Българското неподчинение в Украйна

/КРОСС/ Има мигове, в които човек наистина изпитва гордост от своите сънародници... Това е великолепно чувство. То направо газира кръвта и те кара да се носиш на няколко стъпки над земята, изпълнен с оптимизъм, че потъпканата фраза "български дух" може би наистина има смисъл, може би е оцеляла в мътното геополитическо блато и има как да засияе с пълния си блясък. Този български дух е опиянаващ, когато се прояви, особено когато вече не си очаквал да го видиш. Тази гордост е нещо величествено. Гордостта от това, че делиш една кръв с хора, на които се възхищаваш. Не говоря за грантовите измекяри у нас и техните инженерни опити да внушат на българите външни, чужди нечистоплътни тези. Не говоря за мракобесно десните и техните вечни опити да изкривят гръбнака си по неприличен начин пред новия голям брат. Не говоря дори и за левицата, която срамежливо мълчи и не иска на висок глас да каже това, което избирателите й отдавна говорят и го говорят все по шумно. Горд съм със своите сънародници от Украйна - бесарабските българи. Горд съм с тези чисти и светли хора, които масово започнаха да отказват да участват във войната на хунтата и да прогонват тези, които идват с мобилизационни заповеди в техните населени места. Запомнете тези имена - Кюлевча, Дмитровка - това са две от селата, където нашите сънародници се вдигнаха на граждански протест и излязоха по улиците с викове "Ние сме за мир"

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/ykraiina-sunarodnitzi-bulgari-1450317.html

Свързани новини: