Може ли "жонгльорът" Бисмарк да бъде образец?

* * *

В момент, когато германците отбелязват 200-годишнината от рождението на Ото фон Бисмарк, пруският държавник отново е на голяма почит.Неотдавна германският делови ежедневник “Ханделсблат” излезе на първа страница с изображение на канцлера Ангела Меркел и Бисмарк с неговия островърх шлем. Заглавието беше: “Баланс на силите - Западът срещу Русия или какво е научила Ангела Меркел от някогашния райхсканцлер”.

Може да се направят някои сравнения. 1871 - годината, когато Бисмарк създава Германската империя и става канцлер, може да се разглежда в сходна светлина с 1990 г., когато Западна и Източна Германия се обединиха. Но има ли наистина основание за подобни паралели? Според “Ханделсблат” Бисмарк, който никога не е изпускал от поглед интересите на съседните страни, щеше да знае какво да прави при сегашната криза в Украйна. “Той никога не подлагал на съмнение интересите на Русия в сферата на сигурността”, писа вестникът.

Днес, казват някои, Германия вече се утвърждава като най-голямата икономическа сила в центъра на Европа. “Също както през 1871 г., през 1990 г. обединена Германия стана икономическата и политическа суперсила на континента”, смята историкът Кристоф Нон от Университета в Щутгарт. “И двата пъти политическото й ръководство изключва всякакво по-нататъшно териториално разширение”. Но по думите му както след 1871 г., така и след 1990 г. над политическите отношения тегнат сложни икономически реалности.

Макар историците да не са единодушни по този въпрос, някои като Ханс-Кристоф Краус прокарват “паралели между онова време и настоящето”. Според него и в двата случая Германия е най-голямата сила в Европа и в интерес на германците е да действат като модератори и помирители - точно както Бисмарк е действал като “честен посредник”.

Бисмарк е роден на 1 април 1815 г. Става министър-председател на Прусия през 1862 г., а след това - от 1871 до 1890 г, е и канцлер на Германската империя. Почива през 1898 г.

През 1871 г. постига обединението на Германия с “кръв и желязо”, както той самият се изразява и след три последователни войни с Дания, Австрия и Франция. След обединението Бисмарк заявява, че страната му се е “наситила” и не се нуждае от по-нататъшно териториално разширение.

С цел да постигне равновесие на силите на континента той води политика на изграждане на съюзи - “политика на балансиране”, както я наричат понякога.

Съюзът на тримата императори, Двойният съюз, Тройният съюз, Договорът за презастраховане с Русия - картините за тези събития са познати на поколения ученици от учебниците им по история. Кайзер Вилхелм Първи възторжено казва за Бисмарк, че той е единственият политик, който може “да жонглира с пет топки,… от които поне две винаги са във въздуха”.

Бисмарк, който съдейства за организирането на Берлинския конгрес през 1878 г. и съумява да предотврати избухването на нова война в Европа, е много тачен и в наши дни.

Той е имал специални отношения с Русия - и не само защото е бил посланик на Прусия в Санкт Петербург. Говорел е руски и когато е бил канцлер, е четял руски вестници.

Русия е заемала централна роля в системата на Бисмарк от договори и съюзи. Той е искал преди всичко да не допусне тя да се съюзи със заклетия враг (на Германия) Франция и след това евентуално те да атакуват Германия. Поради тази причина канцлерът е зачитал интересите на Русия в сферата на сигурността въпреки спорадичните големи конфликти.

Дори днес в Германия има много политици, които са готови да призоват за по-близки отношения с Русия и повече разбиране към нея въпреки кризата в Украйна.

Но трябва ли политиката на Бисмарк към Русия да е образец и за днешната? “Изключително скептичен съм по този въпрос”, каза историкът Хайнрих Аугуст Винклер, който предупреждава, че “специалните отношения между Германия и Русия” крият своите рискове. Според него те изобщо няма да бъдат приети добре, преди всичко в Полша и балтийските държави.

Геополитическите отношения са се променили толкова много от 19 век, че формулите на Бисмарк вече не са подходящи за съвременния свят, смята журналистът Норберт Ф. Пьоцъл. Чрез евроатлантическата система от договори Германия е силно обвързана с Франция, която от дълго време е и най-близкият й съюзник, каза той.

Тясното сътрудничество с Париж пролича ясно през последните години в битката за спасяването на еврото. Франция обаче трябваше да се бори със собствените си икономически и структурни проблеми, а това отново разпали дебата за германската хегемония в Европа.

Тази дискусия всъщност бе подновена през 1990 г. при повторното обединение на Германия, което породи тревога в чужбина, безпокойство от появата на нова силна държава в сърцето на Европа. По онова време името на Бисмарк пак изплува на фона на усилията на Германия да преоткрие мястото си в Европа и света, смята Карстен Кречман от Университета в Щутгарт.

“Това промени мнението ни за Бисмарк, то стана по-благосклонно, но същевременно донесе и нови опасности, а именно - да действаме така, сякаш поведението на Бисмарк, най-вече във външната политика, по някакъв начин служи като пробен модел за сегашната германска дипломация. Това със сигурност не е така”, заяви Кречман.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител