Боксерки и баджове

И вместо да оценят това, някои неблагодарници пак крякали в Мрежата срещу президента: защо си бил сложил бадж с името и длъжността на конференцията в Мюнхен. Това вече е несправедливо.

Вие не разбирате ли, че този човек и досега не може да проумее чудото, което го е сполетяло, експлозията, която го е превърнала в един миг в президент на една страна. Именно в това е предназначението на въпросния бадж -

да му напомня за чудото

От друга страна, баджът всъщност е свидетелство за неговите честност и невинност, това е неговият поклон към Съдбата, това е признание, че оценява нейните шеги и главоблъсканици, в една от които тя го е катапултирала към този държавнически връх - тъй както раздрънканите ни МиГ-ове катапултират пилотите си дори когато си стоят на летището.

Така се случи и с Плевнелиев - и той бе катапултиран по този начин, докато кротко си преживяше далеч от политиката. Всъщност, ако искаме да се изразим по-красиво, можем да кажем, че

той просто бомбира

- както бомбира един буркан от неприкосновения резерв на някое българско домакинство, престоял повече от 25 години в някое мазе, очаквайки най-черните дни на Българското Нямане; пазиш го, пазиш го - а накрая той, бурканът - вземе, че бомбира и те оставя с пръст в устата. Така и с нашия баджоносител.

Да ходиш, накичен с бадж „Президент на РБ“, е знак на скромност, чиста човешка скромност; нещо повече, тя сякаш извира от скромността на Апостола, с който нашият Пл. толкова се родее. И Мрежата в случая трябва да миряса, а не да злослови.

Но в случая има и някои нюанси, които трябва да бъдат обяснени - специално в мюнхенското изявление на президента. Ако не носеше въпросния бадж, споделеното там от него можеше да мине и като дрънканиците на някой външнополитически коментатор,

прекалил с 
мюнхенската бира

Затова трябва да проникнем в по-дълбоките пластове на изявлението му.

На президентския дебат Нашият Бадж обявил, че се намираме в епохата на „студен мир“ - и по този начин смело въвел едно ново понятие, което да стане основополагащо в съвременната политическа доктрина. Поне така си е мислел той, докато е катапултирал в мюнхенските небеса.

Имаше епоха на „Студена война“ - когато корсетът на въздържанието ни предпази от по-големи злини. Кисинджър наскоро заяви, че навлизаме в нова фаза на тази „Студена война“, подкрепи го и Горбачов; но нашият благоевградски Горбачов навлиза по-надълбоко и там открива „студен мир“ - и по този начин отново развихря въображението ни, както винаги се случва, когато се препънем в нещо толкова новаторско, ако, разбира се, имате вкус към мазохистичните забавления. Всъщност той проверява участниците в конференцията дали са наясно с произхода на понятието „Студена война“ - дали са чували за Джордж Оруел, който още преди 70 години пише, че „Студена война“ е „мир, който не е мир“.

Нашият Бадж отива 
по-далеч от Оруел

и стига до идеята за „студен мир“ - тя изглежда направо като пладнешко присвояване на чуждо понятие, но не е; това е просто полет на мисълта, когато въображението е напълно отключено - и вече не знаеш кой си, Оруел ли си, или си ти самият, и пр. (Мама му стара, какво пък значение има това, какво толкова се задълбочаваме.)

А следващото му твърдение направо ще остане като шедьовър на политическия разум, ето го. „Бъдещето не идва по газопроводите“, казва Нашият Бадж. Това вече е нещо наистина магистрално, над тази фраза трябва да разсъждават хора като Фукуяма, да се трудят като скромни чираци на нашия човек. Толкова парадоксална, толкова игрива, но и посвоему проникновена фраза рядко се ражда в днешното политическо бърборене, тя трябва да се проумява безкрайно; и колкото повече разсъждава човек, толкова по-дълбока му се вижда тя, макар че в същото време нещо му подсказва, че е направо глупава. Обаче това съвсем не е така. Тази фраза е и красива метафора: Нашият Бадж иска да ни подскаже, че бъдещето не идва от Русия, а от някъде другаде. Това е великолепно прозрение - и човек би се съгласил

да споделя едно 
одеяло с Пл.

дори в най-студените дни, когато руският газ ще изчезне и ще очакваме бъдещето от някъде другаде.

Всичко това ни говори, че Нашият Бадж се стреми скромно, но упорито, да остави следа в политиката, дори намира време творчески да обогати нещо от Оруел. Това, че Съдбата се е спънала в него и по някаква милост го е изпратила на „Дондуков“ 1, за него вече няма никакво значение.

Между другото той носи въпросния бадж и по време на срещата си с вицепрезидента на САЩ - за да не забравя Байдън с кого си има работа.

Диалогът е исторически 
понеже не тече по газопроводи.

Байдън: „България може да бъде важен фактор на промяната в целия регион… За да имат сигурност американските инвеститори.“

Баджът: „България е важен фактор. Сега обаче трябва да продължим да пишем история.“ (Следващите боксерки трябва да имат този надпис - „Пишем история“ - но за това по-долу.)

И всъщност какво толкова се дзверите в Баджа Му - кажете ми колцина от нашите политикани не се събуждат нощем с въпроса, дали наистина са това, което са. А и в кариерата си съм срещал немалко знаменити хора, които независимо от световните си постижения все още търсеха причината за успеха си, сякаш вярваха, че в постиженията им има и нещо магическо, нещо необяснимо; защо да откажем това вълнение на Нашия Бадж. Един Паулу Коелю би обяснил добре сътресенията на един подобен странен персонаж, лутането му по време на Поклонничеството му към Истината и пр. Хайде, стига ви толкова, че ме заболя главата от студения мир.

Някои пък твърдят, че вече 
продавали боксерки с надпис „Роско“

- но това вече е от друга област, прекалено интимна, за да я обясняваме публично, макар че има някои интересни ракурси и към тази тема. Не съзирате ли обаче в тази интимност - само това да ви кажа - някакъв повик за единение, макар и през памука на едни боксерки. Близост до една персона, но все пак овладяна, без никаква фриволност. Студена интимност. Нещо като студения мир.

Тия дни бившият грузински президент Михаил Саакашвили каза, че Украйна може да превземе Русия.

Украинската армия имала всичко - освен знания, навици и военна техника. Другото било в изобилие. Дори грузинските цветари, които в бившата съветска империя печелеха на всеки 8 март милиони от спекулативната продажба на карамфили, не се изхвърляха толкова брутално. Всъщност Саакашвили навря едно огледало в лицето на нашите плямпала - да се видят какви са, понеже и те се дърлят като него.

А Ципрас говори все повече като Волен - какво следва от това? 
Тук, у нас, имам предвид.

Кеворк Кеворкян

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител