03/29/15 20:53
(http://www.klassa.bg/)

Конфликтът в Украйна и българският национален интерес

 Събитията в Украйна отново поляризираха българското обществено мнение – този път по разлома „русофили“ – „ русофоби“. Всяка една от страните, със своите основания, претендира да доказва, че именно нейната позиция е патриотичната, национално отговорната и в интерес на България. Всяка една от страните, разбира се, има своите аргументи. И все пак, в тази извънредно сложна за България ситуация, натоварена с много емоции, които по-скоро пречат отколкото помагат да се избере правилната позиция, къде стоят интересите на България ?
Емоциите на хората с ляво мислене са в подкрепа на Русия. Тези хора, повечето от тях от старата генерация, израснали с лозунгите за братската дружба и великия Съветски съюз, са разбираеми. Емоциите на тези от дясното, поддържащи тезата, че всички неблагополучия за България са идвали и идват от СССР и Русия, са базирани главно върху дълбоко вкорененото разбиране у тези хора, че съвременна Русия на Путин е едва ли не еманация на комунистическия СССР. Тези хора някак си удобно забравят, че в Русия веднага след разпадането на Съветския съюз, започна да се вихри жесток, Дикенсов капитализъм, който създаде и продължава да създава невиждано разслоение сред населението, концентрира огромни богатства в ръцете на шепа олигарси и остави милиони обикновени руснаци на ръба на физическото оцеляване. Путин и неговото обкръжение, независимо от социалната и патриотична риторика на руския президент, безусловно спадат към олигархичния елит, чиито интереси, извън националистическите и популистки лозунги, много рядко съвпадат с интересите на обикновените руски граждани. Да се отъждествява съвременна Русия с „комунистическата опасност“ е проява на неразбиране на процесите, които вървят в съвременна Русия.
Събитията в Украйна и реакцията на Русия в тази връзка поставиха българските политици пред сложни и нееднозначни решения свързани с необходимостта да бъде защитен в тази изключително сложна обстановка българският национален интерес.
Удивително е как преди много десетилетия и в обстановка далеч по-сложна от сегашната, българският цар Борис ІІІ е успял да формулира интереса на България в едно кратко, но изключително прозорливо изречение: „ Винаги с Германия и никога против Русия“.
Пренесена в нашето време, тази сентенция може да бъде тълкувана така:
Винаги с Германия, която мнозина днес отъждествяват с ЕС, като мотор и стълб на стабилност на европейската общност означава, че България е направила своя избор и вече е част от семейството на европейските народи. Да се поставя под съмнение този факт е най-малкото проява на политическо късогледство.
Същото важи и за присъединяването на България към НАТО. Независимо от това, че тук някой може да посочи привидното несъответсвие на фактите, тъй като ведущата сила в НАТО не е Германия, а САЩ , смисълът на посланието (доколкото Германия е един от най-важните фактори за стабилността в Европа и в света) не се променя. България е избрала своя път към колективната сигурност, която й дава членството в НАТО и трябва да следва този път. Излизането ни от НАТО, за което пледират някои наши националисти и популисти, не е опция за България. Ние не можем, в настоящата извънредно сложна обстановка, при наличието на конфликти в непосредствена близост до нашите граници и опасността идваща от един войнстващ ислямски фундаментализъм, да се лишим от закрилата на чл. 5 на Северноатлантическия договор, който предвижда действия на солидарност от страна на всички страни-членки когато една от тях е заплашена от агресия. Към настоящия момент нямаме никакво основание да се съмняваме, че този член от договора ще бъде задействан в случай на нужда. Ситуацията, в която една страна членка на НАТО предприема агресия спрямо друга страна членка е само хипотетична. Дори и да бъде предприета подобна агресия, имаме всички основания да смятаме, че механизмите на пакта ще бъдат задействани за нейното предотвратяване. Примерът, който някои дават с анексирането на Северен Кипър от Турция и създаването на непризнатата от никоя друга страна, освен Турция, Севернокипърска турска република (СКТР) не е съвсем уместен, доколкото Република Кипър никога не е била член на НАТО и макар да е подкрепяна от друга страна член на пакта – Гърция, формално не може да се ползва от закрилата на чл. 5.
Никога против Русия – тук тълкуванията могат да бъдат най-разнообразни, но безспорни са фактите за нашата историческа, културна и религиозна близост с Русия. Да се дават примери в подкрепа на тези твърдения би било обида към интелигентността на читателя – те са общоизвестни. Трябва, обаче, да се подчертаят икономическите интереси на България, които са пряко обвързани с Русия. Енергийната зависимост, огромните руски пазари на които доскоро българските стоки присъстваха масово и всичко останало свързано с неизчерпаемия потенциал на Русия от природни ресурси, са още едно основание българските политици да не забравят за втората част на посланието на Борис ІІІ – никога против Русия.
Тук, разбира се възниква проблемът как би трябвало да постъпи България, когато нейните съюзниците от ЕС и НАТО предприемат реални стъпки срещу Русия, в конкретния случай в дипломатическата и икономическа област (военни действия срещу Русия от страна на НАТО тук няма да разглеждаме поради тяхната, надяваме cе, абсолютна несъстоятелност и невъзможност в епохата на ядреното противопоставяне). Водена от поетите ангажименти при влизането си в НАТО и ЕС, България не може да се отклонява прекалено от общата позиция и следва да подкрепя действия, предприети от членовете на тези два съюза, независимо срещу кого или срещу какво са насочени. Това, обаче не означава, че българската дипломация трябва сляпо да следва решенията на Брюксел, без да държи сметка за българския национален интерес. В действията, предприемани от други европейски страни във връзка с наложените санкции срещу Русия могат ясно да се различат елементи на защита на собствения национален интерес, не винаги съвпадащ с официалните позиции артикулирани в решенията на ръководните органи на ЕС и НАТО.
За бъдещите външнополитически действия на България от голямо значение е как ще се развият оттук нататък събитията в Украйна. Някои от най-известните външнополитически експерти на САЩ са на мнение, че е необходимо в спешен порядък да се доставят въоръжение и бойна техника на украинската армия, за да се спре настъплението на про-руските сепаратисти и да бъдат принудени те, както и самата Русия, да седнат на масата на преговорите. Предприемането на тази стъпка от страна на САЩ, обаче, крие много неизвестни.
Първо, вместо да разклати позициите на Путин в международен и най-вече във вътрешнополитически аспект, доставката на американско оръжие за Украйна може да има точно обратния ефект. Ако с американско оръжие бъдат убити руски войници в Украйна, общественото мнение най-вероятно ще се обедини около позициите на президента Путин и като резултат бездруго високият му рейтинг може да стигне още по-високи равнища. И ако досега общественото мнение в Русия беше, в по-голямата си част, против пряко въвеждане на руски войски в Украйна, доставката на оръжие от САЩ за Киев може решително да накрлони везните в подкрепа на такова въвеждане. Това е ефект, който американската страна със сигурност би искала да избегне.
Второ, доставката на американско оръжие за Киев само по себе си няма да реши проблемите на украинските военни. Украинската армия към настоящия момент е дезорганизирана, с лоши комуникации и координация на бойните действия. При това положение няма никакви гаранции, че доставените от САЩ оръжия ще бъдат използвани ефективно и е напълно възможно част от това въоръжение да попадне в ръцете на сепаратистите. От външнополитическа гледна точка, САЩ и техните съюзници от ЕС и НАТО трябва да са готови да посрещнат една евентуална ескалация на конфликта, предизвикана от руска страна в резултат на оръжейните доставки. Мнението на експертите от НАТО обаче е, че такъв резервен план за действие в случай на ескалация на конфликта в Украйна няма.
Трето, оттеглянето на подкрепата на САЩ и НАТО под формата на отказ от пряко участие в един ескалирал конфликт, след като вече са доставили въоръжение за Киев, може да нанесе много повече вреда на международния авторитет на съюзниците от НАТО и ЕС отколкото ако не се доставя оръжие въобще. Преди да се извършат доставките, администрацията на президента Обама трябва да бъде сигурна, че това няма да застраши единството на съюзниците на САЩ, които вече понесоха значителни икономически и политически щети от мерките, предприети срещу Москва. Някои страни, членки на ЕС и НАТО вече дадоха да се разбере, че не биха подкрепили разширяването на икономическите санкции срещу Русия, а още по-малко – доставката на въоръжение и бойна техника за Киев. Всяването да разкол между съюзниците от НАТО и ЕС ще бъде за Русия по-голяма победа, дори отколкото предотвратяване влизането на Украйна в ЕС и НАТО.
Развитието на конфликта в Урайна е твърде непредвидимо на настоящия етап и поставя пред украинското правителство и подкрепящите го западни правителства необходимостта от вземането на извънредно тежки и непопулярни решения.
Позицията на България в тази сложна международна обстановка изисква от българското правителство много трезва оценка и адекватни и балансирани външнополитически действия, чрез които България да си осигури достойно място сред съюзниците си от ЕС и НАТО, в унисон с поетите от българската страна съюзнически задължения, като при това не антагонизира излишно Русия, отношенията с която в дългосрочен стратегически план могат да бъдат много важни за българската икономика, вътрешна и външна политика.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване