Спирането на сделки от главния прокурор бе дружно разкритикувано, но никой не гласува "против"

Нито една партия в Народното събрание (НС) не се обяви против изключително спорните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), връщащи правото на прокуратурата да може да замразява за 48 часа сделки между частни лица, както и да атакува сделки по средата на висящи дела, които са в ущърб на държавата или на общините Предложенията, внесени от шефа на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов, Четин Казак (ДПС) и от лидерите на БДЦ Красимира Ковачка и Стефан Кенов, бяха приети на първо четене в сряда от депутатите в правната комисия с гласовете на четирите формации. "Върви се към концентрация на власт в определени прокурори. В случая главния прокурор", предупреди адвокат Емилия Недев от името на адвокатския съвет. Реформаторския блок (РБ) заявиха, че това правомощие трябва да бъде дадено на финансовия министър, който и сега по закон трябва да защитава интересите на държавата и общините, а не на прокуратурата. Въпреки че законопроектът отнесе сериозни критики, както от опозицията (БСП, "Атака"), така и от някои от управляващите (РБ, АБВ), при гласуванията на двата текста не беше регистриран нито един глас "против". Въздържалите се и по двете промени пък бяха само Явор Нотев от "Атака", Лъчезар Никифоров от АБВ и Петър Славов от РБ. Доста странно поведение демонстрираха Филип Попов (БСП) и Димитър Делчев (РБ). Първият се въздържа да подкрепи правото на главния прокурор да спира частни сделки, но гласува "за" намесата на прокуратурата в гражданския процес, а вторият направи обратното, въпреки че преди това обясни, че групата му е решила да се въздържи и по двата текста. Председателят на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ) пък призна, че двата законопроекта са пълни с неясноти и недомислици, ангажирайки се да остави "отворена вратата за предложения за понятия, дефиниции, които да са максимално точни, за да се приеме възможно най-конкретното описание на ситуацията, в която възниква това правомощие". Законодателството ад хок "не е най-доброто", но трябвало да се подкрепи Заместничката му Десислава Атанасова (ГЕРБ) от своя страна чистосърдечно обяви, че с колегите й предлагат въвеждането на законодателство ад хок (от лат. – за специални цели), което "не е най-доброто". Тя обаче не засегна въпроса, че така управляващите дават още едно доста голямо правомощие на институция, която и без това е безконтролна. Обстоятелство, констатирано още преди две години от ЕК, когато евроекспертите поискаха реформи "из основи" във ВСС и държавното обвинение. "Трябва да бъдем особено внимателни. Въпреки всички критики считам, че тези промени трябва да бъдат подкрепени със заявката от всички нас, че ние много ще се постараем за едни, наистина, по-коректни текстове", добави бившият здравен министър Атанасова, която е и председател на временната комисия за КТБ. "Няма как да се подкрепи нещо с толкова дълбоко скрит смисъл, предложено в неприемлива форма. Дори и на този етап (първо четене – бел.ред.) предложенията не трябваше да изглеждат така", заяви Явор Нотев от "Атака". "Вчера аз ходих с този проект и търсих подкрепа от политическите сили", обясни защо идеите изобилстват от недомислици Кирилов, което провокира Четин Казак да направи доста искрено изявление. ДПС иска да докаже, че не е участвало в източването на КТБ "Аз се радвам, г-н председател, че вие разяснихте доста обстойно обстоятелствата, при които беше обсъден и внесен законопроектът вчера. Това неминуемо води след себе си определени основания за критики. Искам да декларирам, че единственият мотив, който ме е подтикнал да положа подписа си под законопроекта е политическата позиция на ДПС, че ще подкрепи всички законопроекти за разрешаването на казуса с КТБ. Затова нашата политическа воля винаги е била – цялата истина за това кой доведе КТБ до фалит! Кой се опитва в момента да ограби активите на КТБ? Като принципна позиция ние заставаме зад тези законодателни инициативи", обясни партийната линия на поведение по казуса депутатът от ДПС. Стана страшно – вие ще си разрешите партийния гуляй "Досега беше неясно, а сега стана страшно – вие ще си разрешите партийния гуляй", избухна Явор Нотев, след което попита иронично: "Който подкрепи този законопроект, той е чист пред съвестта си и не е участвал в източването на КТБ, така ли да го разбирам?!" "Атака" е сред малкото партии, към които няма съмнения, че е източвала КТБ, но ситуацията с ДПС за съжаление не е такава и затова ние трябва... Ние искаме истината. Голяма част от разпоредбите са добри – те възстановяват едно правомощие на прокуратурата, която тя имаше до 1997 г.", репликира го Казак, игнорирайки напълно факта, че именно заради това отнето преди 18 години правомощие на прокуратурата България бе окончателно осъдена през 2008 г. в Страсбург да плати обезщетение на чешка фирма в размер на 360 000 евро. Висшият адвокатски съвет разнищи предложените промени на НПК и ГПК Това бе припомнено на депутатите от известния правозащитник – адвокат Емилия Недева. Тя присъстваше на заседанието като представител на Висшия адвокатски съвет, за да изрази отрицателното становище на адвокатурата по направените предложения за промени в НПК и ГПК. Недева заяви, че "и двата законопроекта страдат от сериозен концептуален проблем", посочвайки, че в новия текст в НПК е записано, че "органите на досъдебното производство" предотвратяват умишлено престъпление, а "това го правят единствено органите на МВР – прокуратурата единствено разследва". Тя остро разкритикува и твърде общата формулировка "умишлено престъпление", запитвайки саркастично депутатите: "Нали не считате, че прокурорът може да предотврати обида, клевета или лека телесна повреда, например". По отношение на предложението главният прокурор да спира частни сделки за срок от 48 часа, Недева отбеляза, че никъде не е записано откога започват да текат тези 48 часа, както и как това провомощие ще се прилага спрямо сделките, които представляват еднократен акт. Висшият адвокатски съвет остро възразява и срещу това, че в настоящия вариант на поправката в НПК не е предвиден съдебен контрол над спирането на сделки от главния прокурор. Обстоятелството, на което се базира осъдителното решение срещу България от 2008 г., цитирано от Недева. Изявлението й обаче бе грубо прекъснато от Данаил Кирилов, който й напомни, че е гост на заседанието, а промените се обсъждали едва на първо четене и нямало нужда да се навлиза в детайли. "Когато го получим писмено от името на Висшия адвокат6ски съвет, ще имаме възможност да го вземем предвид", каза той и отбеляза: "Повечето от критиките ги приемам". "Би следвало понятието "прокурор" да го конкретизираме и да не насочваме тази изключителна възможност към абсолютно всеки прокурор, защото това би могло да изврати смисъла на института, който се предлага. Казах ви за информационната роля на съда по висящи дела, които засягат държавен и обществен интерес – това също би затруднило съдопроизводството и би следвало да прецизираме тази правна възможност. Бих предложил да отпаднат общините, както и третите лица. Не бива да поставяме възможност прокуратурата да атакува и обжалва решения на общинските съвети, например", заяви депутатът от ГЕРБ. Колкото по-неясни и мътни са едни закони, толкова по-добре за адвокатите... "Как може законодателно да се избере кой прокурор може да има такива правомощия?! Струва ми се, че се върви към съсредоточаване на твърде много власт в ръцете на главния прокурор", коментира задочно думите му Емилия Недева пред журналистите извън залата. Отбелязвайки, че това е в сферата на черното чувство за хумор, тя обобщи дейността на правната комисия по казуса така: "Колкото по-неясни и мътни са едни закони, толкова по-добре за адвокатите. Жалко обаче за обществото..." Според предложенията на ГЕРБ, ДПС, Патриотичния фронт и БДЦ главният прокурор ще може да спира финансови операции или сделки с имущество за срок от 48 часа в "изключителни случаи". Законопроектите за изменение на НПК и ГПК бяха внесени в парламента във вторник вечерта, след като премиерът Бойко Борисов лично ги анонсира в края на миналата седмица. Тогава той заяви, че ще бъде върнато отнетото през 1997 г. право на прокуратурата да се намесва по граждански дела и да иска спирането на сделки между частни фирми в защита на държавния или обществен интерес. Повод за извънредното законодателство е сделката, при която собственикът на КТБ Цветан Василев продаде за 1 евро активи на БТК, два военни завода и още две стратегически дружества, които ще бъдат придобити от създадената за целта люксембургска фирма LIC33. От ГЕРБ обясниха, че ще се въведе и възможност главният прокурор да спира сделки за срок от 3 дни. В окончателния вариант на предложението обаче той е намален на 2 дни. Идеите на ГЕРБ срещнаха принципното несъгласие от страна на съпредседателя на Реформаторския блок Радан Кънев, от правосъдния министър Христо Иванов, както и икономическия му колега Божидар Лукарски. Спирането на сделки засега е без предвиден съдебен контрол Главният прокурор Сотир Цацаров пък поиска да има съдебен контрол над актовете на прокуратурата, ако правомощията й бъдат разширени. Преди години прокуратурата загуби правото да атакува сделки между частни лица с мотива, че това ще отблъсне инвеститорите. Промените в НПК предвиждат още прокуратурата да може да изземва средства, с които би могло да се извърши престъпление. Това правомощие и възможността за временно спиране на сделки от страна на главния прокурор няма да се обжалват пред съда. ГЕРБ, ДПС, Патриотичния фронт и БДЦ предлагат и изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се предвижда прокуратурата да може да започва граждански дела в "интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особената закрила на закона", да участва в такива процеси и да обжалва съдебни актове при подобна хипотеза. Предвижда се още съдът да уведомява прокуратурата, когато предмет на делото, което гледа, са имуществени права и законни интереси на държавата и общините. "Всяка сделка, по която е страна държавата или община и която уврежда техния имуществен интерес, представлява неправомерен юридически факт, който е правно нетърпим и трябва да може да бъде атакуван по съдебен ред от прокурор", пишат вносителите на промените. Според тях възможността прокуратурата да участва в граждански и административни дела цели "защита на държавния и обществен интерес и устоите на правовата държава". Според авторите на предложението подобни права прокуратурата има във Франция, Белгия, Италия, Испания, някои от швейцарските кантони, Литва, Беларус.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/spiraneto-na-sdelki-ot-glavniya-prokuror-be-druzhno-razkritikuvano-no-nikoi-ne-glasuva-protiv-news232434.html

Свързани новини: