Поредно йеменско домино, арабско фиаско

Интереси и страх

Решението прикрива разнородни интереси на съответните диктатори, припознати от Запада като законни притежатели на изпълнителната власт. Над вътрешноарабските противоречия обаче надделява страхът от иранска хегемония и разпростирането на шиитска дъга. Именно това допринася за изграждането на сунитския фронт.

От миналата седмица върху средновековните градове на Йемен се сипят умни американски бомби, насочвани от саудитски пилоти. Главният въпрос сега е дали Саудитска Арабия ще се престраши да пресече Рубикон, като изпрати и свои войски под командването на сина на новия крал Салман. Това е малко вероятно и ще се случи единствено при нереалистичната хипотеза за пряка иранска намеса и военен сблъсък в Персийския залив. Също толкова малко вероятно е и постигането на мирно решение – поне при настоящото съотношение на силите. Това вещае продължителна религиозно-племенна война в Йемен - държава, в която дори момчетата са въоръжени с калашници.

Борба за хегемония

Йеменският епизод е и първият посериозен тест за саудитския монарх и неговата свита. Шиитският преврат в Сана представлява пряко предизвикателство за Саудитска Арабия – най- богатата арабска държава, която доскоро задкулисно контролираше бедния си съсед. За Рияд кошмарът би се реализирал с установяването на проирански контрол върху стратегическия проток Баб ел Мандеб, през който минават петролоносачите към Средиземно море. И неслучайно нефтеният пазар реагира на кризата с повишаване на цената.

Ако хутите съумеят да запазят контрола върху по-голямата част на Йемен, това би поставило Саудитска Арабия в сложната ситуация да е заобиколена от вражески сили – шиитските бунтовници в Сана, алауитския режим на Асад и джихадистите на ИДИЛ. Но докато Сирия и Ирак не са традиционна зона на саудитско влияние, Йемен е част от Арабския полуостров и е смятан за заден двор на Рияд. Затова крал Салман ще направи всичко възможно, за да възстанови статуквото в Йемен.

Египет също е заинтересуван от ликвидиране на възникналото напрежение в района на Червено море, което би застрашило сигурността на комуникациите през Суецкия канал. Същевременно йеменското предизвикателство е и шанс за египетския президент Сиси да влезе в традиционната роля на регионална свръхсила, разполагаща с най-силната и боеспособна армия.

Третият кандидат за регионална доминация е Иран. Точно сега обаче, когато е близо до споразумение със Запада за ядрената си програма, той няма интерес да влезе в конфронтация с американците, стоящи твърдо на страната на Рияд.

Пред разпад

Надигането на хутите отново поставя и трънливия въпрос за бъдещето на Йемен. В близкото минало той беше разделен на две държави, като Южен Йемен беше обявен за страна със социалистическа ориентация (в рамките на разделението на труда в бившия съветски блок България беше поела шефство над Аден, чиито кадри усилено овладяваха марксистко-ленинската теория).

Днес на дневен ред отново е отделянето на Юга, макар и без комунистически перспективи. Сепаратистките искания се подхранват и от протестите срещу сътрудничеството на северната столица Сана със САЩ във войната на дроновете, взела голям брой цивилни жертви. Логиката подсказва, че по-нататъшната дестабилизация ще доближи южняците до фактическа, а и юридическа независимост. Засилват се възможностите и за по-сериозно присъствие на регионалния клон на „Ал Кайда“, който набира сили от хаоса. Някои арабски наблюдатели дори не изключват и обявяването на ислямистки емират в Йемен.

Дали Йемен ще се превърне в гробница на враговете си, както заплашва лидерът на хутите Абдулмалик ал Хути? Или ще стане жертва на вътрешните си противоречия? Във всички случаи страната вече е пример за поредния крах на Арабската пролет, която засега може да отчете само един полууспех – Тунис. Само там благоразумието надделя и Западът не се намеси с военна сила.

Стратегия на безсилието

Фундаменталният въпрос е - как се стигна дотук? Защо довчерашни държави със стабилно управление като Йемен, Сирия и Либия днес са на ръба на съществуването? При това става дума за режими, в които насилието имаше институционален формат и чиито управници се придържаха към светското начало като единствена рамка за защита на интересите на различните религии и секти. Само четири години Арабска пролет обаче бяха достатъчни, за да се върнат техните общества в епохата на религиозните войни и верския фанатизъм.

Причините са много. Но има поне един ясен признак, по който може и в бъдеще да се предвижда наближаващата катастрофа.

Само преди броени месеци Йемен бе сочен от Вашингтон като успешен пример за мирно отстраняване на предишния диктатор (Али Абдулла Салех). Но и американската интервенция в Ирак бе провъзгласена за победа на демокрацията - малко преди страната да се разпад не на три воюващи части. Между тези две събития друга арабска държава, превърната в бенефициент на добрите услуги на Запада - Либия, бе обявена за успешен експеримент на смяна на режима.

Критиците на Хилари Клинтън, доскоро държавен секретар на САЩ, отбелязват, че след като се е наложило да се извини заради подкрепата си за иракската авантюра на Буш-син, би следвало да се покае и за свалянето на Кадафи, което до голяма степен е и нейно дело. Впрочем за Либия следва да си посипе главата с пепел преди всичко Никола Саркози, тогава президент на Франция, да не говорим за Дейвид Камерън, действащ премиер на Великобритания. За разпада на Сирия пък целокупно трябва да носят отговорност всичките „приятели на Сирия“, включително и България.

Това са престъпления с исторически параметри, извършени уж в защита на демокрацията, но довели до неизчислими страдания за арабите и до дестабилизиране на близкия до България Близък изток.

Перспективите

Разбира се, Йемен има своя специфика - вътрешнодворцовият преврат, дал власт на сегашния президент в изгнание Хади, бе извършен без пряка военна намеса на американците. Това не беше и необходимо, след като петролните шейхове използваха традиционното си оръжие - подкупи и сплашване. Затова пък изцяло американска трябваше да е заслугата за пречупването на гръбнака на ислямисткия тероризъм, поне така бе обявено от Обама ликвидирането на Бен Ладен. Вижда се до какво доведе този триумфализъм днес, когато джихадистите шестват не само на близко-източната и африканската сцена, но си пробиват път и в Европа.

Какъв е изводът от цялата тази ситуация? Видно е, че не само в Йемен, но и в останалите арабски държави сложната мозайка от племенно-религиозни общности може да бъде обединена единствено от силна централна власт, която се превръща в носител на държавността и светското начало в обществения живот. В течение на десетилетия арабските диктатори - от либиеца Кадафи до йеменеца Али Салех, използваха демократичните институции като параван за своята лична и кланова власт. Но, от друга страна, гарантираха вътрешната сигурност и регионалната стабилност.

Европейските и арабските либерали, съюзени с американските неоконсерватори, успешно заблудиха света, че арабите спешно се нуждаят от демокрация от западен тип. И вместо да изпишат вежди, избодоха очи. Безпомощността на западната политика е достигнала до такива нива, че се етикетира като добродетел. А във Вашингтон й измислиха и име: стратегическо търпение. Явно търпението на Обама ще продължи до пълния разпад на арабския свят. Положителна промяна може да се случи единствено ако бъде преодолян „имперският момент“ в западната политика и логиката на войната бъде заменена с логиката на мира. Което обаче засега е далечна перспектива.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител