Томчо Томов: Вратата за личностнo усъвършенстване се отваря отвътре, а не отвън

Наскоро го потвърди ново изследване - 40% от тези ученици в България трудно разбират смисъла на текста, който четат и трудно могат да приложат наученото в реални житейски ситуации. В Европа, за справка, процентът е 20%.

Данните са обективни и имаме сериозен проблем. На фона на демографската ситуация в страната, при това застаряване на работната сила, миграцията на образовани млади хора в чужбина, трудностите стават още повече. Има проучвания и по отношение на етнически слоеве от населението, които определят себе си в съответния етнос, че някъде след 20-25 г., към 2040 г. работната сила в България ще придобие съотношение около 50% българи и 50% роми, ако се запази сегашния темп на прираст на населението. В това няма нищо лошо, но като знаем какво е положението с неграмотността, с ранното отпадане от училище, не само при ромите, но и при българите, проблемът се задълбочава.

От друга страна, много работодатели у нас твърдят, че срещат трудности с намирането на служители с т.нар. меки умения, дори и да имат дипломи за висока квалификация. Те се натъкват при подбора на ниската им граматическа култура, неумение да се изразяват писмено, да комуникират, да общуват, да познават бизнес етикета, неумение да въздействат на други хора, да убеждават, да се аргументират. Така че все повече се засилва и проблема с комуникативните проблеми на младите хора. Ако влезете в социалните мрежи ще намерите потвърждение на това - в начина, по който се пише - не само чисто стилистично, а и като смисъл на посланията им.

Защо и кои фактори подсилват неграмотността у нас?

На първо място е семейната среда. На следващо място е качеството на образованието - функционалната неграмотност е свързана и с познавателните умения, как се търси, възприема и анализира информацията, дали се мисли креативно… За съжаление, стремежът в образованието е да се дава информация, а не да се формират основни качества и модели на мислене при младите хора. Това е проблем, който работодателите поставят също много остро, когато анализират човешкия капитал, с който разполагат. Да не говорим за креативното и иновативно мислене. Изобщо компетентността на човека е свързана не само със знанията и практическите умения, които той притежава, но и с неговите личностни черти и качества, които се създават в много ранна възраст, в началните нива на образование.

А защо програмите, стратегиите и дискусиите у нас по темата не дават резултат?

Както се казва, вратата за личностно усъвършенстване и професионално развитие се отваря отвътре, а не отвън. Младите хора преследват цели като дипломи, сертификати, т.е. формални неща, а не обръщат внимание на реалните умения, които могат да придобият в процеса на своето образование и обучение. А ако говорим за образователните програми те до голяма степен не са свързани с формиране на такива качества. От средното и изобщо от образованието изчезна необходимостта за формиране на ценности, за възпитание, за самоусъвършенстване, за управление на кариера и ориентиране към съответни професии. Ако говорим за програмите, свързани с подобряване на пазара на труда и качеството на човешкия капитал, те са ориентирани по-скоро да субсидират някаква временна заетост. И след като приключи срока на действие на конкретната програма нещата се връщат в изходна точка.

Всички правителства се стремят да търсят статистически отговори на заетостта. Колко работни места са създадени, дали са подобрени тези показатели, а на практика какво става? Няма устойчиви, стратегически насочени напред в бъдещето мерки, които да развият качества в хората. Безработицата от цикличен характер вече се превърна в структурна. Появи се понятието потомствена безработица - родителите на един човек са били без един трудов ден, той е такъв, децата му май ги чака същото. Има и още нови социални "болести"- една от тях е явлението, при което над 200 000 млади хора до 25 г. нито да учат, нито искат да работят, нито се интересуват да усъвършенстват своите умения. Те намират някакви приходи, предоставени от родителите им, които са в чужбина или по други канали, и са 100% пасивни на пазара на труда.

Не съм голям оптимист - страната ни се обезлюдява, особено извън големите градове. Имаме изключително тежка миграция, а в природата празно няма. Така че състоянието на човешкия капитал, образоваността на една нация са показатели и за бъдещето на държавата. Мерките, които се обсъждат и анализират за преодоляване на тази мрачна тенденция не трябва да се затварят в някакви ведомства, а да се търси широко участие на различни партньори, работодатели и заинтересовани организации. За съжаление, в България има много стратегии, за какво ли не, но на практика не се изпълняват. Когато говорим за външно финансово подпомагане не трябва да разсъждаваме основно за тяхното усвояване, а каква добавена стойност ще дадат те. Трябва да има критерии и инструменти, с които да измерваме ефекта от тях. /БГНЕС

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител