Фронтовите държави на НАТО и Русия

01/30/15 05:48
(http://www.klassa.bg/)

Фронтовите държави на НАТО и Русия

Ню Йорк, 27 януари 2015 г., институтът „Брукингс”. На среща с политици и журналисти говори посланик г-жа Виктория Нюланд, която е и помощник държавен секретар на САЩ, т.е. нещо като заместник външен министър. Госпожа Нюланд не е случайна фигура в областта на американската външна политика - отговаря за Европа и Евразия (последното понятие не е ясно какво точно значи, но нейсе).

Какво впрочем каза посланик Виктория Нюланд, заместник външен министър на САЩ? Каза различни неща, между които „Ние трябва възможно най-бързо да създадем командни и контролни центрове във всичките 6 страни по фронтовата линия”. И още - „Обаче някои членки (на НАТО) вече са готови да се изплъзнат”. Понеже шестте фронтови държави от НАТО не са споменати поименно, се налага да разгърнем картата. Тъй като очевидно се визира фронтът с Русия, нека видим кои натовски държави

имат общи граници с Империята

Като караме отгоре надолу (т.е. от север на юг) изброяваме Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, България и Турция. При това Литва и Полша граничат с Русия чрез областта Калининград (или Кьонингсберг постарому), а Румъния, България и Турция имат морска граница с Русия чрез Черно море.

Проблемът обаче е, че така изброени, дори без Словакия и Унгария, фронтовите държави излизат 7, а не 6! Така че трябва от първата седморка да извадим една от държавите членки. Например такава, която не само е готова да се изплъзне (според цитираното по-горе остроумно изказване на госпожа посланичката), но и вече някак се е изплъзнала. И тук се сещам за Турция. При последните мироналагащи военни операции на САЩ и НАТО в Близкия изток Турция отказа пълна логистична подкрепа примерно чрез американската военновъздушната база до гр. Инджирлик. Така че ако не е сбъркал при броенето, Държавният департамент на САЩ вероятно причислява към фронтовите държави само трите балтийски републики, Полша, Румъния и България.

България впрочем

става все по-ключова в геополитическо отношение

Защото на територията на юг от нас Република Гърция тепърва се връща в реалността след всенародната радост от очакваната победа на СИРИЗА на парламентарните избори. Тази реалност обаче не предполага какъвто и да е гръцки ентусиазъм от предстоящия сблъсък на НАТО с Русия – ако и когато подобна престъпна глупост все пак се реализира. Първо, защото в гражданската война в Украйна добри няма - в гражданските войни поначало добри няма, но това е друга тема. Както няма добри в гражданската война в Сирия, където за малко Западът щеше да направи поредната си фундаментална грешка, като се намеси в полза на една от страните, а именно – на по-лошата. Както се намеси в Либия, където държава вече няма, а местните се колят взаимно с безпримерен ентусиазъм, който напомня безумието на Тридесетгодишната война (1818 - 1648). Тази война е най-пагубният военен конфликт в Европа и в света до двете световни касапници през миналия век. И е прекрасен пример за това какво не трябва да се прави. Или пък трябва, ако обаче целта е да се прекрати съществуването на човешкия род.

Второ, защото от конфликт НАТО-Русия

никой в Европа няма никаква полза

Повтарям: никаква. И именно в Европа. За другаде не съм сигурен и смятам да оставя другиму съответната конспиративна теория. Ако е само конспиративна, разбира се. Европа има други проблеми, които тепърва ще кулминират преди (ако изобщо) да се тръгне към решаването им. Победата на гръцката партия СИРИЗА на харизматичния лидер Алексис Ципрас (40-годишен) е само част от вълната, заливаща континента ни. Тази вълна включва Националния фронт на Марин льо Пен (46-годишна) във Франция, на партия „Подемос” в Испания, начело с не по-малко харизматичния Пабло Иглесиас (35-годишен), на британската Партия на независимостта на Найджъл Фарадж (50-годишен). Не по-малко интересни политически процеси текат и в останалите държави - членки на Европейския съюз, и по-общо в Европа.

Две ключови държави определят политиката на Европа и до голяма степен на света през последните 150 години след залеза на Наполеонова Франция. Това са Германия и Русия. Двете държави си сътрудничат (през 19-и век) и съперничат (през 20-и век). И не просто си съперничат, но и жестоко воюват една срещу друга. Междувременно обаче от 1933 до 1941 г. двете държави са в най-близко сътрудничество

в икономическата и военната област

Германски танкисти и летци се обучават в Русия, докато Германия е под военно ембарго, а последните съветски влакове, натоварени със стратегически суровини за Германия, пресичат границата между Германия и Съветския съюз на 22 юни 1941 г., когато войната между двамата доскорошни стратегически партньори кипи с пълна сила.

Болшевишкият преврат през 1917 - 1918 г. в Русия и съответно рухването на Руската империя, както и крахът на Ваймарската република през 1933-та в Германия са събитията, които определят развитието на Европа и света до този момент включително. Днес изглежда, че третото поколение германци след загубата във Втората световна война вече не иска да носи клеймото на дедите си. И това е естествено. Опасността е

махалото да не се люшне в обратна посока

и от една покорена, унижена и комплексирана нация, каквато е германската след 1945 г., да се роди отново тевтонската арогантност и вярата, че този път Германия ще е над всички. Защото няма да е, но много нови бели ще се случат, когато това стане ясно за пореден път.

Движението ПЕГИДА начело с Луи Бахман в Германия е всъщност силно мотивирано, а почти половината германци по един или друг начин го подкрепят. Само преди година изглеждаше невероятно, че десетки хиляди германци ще излязат на мирен (засега) протест срещу чужденците изобщо и против ислямизацията на страната в частност. Вярно, че парламентарните избори в Германия са чак през есента на 2017-а, но именно дотогава движението ПЕГИДА

може да набере неподозирана мощ

Нещата в Русия и около Украйна са още по-опасни. Амбицията на администрацията на президента Барак Обама е някак си да свали Владимир Путин от власт. Само дето не е съвсем ясно как ще стане това. И е добре същата тази администрация да внимава да не се срине тотално доларът (дето сега уверено върви нагоре), защото тогава ще стане страшно. Все пак в САЩ има над 200 милиона единици законно притежавано огнестрелно оръжие и още два пъти по толкова – незаконно. Вярно, че САЩ имат най-мощната армия и така ще бъде още известно време. Но е вярно и това, че Иран не е Ирак. А Русия и Китай пък съвсем не са. Така че армията (и особено самолетоносачите) е полезен инструмент за влияние и власт, но не винаги може да реши проблемите. Или пък може, но има опасност, ако след това има две тухли някъде, то те да не са една върху друга. Затова НАТО и Русия трябва да се опомнят и да спрат безобразието в Украйна. Ако не го сторят, не само Европа, но и цялото северно полукълбо ще се окаже в руини.

Да, Република България е лоялен член на НАТО и НАТО е гарант за сигурността ни. Да, НАТО и Европейският съюз са наш цивилизационен избор. Но аз, като лоялен гражданин на тази република, бих искал да знам малко повече за упоменатия по-горе от г-жа Нюланд фронт и в частност срещу кого е той и кои са шестте фронтови държави? За да бъде фронтът стабилен, е нужно да знаем и разни други неща. Например кой свали боинга? Има четирима заподозрени, време е да научим кой я свърши тази работа. Иначе няма как фронтът да бъде удържан. А трябва, защото някъде там, в пустините на Ирак и Сирия, ни чака и набира мощ истинският противник. Който си е поставил ясна и проста цел – да ни изколи. Все си мисля, че не трябва да му позволим.