитие на страната. Накратко, логиката би следвало да е следната – имаме ясни предимства за развитието на сектора като природа, забележителности, ноу-хау, член сме на ЕС; ако компенсираме там, където има недостатъци – маркетинг, реклама, инфраструктура - секторът ще се окаже способен да създаде значителен икономически растеж. Логиката сама по себе си вероятно е коректна, но туристическият бранш, както е добре известно, е особено волатилен, т.е. нестабилен.

Например Путин решава да окупира части от съседна страна, Европейският съюз налага санкции и туристическият поток изведнъж пресъхва. Затова оставам резервиран към идеята, че специализацията на българската икономика трябва да бъде в туризма. Все пак най-положителното от този акцент в програмата е, че е много лесно да се проследи доколко е изпълнен:

- Да се наблюдава как се развива секторът и дали държавните инвестиции са били ефикасни;

- Въпреки че не виждам експлицитно да е заложено в програмата, задължително трябва да се имплементира системата за туристическа информация, за да може по този начин, първо, да спре практиката да се спестяват пари от данъци и, второ, страната ни да не бъде поставена пак в ситуацията след терористичен акт (да не дава Аллах, Бог, "Началника") да се търси по хвърчащи листчета кой къде е бил отседнал. Докъде е стигнала работата по въвеждането на системата може да се провери още след няколко месеца.

Икономика и предприемачество – обобщение

Икономическата част от програмата изглежда като цяло добре. Както при предишните програми и този път въпросът е дали ще има воля и умения тя да бъде следвана. Най-важно е да се види какви мерки ще бъдат предложени за намаляване на административната тежест върху бизнеса, а подпомагането на туристическия сектор би трябвало да е на втори план. Определено е необходима повече конкретика по отношение на борбата с корупцията и рекета върху дребния бизнес. Промените по ЗДДС и одита на ЕТ-тата могат лесно и бързо да бъдат направени и да дадат резултати. Все пак да се има предвид, че нерегистрирани по ЗДДС фирми могат да се използват за параван на друга дейност и по този начин ефективно да намалят приходите от данъка. Би следвало по-голямата свобода за регистрация да върви ръка за ръка с добър контрол срещу подобни практики. Високите технологии могат да живеят въпреки, извън или с помощта на държавата. Въпросът е дали държавата може да живее въпреки, без или със тях.

Петър Щурм Константинов

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/248505_%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2+2.0+%E2%80%93+%D1%89%D0%B

Публикувана на 01/27/15 05:04 http://www.klassa.bg/News/Read/article/248505_%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2+2.0+%E2%80%93+%D1%89%D0%B