Статията на Волен Сидеров, която ядоса депутатите от "Атака"

Скандал в парламента стана причина заседанието да бъде прекратено предсрочно. Конфликтът възникна между депутати от Патриотичния фронт и "Атака" по време на изказване на депутата от ПФ Димитър Байрактаров при дебатите по промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на България. Байрактаров започна да чете статия на Волен Сидеров от 90-те години със заглавие " Да освободим Альоша от наряд ". В статията, публикувана във в. "Демокрация", Сидеров пише, че " там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство, хората не са узнавали" . От статията се вижда, че Сидеров преживява интересен поврат във вижданията си и геополитическите си пристрастия. До напускането на вестник „Демокрация" е отявлен защитник на западната демокрация и САЩ, а Русия е „агресор" и „окупатор".  Материалът завършва с призива: "Ако пък не можем да минем без страж на мира, нека тогава бъде този, който защити демокрацията. Американските момчета ни показаха как става това ". Това предизвика реакция на Десислав Чуколов и негови колеги от "Атака", които тръгнаха към трибуната, а Чуколов дори замери с листове Байрактаров.  Публикуваме цялата статия на Волен Сидеров, сами можете да направите оценка на обрата във вижданията на българския политик: Съветската армия е страж на мира”-тази лъжа се насаждаше в главата на българина от буквара на първолака до вестника на пенсионера. Песни се пееха и стихосбирки се тиражираха в прослава на “легендарната Червена армия” Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионната кула. България го е правила.Гнусотата на голяма демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робството. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство,хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде “Страж на робството до разпадане на империята”. За мен утешително и радостно е, че ще доживея това време. Както е радостно разтурването на Варшавския договор. Слава Богу, никой няма да ме защитава от “враговете на социализма”. Логично и закономерно беше това разтурване.Както логично е логично и закономерно това, че нито един съветски войник не участва във войната срещу Саддам. И как иначе – нали отсреща стрелят със съветски калашници. Не върви да се биеш срещу една армия , която е твоя рожба. За залива не заминаха и български кинтексаджиии, които години наред продаваха оръжие на иракския фюрер, след което се връщаха и купуваха от българския Кореком “Лада” и кожено палто за своята другарка. Срам ме е, че нито един български войник не замина за Кувейт. Срам ме е за тези, които нападнаха Желю Желев, когато стана дума за българското военно присъствие в залива, пък макар и символично. Това са хората, които издигат паметници на своите агресори. За тях Альоша винаги е бил страж на собственото им дебелашко благополучие. Войната в залива потвърди истината, че в края на двайсти век велика сила не е тази държава, която има голяма армия, а тази, която има голяма икономика и висока култура.. За да гарантираш нечия свобода, собствената ти държава трябва да се състои от свободни хора и да е що-годе цивилизована. Тези две качества липсват в съветската империя. Нейната армия беше страж на мира през четиредесет и пета година, когато трябваше да се изолира половин Европа от цивилизацията. Тя беше страж на мира и през 56-а в Унгария, през 69-а в Чехословакия, през 79-та-а в Афганистан, през 91–а в Литва…Не е ли време вече да го освободим вече от този наряд този верен страж…Да изуе най-после мужишките си ботуши и да си гледа работата. Ако пък не можем да минем без страж на мира, нека тогава бъде този, който защити демокрацията. Американските момчета ни показаха как става това. 4 март 1991 г. в. Демокрация ВОЛЕН СИДЕРОВ

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_471348.html

Свързани новини: