Путин в капана на своята антизападна риторика

Икономическата ситуация не е толкова лоша, колкото я предричаха преди четири месеца. След като загуби половината от стойността си, рублата се стабилизира и дори започна да се засилва, частично благодарение и на сегашното повишаване цените на петрола. Инфлацията се движи на 17%, но расте много по-бавно, отколкото хората се бояха. Вместо свиване с 5%, икономиката ще се стопи само с 3% тази година. "Ситуацията не е толкова катастрофална, колкото смятат много хора", е обобщението на високопоставен руски банкер.

Все пак крехкият икономически баланс не е използван от Владимир Путин като довод за връщане към мира и просперитета, а по-скоро е доказателство, че той стои твърдо срещу руските противници. Държавните медии триумфално разтръбиха за засилването на рублата спрямо долара и еврото като победа срещу американските и европейските врагове, решени да съсипят Русия.

Разказите за войната на Кремъл отдавна излязоха извън Украйна и се спряха на Запада като цяло. Твърдението, че тяхната страна е във война може би е новина за американците, но то беше набито в умовете на много обикновени руснаци. Перспективата от война със Запада сега предизвиква голяма загриженост за общественото мнение. Около 81% от населението вижда Америка като заплаха, това е най-голямото съотношение от разпадането на Съветския съюз досега.

Според описанието Русия е атакувана на всички фронтове – икономически, идеологически, близкоизточен, европейски – и трябва да отговори адекватно. Решението за продажба на ракетната система С-300 на Иран е част от този отговор. Що се отнася до предполагаемата заплаха от страна на Европейския съюз, новините по тв Първи канал наскоро инструктираха своите зрители: "Да го кажем директно, ЕС стартира и процъфтя като механизъм за преразпределяне на придобивките от колапса на СССР и бившия комунистически блок. На даден етап, обаче, потокът от ресурси от превзетите пазари започна да се изчерпва и разширяването на Изток беше единствената опция". Разширяването, допълват от телевизията, сега беше спряно от Русия, така че ЕС, лишен от нови източници на просперитет, може скоро да се разпадне.

В този свят на огледални образи, Америка служи като отражение на Русия и второ аз. То описва на Америка нейните собствени действия: подбуждането към насилие в Киев, подкрепата за крайните националисти в Източна Украйна, военната намеса в конфликта. В наскоро публикувана статия Сергей Наришкин, председател на руския парламент, обвини Америка в "отприщване на военно-политическа авантюра" в Украйна и замразяване на мирното разрешаване. "На Америка й е необходимо продължаващо кръвопролитие в Донбас като средство за постигане на нещо важно за себе си", написа той. И допълни, че санкциите срещу Русия и информационната истерия в западните медии са прикритие за икономическия "гангстеризъм" на Америка.

Какви са мотивите и целите на Русия в тази конфронтация и попаднала ли е страната в капана на спиралата на агресията? Руски официални лица говорят маниакално за геополитика, но отговорите зависят не от това какво прави Западът, а как Кремъл пресмята рисковете у дома, доколкото оставането на власт е основната цел. Проучване, извършено от Алексей Кудрин, бивш министър на финансите, и проведено от група руски социолози, водени от Михаил Дмитриев от мозъчния тръст Нов икономически растеж, подсказва, че корените на действията на Путин в Украйна идват от нуждата на Кремъл да затвърди легитимността си след растящото недоволство, което изригна на улицата през зимата 2011-2012 г. Тези протести бяха движени основно от руската средна класа, разочарована от липсата на перспектива. Сред десетилетие на бърз растеж на доходите, което вдигна жизнения стандарт, приоритетите се преориентираха към такива стремежи като по-добро правосъдие, образование и здравеопазване, които режимът на Путин на държавен капитализъм между приятели не може да осигури. В очите на средната класа Путин се превърна в символ по-скоро на стагнация, отколкото на стабилност – и неговият рейтинг започна да пада. Доверието в държавните медии се разклати. Наблюдатели започнаха да сравняват ситуацията с тази от средата на 80-те години на миналия век, когато разочаровани интелигенти се превърнаха в движещата сила зад перестройката на Михаил Горбачов. Протестите в най-големите градове на Русия започнаха да влияят на икономиката и социалното недоволство в бедната провинция, и доведоха до риск да избухнат под формата на открит социален конфликт.

Анексирането на Крим от Русия прекрати тази тенденция. Алексей Навални, лидер на протестите от 2011-2012 г., който паметно нарече партията Единна Русия на Путин партия на мошеници и крадци, каза, че президентът е похитил политическия дневен ред чрез подмяната на имперския национализъм за изграждане на модерна държава. Анексирането на Крим спечели провинциална Русия и легитимира неговото управление дори в очите на много от тези, които протестираха срещу него преди две години. Както преценява Дмитриев, неудовлетворените надежди за лична реализация бяха уталожени от символичните победи на държавата.

Войната в Източна Украйна и икономическата криза превърнаха еуфорията, свързана с Крим, в насочен срещу Запада параноиден и защитен патриотизъм, довел до подобряване на рейтинга на Путин до близо 90%. Кремъл трудно може да си позволи истински военен сблъсък със Запада, но може да обявява всеки признак на слабост в Запада за победа. За да демонстрира мощта си, Русия размахва ядрените си оръжия и демонстрира мускули около границите на НАТО. Дмитрий Тренин от мозъчния тръст Московски Център Карнеги, казва, че Путин иска неговите ядрени заплахи да бъдат приемани сериозно и допълва, че рискът от ядрена война е по-голям, отколкото когато и да било след кубинската ракетна криза през 1962 г. Но непосредствената цел на такава заплаха е Запада да бъде убеден да премахне санкциите, което би било представено у дома като голяма победа.

С решаването на кризата в Украйна и деескалирането на напрежението със Запада фокусът би се изместил обратно върху икономическите и социални проблеми, свиващи рейтинга на Путин, точно както стана след войната на Русия в Грузия през 2008 г. Продължаването на войната в Украйна и задънената улица за отношенията със Запада ще задържат рейтинга на Путин по-дълго време висок. Но ако това може да е от Полза за Путин, то ще остави Русия в изолация и икономиката в застой.

Съкращенията в руския бюджет са добър пътеводител за приоритетите на Путин. Поддръжката на Кремъл и разходите за войската и силите за сигурност струват около 40% от целия държавен бюджет. Но разходите за здравеопазване и инфраструктура са свити два пъти повече от разходите за отбраната. Сред останалите печеливши от бюджета са държавните медии, които бълват омраза и агресия.

Целта на тази агресия може да се променя: преди две години бяха мигрантите и корумпираните политици. Сега са Западът, "националните предатели" и "петата колона", в която влизат Борис Немцов, либералният политик, убит в Москва през февруари. По този начин агресивността на Кремъл се превърна в наркотик, което може да доведе до предозиране, причиняващо загуба на контрол. Наистина, един ден настроението може да се промени от външния враг срещу самия Путин, не на последно място, тъй като имиджът на Америка, създаден от пропагандата на Кремъл, има много голяма прилика с реалността в Русия.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител